ОТБОЖДАМ СЕ несв:, отбода се се., не-прех. За нещо (игла и под.) забодено — измъквам се. Посегна та я прегърна, / прини-кна да я цалува, / да я цалува, милува, / Влашко се ноже одбоде, / низ Марковите силафе, / Елена в сърце убоде. Нар. пес., СбНУ II, 18.
ОТБОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отбождам и от отбождам се.
ОТБОЗАВАМ, -аш, несв.; отбозая, -аеш, мин. св.у отбозах, се., непрех. и прех. Диал. Отпивам, всмуквам с бозане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТБОЗАВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отбозавам.
ОТБОЗАЯ. Вж. отбозавам.
ОТБОЙ, -оят, -оя, мн. няма, м. Воен. Военен сигнал за прекратяване на военно действие или на въздушно нападение, даван обикн. с тръба или сирена. Тръбата свири отбой. Гърмежите пресекнаха. Д. Марчев-ски, ДВ, 189. Едни след други високо сред нощта прозвучаха тръби, наши тръби, които свиреха отбой. И. Йовков, Разк. II, 143. Тръбачът свири отбой. Веригата се прибра. М. Яворски, ПОББ, 41. Докато разговаряхме с нашите любезни домакини, сирените на три пъти дадоха тревога и отбой. Г. Караславов, Избр. съч. III, 24. // Военна команда за прекратяване на военно или отбранително действие. Полковник Добрев даде отбой. Той считаше проверката на бойната готовност за завършена. Кр. Кръстев, К, 28. Командирът на ескадрона даде отбой и войниците в безпорядък се отправиха към конете. Ж. Колев и др., ЧБП, 141. На занятията той скача заедно с другарите си от танковете. Обучават го да изпълнява бързо командите „отбой“ и „забой“. НА, 1964, бр. 4767, 2.
О Бия отбой. 1. Воен. Давам сигнал за прекратяване на военно или отбранително действие. 2. Разг. Отстъпвам, отказвам се от мнението или намерението си. Още не е извършено благодеянието и Вие почнахте да ругаете благодетеля. — А, да го ругая, — започна да бие отбой Дринчев — не съм имал никога такова намерение. Аз само разсъждавах на обща, на философска почва, така да се каже. Ст. Чилингиров, РК, 78. — Аа, почнахте да биете отбой, другарю Памук-чийски? — позасмиваше се той. — Скок викахте по-рано да правим, ама май че грешно скочихме, а? Ст. Даскалов, ЗС, 162.
ОТЕДОЛЯ. Вж. отболявам.
ОТБОЛЯВАМ, -аш, несв.; отболя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отболял, -а, -о, мн. отболели, св., непрех. Разг. Рядко. За орган или част от тялото — преставам да боля. Но аз тъй я стисках, че тънките й пръсти изхрустяха в ръката ми. — Ай, боли... — каза тя галено. — Де? — попитах аз, извадих ръката йия целунах — ето сега ще отболи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29.
ОТБОЛЯВА МЕ несв.\ отболи ме св., непрех. Разг. Престава да ме боли, да изпитвам болка, обикн. в някой орган или част от тялото. Отболя ли те главата?.. Не ме боли сега. рогато съм при тебе, пд ми е добре. Й. Йовков, Б, 65-66. Като й пуснали кръв, главата пак не я отболяла, а й станало лошо. През нощта веднага я откарали в нейното село. В. Ченков, СНД, 87. Също, когато боли някого зъба, та са услови с някой зъболекар да му го извади и изпомежду туй време го отболи зъбът му, условието са уничтожава по само себе си. ДЗОИ Ш (превод), 107. Драганке, сестро Драганке, / .., / на всекиму китка да дадеш, /.., / с китките да ги обавиш / до като дода и ази, / догде ма глава отболи / докат, ма треска претресе. Нар. пес., СбАД, 29.
ОТБОЛЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отболявам и от отболява ме.
ОТБОР1 само ед., м. 1. Събир. Отбрана, избрана най-добрата част от множество хора или еднородни неща. За тая интелигенция, блестящия отбор на която съм честит да видя тук на празника си,.. — вдигам от се сърце моята сърдечна и братска наздравица. Ив. Вазов, ПЮ, 54. — Харно [на Тася], му казвам, ами как ще си разчистиш тука сметките? — Тукашната е лесна, дума — говедата и овцете — на касапина, а нивите ми са все отбор, всеки ги земва. А. Страшимиров, А, 583.
2. Обикн. като приложение. Най-добри неща или хора. Тук са и отбор книги по литература, история и философия. Т. Влайков, Съч. III, 46. Той е обнародвал народни песни във всеки почти брой от „Знание“.., и всичките са отбор песни и по форма, и по съдържание. К. Величков, ПССъч. VIII, 49. Учителите — отбор младеж — се простиха със светли лица, като след извършен подвиг. Балашев и Димка бяха избрани в настоятелството на тайното дружество. А. Страшимиров, К, 31. Искаха я пет души отбор ергени, но баща й не я дава. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Кафенето на Ариф не беше най-голямото в София, затова пък на такова място, че събираше и много, и все отбор мющерии. В. Мутафчиева, ЛCB I,
126. И потеря устрои се, / се отбор юнаци, / и жар войнствен се събуди / в тихите селяци. Ив. Вазов, Съч. IV, 34. Аз познавах двамина отбор бабаити. Хр. Радевски, Б, 7. Нефинзейнка е торнала / въз бела речка нагоре, / най-йотбор юнак да тръси. / Не могла да си йотбере, / та че се назад развърна. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 153.
3. Най-доброто от реколтата (зърно или най-доброто грозде), което се отделя с определена цел (за сеитба или за ядене през зимата). Сегиз-тогиз ме застигне кола, натоварена с големи кошове. Стопанинът,..,
