3. Обособена, завършена част от музей, изложба, библиотека, панаир и др. Това е централната сграда на Нюйорската градска библиотека.. Застъпена е литературата на почти всички народности. Потърсихме българския отдел. Г. Белев, КВА, 266-268. Прекрасна е колекцията на пилците в зоологическата градина.. Отделът на елените е също интересен. Ив. Вазов, Съч. XI, 124. Влязохме в изложението. Един от комитета ни поведе да направим набързо един общ обзор на главните отдели. Ал. Константинов, БГ, 35.
4. Част от списание или вестник, в която се поместват еднородни материали. Васил Стоянов, като предава в писмо до Дринов от 24-27 юни 1872 г. съдържанието на V и VI книжка от „Периодическо списание“, не може да нахвали критическия отдел там. М. Арнаудов, БКД, 230. Част от прибраните в тая сбирка стихотворения са превеждани по поръчка, било за някоя христоматия, било за литературния отдел на списание, дето на поезията се възлага една по-специална задача. К. Христов, ПХ (превод), 3. Всяко от тях [списанията] може да няма особени отдели по обществените и политическите въпроси, но в такъв случай научно-обществената и политическа тенденция се прокарва в тях чрез отделни статии. Д. Благоев, ЛКС, 73. С болка и завист в душата си посрещнах новия удар — брой I на „Християнин“, който открил хумористичен отдел „Хигиена“. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 47. // Остар. Част от книга, съчинение, обикн. обособена тематично; дял. Книгата се разпада на два отдела. Първият е посветен собствено на етюда, който и съставлява съществената част на книгата, а вторият съдържа 66 песни за Крали Марко. К. Величков, ПССъч. VIII, 304.
ОТДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е откъснат от други като нещо самостоятелно, независимо, обособено. Макар и в отделни жилища, майката и синовете са били близо един до друг, могли са да се виждат и да си помагат. Н. Ферманджиев, РХ, 197. Те [младите хора] се хранят на отделна маса в трапезарията. Св. Минков, ДА, 37. Завиждаха й другите слугини — отделна стая, тяхно легло, изобилна храна. Г. Стаматов, Разк. II, 124. Затваряха се в полутъмната стая на Боян, която имаше отделен вход. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. От някое време Султана се бе променила.. Още от първата им среща тя му се виждаше чудна, тайнствена, със свой, отделен живот. Д. Талев, ЖС, 92. • За книга, том, издание. Не е издавал в отделна книга творенията си и тях ги знаят само любителите, които не мързи да ровят из старите списания. П. П. Славейков, Събр. съч. IV,
45. Излязоха в отделни издания на български език цяла поредица от класически и съвременни произведения на чувашката литература. В. Йосифов, Избр. тв I, 128. През време на своето министерствование той издаде в отделна книга сичките си „Писма от Рим“. К. Величков, ПССъч. I, XIV.
2. Който е обособен от група, поредица от еднородни предмети, факти, лица и др.; единичен. Той беше цял обладан от мисъл за очакваното въстание. И беше в едно непрестанно вълнение в тоя нов живот за целия народ, за всеки отделен човек, живот напрегнат и тревожен. Д. Талев, И, 503. Да усвоиш положителните качества на една висока култура, това значи да се издигнеш до нея по един съкратен път на развитие. Подобно бързо издигане е мъчно даже за отделните даровити личности, а камо ли за цели народи. П. Делирадев, В, 1. А някак от само себе си в тарканския дворец се установи друг ред: там се явяваха за помощ и съвет не отделни хора, а пратеничества на цели села и градове. Й. Вълчев, СКН, 45. Според Михайловски борбата против злото трябва да се води организирано против цялата система, а не против отделни нейни прояви или носители. Цв. Минков, ЛФ, 195о, бр. 2, 2. // Обикн. мн. За звук, глас и под. — откъслечен, единичен. Тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове, които се раздаваха в нощната тишина отчетливо и през стената идеха до ушите ми на отделни звукове. К. Величков, ПССъч. I, 10-11. Устата са пресъхнали, чуват се отделни викове. Л. Стоянов, Х,*91. След първото избухване на стрелбата, тя неусетно поутихна и се чуваха само отделни изстрели от двете страни. Д. Талев, И, 583. Отново всякой се на мястото си скъта / и говор шепотом поведоха. Едвам / отделна думица се счуваше сам-там. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 33.
3. Който се различава, отделя от другите; различен, характерен. Хората от всяка една държава носят наметала с отделен цвят и по това се познават. Елин Пелин, ЯБЛ, 79-80. Докато се измъчваше Борис Глаушев в своите размишления през цялата нощ, и още повече сега, за скръбната участ на един паднал човек .. сякаш друга, отделна негова мисъл, по-ясна, по-проста го водеше през тия тежки часове. Д. Талев, И, 181. — Ти остави момичето настрана. То е отделен въпрос. Пък и защо да не те обича? Ти си мъж и половина. П. Спасов, ХлХ, 160.
4. Диал. За билка — който причинява раздяла; разделен. Стойновата майчица / Пет-кани върла душманка: / къде ходила, питала / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна. Христом. КМ II, 35. Елке ле, либе змеице, / ти като толко ходиш, / сички свет обходиш, / не знайш ли биле омразно, / омразно биле отделно? Нар. пес., СбАД, 11.
