та да го разберете добре. П. Велков, СДН, 361.
ОТДАМ. Вж. отдавам.
ОТДВОЯ. Вж. отдвоявам.
ОТДВОЯВАМ, -аш, несв.; отдвоя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Отделям, разделям, откъсвам. Нали се разболя единият ми вол — той намигна с лявото си око — де-мек няма с какво да работя земеделието... Сящаш се де... Ако има да отдвоиш някое добиче, не е лошо. Кр. Григоров, Н, 60-61. [Учителят] да отдвоява деца, които са помежду си много обичаи, както и които ся мразят помежду си. И. Груев, Н, 1881, кн. 4, 354. отдвоявам се, отдвоя се страд. Чтом ся роди детето и му ся пререже пъпа, та ся отдвои от майка си, тои веднага ся тури да ся окъпе с топла вода. И. Груев, КН 7 (превод), 82.
ОТДВОЯВАМ СЕ несв.; отдвоя се св.
Диал. Отделям се, разделям се, откъсвам се. Майката гледаше сина си и се кръстеше. Непонятно ù бе това спокойствие в него, не можеше да се отдвои от прозореца и да си отиде. Н. Попфилипов, БД, 85.
ОТДВОЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отдвоявам и от отдвоявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТДЕ и (изкуствено правописно) отгдй нареч. и съюз. Откъде. Дошъл воденичарят при момчето и попитал: — Какво правиш, момче?.. — Смлях си малко жито на твоята воденица.. — Ами жито отде намери? Ран Босилек, ВП, 116. Кой беше тоя стра-ценивойник, отде беше дошъл, де отиваше? И. Йовков, Разк. III, 91. Главатарът на разбойниците го [имамина] изгледал и го попитал: — Отде ме позна, че съм благочестив и набожен? Хрисгом. ВВ II, 55. Бае Стоян отиде при коларите на разговор, да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите и добитъка. Елин Пелин, Съч. II, 156. Остър женски вик го [Момчил] прекъсна. И преди още да се разбере отде се извика, Елена се спусна по стълбите на чардака и., захълца и занареж-да. Ст. Загорчинов, ДП, 177. После се сетих за любимите ми онези дядови Колеви думи и чудях се тогава отде земат тези стари хора таквиз избрани приказки и как умеят да ги казват навреме, кога де приляга и както прилича. П. Р. Славейков, БП I, VII. Отпред, отзад — отде да те погледна — на вид си мъж благоприличен. Хр. Смирнен-ски, Съч. II, 151.
О Отде накъде. Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос). — Аз дойдох да ви видя не от любопитство, а да направя, каквото мога за вас. Ще попитате отде накъде съм се загрижил да ви спасявам. Ем. Станев, ИК III и IV, 544. — Значи, мразиш ме? — Отде накъде да те мразя? Елин Пелин, Съч. II, 58. Отде не. Разг. От много места, от различни места; отвсякъде. Мама казваше, че като нея нема друга работница в махалата. Затова пък отде я не диреха нея! Т. Влайков, Съч. II, 4. А тъй жестока е борбата! / Отде не плъзна хищен враг? Хр. Смирненски, Съч. I, 82.
ОТДЕК. Вж. о т д е к а.
ОТДЕКА и (съкр.) отдек нареч. и съюз. Диал. Откъде, отде, отгде. Прощавай, синко, ами ти отдека идеш? Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. Почудих ся като видях, че тя знае что сме ся наговорили в Цариград. После я изпитах отдека е научила. АНГ I, 42. — Мома вече, а скръстила ръце и седи! Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш.. — Отдек да взема тая вълна, та си се развикала сега. Ст. Даскалов, БМ, 7. — Жено,., скоро че имамо жребе и дете. — Отдека знаеш? СбНУ XLIX, 416.
ОТДЕЛ м. 1. Обособена част, специализирано звено в стопанско предприятие, учреждение и под. Една част от проектантската организация към министерството се прехвърляше в завода и се образуваше конструктивен отдел. Д. Кисьов, Щ, 374. Вечен и неизменен гост беше братовчедът на Нина —.. началник на криминалния отдел в полицията. М. Грубешлиева, ПП, 222-223. В многоетажната сграда на редакцията [на „Литературния газета“] са поместени главните отдели и подотдели. Н. Фурнаджиев, МП, 31. // Отделно направление, специалност в научно или учебно заведение и под. На следващата година курсът [на училището] е вече двегодишен, със столарски и стругарски отдел. Н. Тихолов, ДКД, 131. Приемните изпити на кандидат-студен-тите за Държавното висше театрално училище за трите отдела: актъорство, режисура и театрознание ще се произведат на 1 септември т. г. ОФ, 1950, бр. 1818, 4.
2. Административна единица в министерство, дирекция и др. Той беше тогава началник на „Търговията, земеделието и държавните имоти“ при Министерството на финансите. Едва по-късно се създадоха и развиха надлежните министерства от тези отдели. СбЦГМГ, 91. — Вчера поспорих-ме с колегите от института, искам да ви попитам — сега като началник на отдел при съвета с по-висок ранг ли сте от професор Радев? Г. Джагаров, ТМЗ, 154. Началникът на отдел „Селско стопанство“ при околийския народен съвет., постави очилата си и препрочете току-що снетата от пишещата машина нова инструкция. П. Незнакомов, СНП, 89. По улицата се зададоха миячи от отдела за чистота. Трябва да кажа тук, че софийскаща община много редовно миеше булеварда. Й. Радичков, СР,
