седалките и закрепените в пода маси да бяха вече очистени и избърсани, кръчмата, кой знае как, предизвикваше особено чувство на отблъскване и отвращение. А. Дончев, СВС, 17. Привличането и отблъскването на наелектризираните частици се нарича електрическо взаймодействие. ВН, 1958, бр. 2121,4.
ОТБЛЪСНА. Вж. отблъсвам и от-блъснувам.
ОТБЛЪСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отблъсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отблъснат, се., прех. Отблъсквам. И начена да ся бори със сърцето си една борба неравна,., и както неукротява-нийт кон ся придръпва, рита, и кога ся свива и ся уводи от конника, кога пак го от-блъснува, тъй и сърцето на тогози окая-нйит противеше ся. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40. В Германия били четири кра-леве из дома Карла Великаго,.. и принужде-ни били непрестанно да отблъснуват ту норманите, ту венгрите. Г. Иошев, КВИ (превод), 169. Божеството ти е дало вече утешителните сълзи, затова не отблъсну-вай човеколюбивото му дарование! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 144. отблъсну-вам се, отблъсна се страд. ОТБЛЪСНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отблъсна се св., непрех. Отблъсквам се.
ОТБЛЪСНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отблъснувам и от отблъсну-вам се.
ОТБЛЯВАМ, -аш, несв.; отблёя, -ёеш, мин. св., отблях и отблёях, прич. мин. св. де-ят. отблял, -а, -о, мн. отблёли и отблёял, св., непрех. Диал. Отговарям с блеене. Засвири с менни кавале. / Чуди са Станьо, мая са, / дали му кавал отсвирва, / дали му мома отпява, / от тези силни седянки, / или му ягне отблява / от голямата сюрия. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 55.
ОТБЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отблявам.
ОТБЛЯСЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Отразени лъчи светлина от нещо. Ново беше и голямото светло бюро, украсено с громадна мастилница от зеленикав мрамор и с една никелирана настолна лампа, която хвърляше отблясъци на всички страни. Ем. Манов, ДСР, 397. Лъчът осветяваше от-самната половина на килията — празен, мокър, изровен под, само в средата му хвърляше ослепителни отблясъци обърната сребърна чаша. А. Дончев, СВС, /19-720. Морето бе гладко като стъкло, а отражението кипеше в хиляди отблясъци, вълнуваше се, трептеше. П. Вежинов, ДБ, 221. Таванът от същото тъмно, лакирано дърво отразяваше в спокойни отблясъци светлината на свещите. П. Константинов, ПИГ, 106. Сутрин и вечер слушах клепалата и рева на Янтра и най-вече се прехласвах от патриаршеската камбана горе на върха, дето над звънарницата искряха отблясъците на големия позлатен кръст. Ем. Станев, А, 9.
2. Сияние от отразена светлина. Тая неподвижна светла мъглица,.., беше отблясъка на пожара в Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 30. Морето стана като живо — трептеше, менеше цветовете си, сияеше в пъстри отблясъци, кипеше. П. Вежинов, ДБ, 135. Тя вървеше бавно, натъжена, загледана на изток, където през клоните и гъстите зелени листа на дърветата играеха розови, червени и огненоалени отблясъци. Г. Караславов, ОХ IV, 336. Заслизахме по някакво нанадолнище. И като заобиколихме огромна скала,.., под нас лумнаха огньове и ни заля свирня и песен. Отблясъците на огньовете играеха по лицата ни. А. Дончев, ВР, 184. • Обр. Над всички лирически творения на Гете е разлян отблясъка на величието на негова дух,.., и в този отблясък се таи особна омая. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 49.
3. Допълнителен цвят, по-светъл и ярък оттенък на фона на основния цвят. Крилата и горната част на гърба имаха тъмнокафяв цвят с бронзов отблясък. П. Славински, МСК, 114. Така започна опитомяването на дивите прасета, наречени от граничарите Жарко и Жвачко. Жарко получи своето име от светлокафявата сиис огнени отблясъци козина. Н. Хайтов, ПГ, 62. По перата ù се преливаха и играеха златисти отблясъци. Елин Пелин, Съч. II, 190.
4. Прен. Спомен, събитие от миналото със силно влияние върху настоящия живот. Като далечни отблясъци изпъкваха в паметта й [на княгинята] нейните тревожни блянове за мъченичество и първите трепети за разбудената кръв. Ст. Загорчинов, ЛСС, 74. • Обр. Епоха / Горят в зорите ù отблясъци / от най-далечни времена. / И като свличащи се пясъци / пълзят война подир война... П. Матев, СВХ, 7.
ОТБОДА. Вж. отбождам.
ОТБОЖДАМ, -аш, несв.; отбода, -èm, мин. св. отбодох, прич. мин. св. деят. отбол, св., прех. 1. Изваждам нещо (игла и под.) забодено. Отбождаше от ръба на джобчето си една игла и му я подаваше като да го боцне по протегнатата длан. Ст. Даскалов, СД, 420. Майка му отбола губерката отзад вратата, духнала я, губерката се престорила пак на царския син и тя го извела пред слънцето. Христом. КМ П, 177. Кат зачу Янка таз дума, / от хорото се е пуснала, /отбоде китка от глава, /сред хорото я захвърли. Нар. пес., СбВСт, 514.
2. Освобождавам нещо, като махам това, с което е забодено, прикачено някъде. Вече можеш да отбодеш подгъва на полата, отбождам се, отбода се страд.
