Page:RBE Tom11.djvu/965

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОТДЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обособена част, специализирано звено от фабрика, болница или друго стопанско предприятие, учреждение и под. Евгени облече бялата си престилка и., мина към обичайната сутрешна визитация на болните в хирургическото отделение. Д. Ангелов, ЖС, 39. След малко всичко утихна като по команда и само лекото шуршавене на сухите тютюневи листа се понесе в различните манипула-ционни отделения. Г. Караславов, ОХ IV, 15-16. Макар да го беше виждал в продължение на много години всеки ден из машин-ното отделение на фабриката, едва сега той го почувствува като истински близък човек. П. Вежинов, ВР, 159-160. Той учтиво ме спря: — Къде бих могъл да намеря главния съдия по разводите?.. — Точно такъв съдия няма, но има председател на брако-разводното отделение. Ив. Остриков, СбХС, 180.

2. Административна единица в министерство, дирекция и др., по-малка от отдел. В 1892 година Михалаки Георгиев, в качеството си на началник на отделение при Министерството на финансите., организира първото българско изложение в Пловдив. СоЦГМГ, 94-95. Централното управление на министерството се подразделя на чети-ре отделения: общо управление, админист-ративно-полицейско отделение, отделение за изборните учреждения и счетно отделение. А ’България", 67. Избраха ме за секретар на обновения Съюз на българските писатели. И в същото време бях назначен за началник на културното отделение на Софийската община. Мл. Исаев, Н, 382. От София либералите му телеграфираха, че са влезли в споразумение със Соболева.. Тогава той се върна и завзе мястото си като началник на отделение в Министерството на правосъдието. С. Радев, ССБ I, 371.

3. Обособена, отделна част от помещение, сграда и под. За клуб служеше една бивша печатница. Това старо помещение със сводести тавани, съединени с железни прътове, имаше две отделения — едното към площада, другото към реката. Ем. Станев, ИК I и II, 56. Църквата бързо се пълнеше с люде.. Откъм женското отделение горе, през гъстите дървени решетки се дочуваше глуха, неспирна врява, проплакваше пеленаче. Д. Талев, ПК, 50. Двамата пленници достигнаха до шатрата. Тя бе голяма и с няколко отделения. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 52. В северния край [на Тройната палата] се виждат три малки отделения. Ст. Михайлов, БС, 63.

4. Отделна преградена част на шкаф, чанта, портфейл и др.; преграда. И тя [баба Дара] защапа надолу към килерчето зад голямата стая, дето в дълбок, груб, дъсчен шкаф слагаха хляба и други продукти и дето в едно странично отделение държеха брашното. Г. Караславов, Т, 44. Подполковникът сгъна грижливо листовете, извади портфейла си и ги сложи внимателно в едно от вътрешните отделения. П. Вежинов, НС, 111. Като отвори средното, малко отделение на пунгията, където се надяваше да има някой напол§он, той намери там един човешки зъб. И. Йовков, ЖС, 60.

5. Воен. Най-малкото тактическо войсково подразделение, част от взвод. Стегнатите колони на взводовете се разпръсват по отделения — в тънки, отдалечени линии, по двама един зад друг. Й. Йовков, Разк. П, 135. Там някъде отпред, в горичката, една картечница още продължаваше да се съпро-тивява.. Сигурно някое картечно отделение е изостанало и за него вече няма друг изход, освен да продължава боя. Ив. Мартинов, БК, 29. Веднага било изпратено едно отделение конни стражари и един взвод кавалерия начело с някакъв извънреден комисар. Т. Влайков, Съч. Ш, 59. От завоя, между гората, се показаха десетина конни стражари и цивилни на коне. След тях яздеше отделение кавалеристи. Ем. Станев, ИК III и IV, 404.

6. Остар. Клас в началното училище. Цяла върволица от деца, с майките си, с бащите си, а някои сами, чакат ред да бъдат записани за ученици в първо отделение. Чудомир, Избр. пр, 167. Основното училище имаше четири първоначални отделения и три прогимназиални класа. А. Гуляшки, ДМС, 5. А когато през 1919 година книгоиздателство Паскалев реши да издава чи-танки за учениците в отделенията, за автори на тия читанки бяха поканени Ран Босилек и Елин Пелин. Ал. Спасов, С, 62.

ОТДЕЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анатом. Който служи за отделяне на излишните вещества от жив организъм. При жизнената дейност на клетките се образуват непотребни и вредни вещества. Чрез кръвта те се отнасят до отделителните органи (бъбреци, потни жлези и пр.) и се изхвърлят навън. Анат. VIII кл, 63. Бацилът, открит от немския лекар Теодор Билхарц още в 1850 г., засяда в бъбреците, в черния дроб, в цялата отделителна система и бавно и сигурно разяжда тялото, като причинява тежки кръвоизливи. Г. Го-тев, ПШ, 33.

ОТДЕЛКА ж. Остар. Книж. Обработка, изработка. Споменах одеве мимоходом за нова черква.. Ако се съди по богатството на материала й и изяществото на от-делката, трябва да кажем, че са се похарчили грамадни суми за нея. Ив. Вазов, Съч. XV, 26. Ние цитирахме тия стихове само за картинността, но не и за образец на техническа отделка. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 69.

— От рус. отделка.

ОТДЕЛНО нареч. 1. Самостоятелно, не заедно с някой друг. Какво от туй, че от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл