Page:RBE Tom11.djvu/962

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


само отдалечаването ще ме спаси мен. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 111.

ОТДАЛЕЧЕ и (съкр.) отдалеч нареч.

1. От далечно място, от голямо разстояние. По пътя, който се губеше из нивите и опасваше баирите, се движеше каруца.. Отдалече забеляза, че в каруцата седят мъж и жена. К. Петканов, ОБ, 17-18. Неговата голяма и бяла къща., беше на лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е чорбаджийска. Елин Пелин, Съч. III, 9. Срещне ли на пътя стрина Венковица, Лалка отдалеч още весело и засмяно ще я поздрави и ще й похорати нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. Но сега друго, също такова пеене се зачу откъм противо-положната посока.. Чуваше се по-глухо и по-задавено, защото идеше отдалеч. Й. Йовков, Разк. II, 67.

2. Разг. От много време напред; отрано. Знай, че често пъти истинското положение на противника се узнава едва след боя. Изобщо замисли се отдалече, подготвяй се грижливо, действувай решително! П. Илиев, ЛВ, 128. Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на чети-ринайсет ненавършени години. Н. Хайтов, ДР, 213. — Ех ти, Панчо!.. Отдалеч си седнал да мислиш. Император Андроник и Йоан Кантакузин са храбри витязи, а пък до нашата черга, е-е, колко има! Ст. Загорчи-нов, ДП, 131.

3. Разг. В разговор за нещо — не направо, със заобикалки, предпазливо, внимателно; издалече. Напразно Казълбашката обикаляше всеки празник Юрталановите роднини в черквата.. Тя изпрати и двамина сва-товници — само да изпитат отдалече, да разберат какво мисли Юрталана и какво крои, но без той да се досети за това. Г. Караславов, С, 82. Понякога, като говорим за любовта на великите хора, виждам го, иска да каже нещо по-таквоз, тъй загатне отдалече, зачерви се и млъкне. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 353. Отдалеч той отваря приказка за туй, за онуй, споменава за Велико кехая и най-после заговорва за Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Мислеше, като намери някой път баща си по-разположен, да земе някак тъй отдалеч да преговори с него по тая работа. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 282.

ОТДАЛЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отдалеча като прил. 1. Който се намира далече, на голямо разстояние от някого или от нещо; далечен. Кандилото гореше върху иконостаса и плахо осветяваше отдалечените кътчета на стаята. К. Петканов, СВ, 209. Той квартируваше в една проста къща, затънтена в един отдалечен край на румънската столица. Ив. Вазов, Съч. XI, 37. Отчетливо и ясно долитат викове и откъслечни фразииоп\ най-отдале-чените краища на лагера. Й. Йовков, Разк. I, 21. Той се извърна и отиде в най-отдале-чения ъгъл на стаята, остави я [Биляна] спокойно да кърми детето си. Д. Талев, С II, 86.

2. Който е отделен от някакъв момент с голям промеждутък от време; който е бил отдавна или ще бъде след доста време; далечен. Те будеха в ума ми неясни, мъгливи спомени за някакъв забравен, отдалечен период на моя живот. Ив. Вазов, Съч. ЕХ, 123. Режисьорът е срещнал големи трудности при разрешаването на въпросите как да представи живота на отдалечената епоха. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Най-мъчното дело за нея [младостта] е лесно изпълнимо и най-отда-леченото бъдъще е утрешний ден. Ч, СбПер. п I, 103. Според него [учението] ние налучваме де що е станало и какво са правили чловеците в най-отдалечени времена. Ч, 1871, бр. 1, 126.

ОТДАЛЕЧЕНИЕ ср. Остар. Книж. Отдалечаване. За влюбените отдалечението е пробен камък: то или превръща обичта в мъчително томление, или я погребва завинаги. М. Кремен, РЯ, 462. Месеците минаваха, времето се изнизваше наусетно, отдалечението и навикът превръщаха миналото в някакъв неповторим, безплътен спомен. Ст. Дичев, ЗС I, 598-599. Отсъствието й ме правеше свободен, но любовта ми се разгаряше тъкмо чрез всичко въобразе-но при отдалечението. М. Арнаудов, Г, 120.

ОТДАЛЕЧЕНО. Нареч. от отдалечен. В полето нейде, отдалечено и тъжно, се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. Странно и невероятно отдалечено, на хиляди години, му изглеждаше сега отдавнашното битие., минали бяха всъщност около четиридесет години. Д. Фуче-джиев, Р, 71.

ОТДАЛЕЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отдалечен. Поради отдалечеността си от важни пътища и поради своята затънтеност в Балкана и усойните гори, Тергевен е бил рядко посещаван от турци. Й. Радичков и др., ГСП, 84. Може би миналото., да крие някои очарователни образи, някои светли минутки., и ти искрено би желал да се повърнеш да заживееш в това драго минало, на което отдалечеността отнема всичките сенки. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 51. Беше уверен, че ще успее да развърже тая бримка от сплетни и недоразумения, плод на повишената й чувствителност, самотата и отдалечеността. Ст. Даскалов, СЛ, 221.

ОТДАЛЕЧКО нареч. Разг. Умал. от отдалече. Няколкоипъти той заобиколи от-далечко лагера. Й. Радичков, СР, 69. Решихме все пак да се навъртаме, макар и по-от-далечко около гората, та щом пристигне някой влак, да се метнем на него. Г. Белев, ПЕМ, 116. Ще ви кажа малко по-отдалечко,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл