шат.. и секи неравен път нека стане равен и синките хора щат да видят Спасителя божия. Йоан Кръстител съвръшено е от-ветствувал на тази наредба. П. Р. Славейков, СК, 28.
ОТВЕТСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от ответствувам1; отвечаване, отвещаване. Ответствуването става, кога предлагаме на слушателя си питания и сами му отговаряме. Д. Войников, РС, 62.
ОТВЕТЯ. Вж. ответям.
ОТВЕТЯМ, -аш, несв.; ответя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Отговарям1, отвръщам; отвечавам, отвещавам. Се, що били там, зели да го укорясуват и да го на-зивават нечестив.. Тогава момчето отве-тило на хората: че това, що сторил той, малко е за наказание майци му. А. Хадж-оглу, ББ, 70-71.
ОТВЕЧАВАМ1, -аш, несв., прех.
Остар. Книж. Отвръщам, отговарям; ответям. Отвечава цар Константин. Т. Панчев, РБЯд, 241.
— Друга форма: отвещавам.
ОТВЕЧАВАМ2, -аш, несв., непрех.
Остар. Книж. Нося отговорност; отгова
рям2, ответствувам2. Душеприказчиките ми разпоряжават сичкото с чиста совест и благоразсмотрение и не отвечават за управлението си. ЗВЕ, 15.
ОТВЕЧАВАНЕ ср. Остар. Книж.
Отгл. същ. от отвечавам1; отвещаване, от-ветствуване.
ОТВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Много стар, древен, отдавнашен. Завърза се борба жестока между старите отвечни училища класични и между ново-
fюдeнume училища реални. Н. Бончев, Съч. , 76.
ОТВЕЧЕР нареч. Диал. 1. Надвечер, привечер. Ще дойде чичо Тасо, така, отве-чер още, преди вечеря, па ще ги събере под крушата или край сейванлъка. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Сос ма, майчице, провадай / Ката отвечер на вода / през терзискана махала. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 149. Петлите пеят, ден ми се денит, / пущай ме, бела Митро, да станем. / — Нашите петли отвечер пеят, / почекай, лудо-младо, поспа-вай. Нар. пес., СбНУ XI, 53. Сред двори до три славея, / се наред пеят и трите:/ първият пее отвечер, / вторият пее посряд-нощ, / третият пее призори. Нар. пес., СбВСт, 669.
2. Вечерта преди, срещу някой ден. Вечерта на Богоявление, срещу Ивановден.., кога при замръквание, секи са готвеше още отвечер да посрещне радостно, весело и утрешния празник.. — тъкмо по това време, горка-горчица Еленка стоеше до прозореца на една от къщите си, що беше над пътя. Ил. Блъсков, ПБ П1, 26-27. В същото време и свещеникът поп Стамат (както бяхме го скроили отвечер) изнася тържествено из олтаря златния още неосветен потир. СбНУ XVIII, 575.
ОТВЕЧЕРЙ СЕ. Вж. отвечерява се.
ОТВЕЧЕРЯВА СЕ несв.; отвечерй се
св., безл. Диал. Свечерява се, смрачава се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТВЕЧЕРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отвечерява се; свечеряване, смра-чаване.
ОТВЕЩАВАМ, -аш, несв.; отвещая, -аеш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Отговарям1, отвръщам; ответствувам1.
— Слушай, Найдене, за друг въпрос ще ти кажа: стани депутат оттука.. —Аз реших това вече — отвеща той. Ив. Вазов, Съч. XXV, 23. И когато го обвиняваха първосвя-щениците и старейшините, нищо не отве-щаваше. КТЕМ, 553. „Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? — до седем пъти ли?“ Петър вероятно мисляше, че седем пъти е доволно; но що му отвеща Господ? — „Не ти казвам седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 119. Ако ни при-кори някой, че не сме учени, сладостно си отвещаваме: — Нека сме живи, та нека не сме учени. Р. Попович, X, 21.
— Друга форма: отвечавам.
ОТВЕЩАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от отвещавам; отговаряне, отвръщане, ответствуване.
—Друга форма: отвечаване.
ОТВЕЩАНИЕ, мн. -ия, Остар. Книж. Отговор, отговаряне, отвръщане; отвещаване, ответствуване. Атил проважда два пъти да ги пита защо са дошли и на отвеща-нието им, че само Атилу били длъжни да кажат това, проводените уни [хуни] им заповядат да станат тойчас да си отидат. Г. Кръстевич, ИБ, 265.
ОТВЕЩАЯ. Вж. отвещавам.
ОТВЕЯ. Вж. о т в я в а м.
ОТВИВАМ, -аш, несв.; отвия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, отвйт, прех.
1. Махам, отмахвам завивката от някого или от нещо; откривам. Противоп. завивам2. Едно силно, неизпитано чувство я обзе, като гледаше заспалото дете и усещаше близостта му. Тя го отвиваше с разтреперана ръка, за да изпита удоволствието да го завие. И. Петров, НЛ, 247. Наведе се Шишова-та баба над засмяното момче, отви го, бутна го по рамото и тиха му захортува: — Хайде, чедо, стига си спал! А. Каралийчев, ПС I, 37. Напил се на Коста Ненов на сватбата и заспал. Завили го с една парцалива черга и ха, да се събуди, ха да стане — кога го отвили, той се вкоченясал! Чудомир, Избр. пр, 17. "Ей ви вазе, Неди брате, — / двесте давам, сложете я, / триста давам, отвийте я, / дай вида бяло лице, / бяло ли йе квото беше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204.
