Page:RBE Tom11.djvu/966

От Читалие
Версия от 17:45, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


делно от старите живеем, нали нивите не е делил Емин, нали още той нарежда всичко. Л. Александрова, ИЕЩ, 86. Първенецът на чичо Бинбела, макар под една стряха с баща си, делеше се малко: той живееше в горните стаи и се хранеше отделно с челядта. А. Страшимиров, К, 67. Жените бяха насяддлщ отделно, по към края на трапезата. И. Йовков, Ж 1945, 111. Хъшовете, които дотогава стоеха отделно от русите,.. приближиха столовете си. Ив. Вазов, Съч. VI, 93.

2. В добавка, в повече от това, което се полага, трябва да бъде, което се отнася до всички. — А като си додат мъжете ви, ще ви разделя. Ще ви дам всичко.. — А на Мц-/цена, — рече, — ще дам отделно нещо. Й. Йовков, ЖС, 125-126. Отзаран ме би [учителката], защото съм забравил да сложа дата на домашното си и ми зададе да напиша тая дата за другия ден триста пъти, отделно от неговото домашно. К. Георгиев, ВБ, 76. Бяха ми заделили пет хиляди литра мастика.., продадох я след една година и спечелих половин милион лева извън редовната печалба. Другите далавери са си отделно — там вече аз им обърках сметката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 172.

ОТДЕЛЯ. Вж. отделям.

ОТДЕЛЯМ, -яш, несв.; отделя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Вземам и слагам нещо настрана от общото, от цялото. Тя [стопанката] взе яйцето.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на па-тенцата. А. Каралийчев, ТР, 29. Спомни си как преди да се приберат в метоха хаджи Василий отделяше половината от събраното за себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 384. // С подбор вземам част от цяло; избирам, про-бирам. Отдели някои писма — дълги, дълги, с цветенца в пликове, лъх на младост и парфюм. Г. Стаматов, Разк. I, 84. [Стоян] отделяше на куп здрави керемиди, кирпичи и камъни. Д. Талев, ЖС, 95. Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули за семе, но правеше сметка и да поскрие някое и друго кило. Г. Караславов, ОХ, 381.

2. Отвеждам настрана, отдалечавам някого или нещо от друг или от друго нещо. Хората с мускети в плътна редица отделиха жените от мъжете, с гръб към нас. Аз виждах очите на българите. А. Дончев, ВР, 188. От големия ъгъл отделиха четириде-сет-петдесет овце ии гиv вкараха в по-малкия, при доярника. Й. Йовков, АМГ, 121. Стрина Венковица току зе та отдели настрана чичовите Венкови дрехи и своите. — Защо ги така отделяш, мамо? — запита очудено невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 242.

3. Обособявам, ограничавам част от място, пространство, обикн. с някаква цел, с някакво предназначение. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор. Елин Пелин, Съч. III, 68. Не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена. Ц. Церковски, Съч. III,

253. — Откак влязох в кооперацията, още един път се родих. Дадоха ми жито — за цялата година, зеленчук — колкото щеш, отделиха ни готова разорана земя за бостан. А. Каралийчев, С, 94.

4. Запазвам за някого или определям за някаква цел нещо; заделям. Стилян: — На попа го [агнето] продадох! Гюрга Самодива: — Нали аз го бях отделила за нас! П. Тодоров, Събр. пр П, 133. — Майка казва, че в добрите къщи майките отделят за дъщерите си по нещо още щом се родят. В. Бончева, АП, 35. Атаката на тия непристъпни позиции отиваше бавно. Принудиха се да отделят едца pqma, която да направи далечен обход. Й. Йовков, Разк. I, 216. // Спестявам, икономисвам (пари, средства); заделям. Не взех автомобил, защото парите ми бяха малко. С всичко, което можех да отделя, купих една хубава лула — подарък за татко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 114. Започнах да отделям от парите, които получавах за храна и за квартира, и си купих един хубав часовник. А. Каралийчев, С, 229-230. Обаче заплатата му [на Венко] и сега не стигаше за него и Боян: все още не можеше да отдели необходимата поне за път сума за чужбина. М. Грубешли-ева, ПИУ, 91. // Разг. Определям, давам част от имот на син, дъщеря и под. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: ще си разделим по-напред каквото ни е общо, ще отделим и на момичетата каквото им се пада, па ще си направим един зговор пред хора .. и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Той [Димо] мигаше в тъмнината, пушеше разваления тютюн и през ума му минаваха хиляди сметки. Колко ниви ще му отделят? Колко ще му се паднат? За колко години ще ги удвои? Г. Ка-

аславов, СИ, 91.

. Обособявам в отделно домакинство семейството на син, дъщеря. Съобщи дори, че се скарал с единия си син, отделил го и синът влязъл в стопанството. П. Велков, СДН, 263.

6. Прен. Предназначавам, посвещавам на някого или на нещо (време, внимание и под.). Павло Тичина е кандидат за депутат, след няколко дни са изборите, но всеки ден той отделяше време да ни намери, да се погрижи за нас. Н. Фурнаджиев, МП, 52. — Аз., много ви... моля да ми отделите само... две-три минутки от вашето скъпо време. Д. Калфов, Йзбр. разк., 329. На една посредствена стихосбирка понякога ние отделяме повече внимание, отколкото на един учебник. В. Йосифов, Избр. тв I, 49. Старателна грижа Будевска отделяла за маската на всяка своя героиня, защото знаела, че характерът в своите основни

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл