Page:RBE Tom11.djvu/920
// Махам обвивката, опаковката на нещо завито, загънато; разгъвам, разопаковам. Противоп. завивам2, загъвам. Отви от месала топлия хляб, отряза две порязаници и почна тихо да слага чиниите. М. Грубеш-лиева, ГР, 150. Когато отвихме пакета, видяхме, че вътре има булчинска рокля. II Разш. Отмахвам, отмествам, отхвърлям нещо ( което обикн. служи за завивка и под.). Нерешително, най-сетне надига се той [Стоян], огледа се наокол из тясната стая, па инстинктивно отви настрана бялата черга и се изправи на крака. П. Тодоров, И II, 147. Васил отви наполовин тежкия козяк, хладина облъхна гърдите му, но сънят все не идваше. Ст. Дичев, ЗС I, 222. Той само посегна и ощри "юргана: Саафет Мола лежеше възнак. И. Йовков, ПК, 175. Марковица му продума: / .. / Я отвий ми тънко було, / погледни ма в черни очи. Нар. пес., СбНУ X LVI, 9.
2. Развивам, размотавам нещо навито, усукано, намотано. Противоп. навивам. Милчо хвърли една буца пръст.. Баща му разбра, остави раницата и като отвиваше пътьом пояса си., с едри нетърпеливи крачки се запъти към гората. М. Яворски, ПОББ, 68.
— Ако си се наканил максус за у дедо Дичо-ви, па са хаберлии.. Третата снаха ще те преведе през сливака.., а шестата ще стои да те чака да пружиш ноги, та да ти изуе цървулите, да отвие навущата, каквото що си е ред и прилика. М. Георгиев, Избр.
азк., 42. Царицата грабна рулото и почна
а къса връвта с трескава припряност, после отви свитъка и зачете написаното вътре. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 176. Макарата на кладенеца скърца, когато отвиват синджира и спускат кофата. Ив. Мартинов, СНУ, 167. И отиде на кораба, па заповяда на корабленниците да бъдат готови да отвият платната. БКн, 1859, февруари, кн. 1, 91. -„Станете, та да си ида, / люта ме глава заболе / ..“ / Като е зачул войвода, / отви си чалма шарена, / Неди главата превърза. Нар. пес., СбВСт, 749.
3. Отвинтвам, развинтвам нещо (болт, бурма и под.). Противоп. завинтвам, завивам2.
— Каква работа е нашето? ... — Завивай и отвивай бурми, слушай как бръмчат електромотори! Кл. Цачев, СШ, 65. — Какво може да ти помогне Гатю?... Прост човек... — Един винт да отвие, пак е от полза
— каза Мандажиев. К. Калчев, СТ, 192.
— Ела при нас. Хубава работа, хубави пари. Чисто и леко. Болтче няма да отвиеш, нито пък да завиеш! Цв. Чалъков, ЗИК, 68. Анто се изненада, като видя, че е отвил капачката на гресъорката. Д. Кисьов, Щ, 369.
4. Пепрех. Диал. Надвивам, побеждавам. Та са били до двама юнаци, / па му отви Коби-лич войвода, /та погуби Вилип Маджарина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 188. И Марко си проговори: /—Дръж се, каже, сърбин юнак!
/ Ти си везел Ангелинка / с мъжко дете Кос-тадинка. / Дръж се, каже, да те видим, / що си можеш да се биеш. / Ако можеш да отвиеш, /са че тизе да погинеш! Нар. пес., СбНУ XLHI, 113. Та се биа четиресе вери, / та се били три години време, / та се биа, Мара кой да земе /.. / Ка покара четвърта година, /отвила е вера бугарска, /та везела Мара измикярка. Нар. пес., СбНУ XLHI, 561. отвивам се, отвия се страд. и възвр. Нека да има тая [стъклената] кратуна чеп да се отвива, за да се изтегли из нея въздуха, та че после да се завие да не влезе пак отвън въздух. Н. Геров, ИФ, 145. Като изгрее месеца, ще станат да жънат, а тя [Ненка] все още не може да заспи и току се обръща ту на едната, ту на другата си страна, току се отвива, току се завива. Ил. Волен, МДС, 34.
ОТВИВАМ СЕ несв.; отвия се, св., непрех.
1. За нещо навито, усукано, намотано — развивам се, размотавам се. Противоп. завивам се, навивам се. — Внезапно възелът се отметна и въжето започна да се отвива шеметно, защото било пресукано. Бл. Димитрова, ПКС, 92. А войвода на змия говори: / — „Аво змийо, змийо, тройоглава, / отвий ми се от десната рака, / завий ми се на тънката пушка!“ Нар. пес., СбНУ XL,
382-383.
2. Диал. Отклонявам, заобикалям, отбягвам. Как ценят българите заслугите на генерала и уважават ли го, както му ся стои? Като не желаях да влезвам в подобни скокот-ливи разправии, аз ся отвих да отговоря пряко. П. Р. Славейков, ПХС, 16. — Как ви ловко можете да ся отвивате от преки отговори на сериозни въпроси и да избегва-те да не кажете това, което искате да укриете! П. Р. Славейков, ПХС, 58.
ОТВИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвивам и от отвивам се. При отвиване и смяна на електрическата крушка бушонът трябва да бъде изключен.
ОТВИК м. Диал. Отвикване, отучване. Противоп. навик. Фатма погледа, погледа и започна: — Има навик, има отвик... Навикнала си да се излежаваш, ама ще трябва да се отвикнеш — поясни Фатма думите си. Б. Несторов, АР, 180. Навик йе една мъка, а отвик — две. СбНУ IX, 202.
ОТВЙКАМ, -аш, св., прех. Диал. Повикам, извикам настрана. Почака го, докато попривърши работата, която беше захванал и го отрика навън. — Ти знаеш ли, че дойде ревизор? Ст. Даскалов, СЛ, 440. — А бе аз знам кого да пиша, ама дали ще се съгласи. Ката Гмурчева! Тя каквато е, ще й затвори устата! Тя сама ме отвика тия дни и ми рече: „Що търпиш тая жена да ви ганади бе, ами я не дадеш под съд?“ Ст. Даскалов, СЛ, 375.
ОТВЙКВАМ1, -аш, несв. ’, отвикна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Освобождавам се
