ОТБИВАМ1 890 ОТБИВАМ2
Всеки от елените искаше да забие рогата си в хълбока на своя противник. Но когато замахваше да го мушне, противникът му ловко отбиваше удара. Ем. Станев, ПГВ, 113. Ханджара си то дига върху мен, / като разбойник над избрана жъртва, /.. / Но во борба и за борба кален, / отбивах смел раз-бойнику удара, / и браних се и сам налитах аз. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 49. // С удар или удряне с оръжие, предмет отклонявам удар на оръжие, предмет, който ме застрашава. Виждаха се светкавични блясъци на саблята, кояггю отчаяно отбиваше насочените пики. И. Йовков, Разк. I, 157. Но все пак в себе си се радвах, че е вързан тоя орел и че аз мога да го гледам, когато си ща. Пък и баронесата ме викаше да гледам какво ще прави той, когато го дразни отдалеч с пръчка. Отпърво орелът отбиваше с клюн пръчката и гледаше да се скрие зад комина. Ст. Чилингиров, СБД, 46-47. Радомир в миг изтегли меча си и с един силен удар отби насоченото към гърдите му оръжие. Д. Талев, СII, 142.
2. Спирам атака, нападение на врага, като го принуждавам да отстъпи; отблъсквам. В продължение на един час нашите отбили успешно няколко атаки, но това наложило изразходването на почти всичките им патрони. Сл. Трънски, Н, 299. В Турция тия карабини ги имаше твърде рядко и турците ги наричаха топ-бозмаса. Те се употребяваха да отбиват неприятеля отблизо, кога нападне и по гемиите. Ц. Гинчев, ГК,
381-382. Той — младежът мислеше за Раковски — имаше основание: ако Друмев ни поведеше, ако бяхме тръгнали, щяхме да срещнем на границата цялата, приготвена да отбие сърбите, турска армия. Ст. Дичев, ЗСI, 260. При Плевен генерал Скобелев беше отбил пет атаки срещу много по-силен неприятел. Д. Габе, МГ, 204. На Шипка между камъни и лишей / лежех в ония тежки дни ранен, /../ В нечувания бой с последни сили / другарите отбиваха врага. Ив. Бурин,,ПТ, 105.
3. Прен. Възпирам и неутрализирам пристъп на чувства, силно желание и под. Стра-шната истина [за убийството], която Джу-пуна не беше признал на жена си,.., сега обсеби съзнанието на Рада Джупунова. Богатството беше спечелено чрез смъртен грях — .. Тя, която цял живот твърдо беше отбивала пристъпите на съвестта, бе покрусена и уплашена. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 511-512. — Оръжието ще вземем ли? — .. — Накъде без него! — Само че трябва да го опаковаме,.. — чуди се как да отбие желанието му Виктор, но Ювиги хан се съгласява без възражения: —Добре, ще го опаковаме. Др. Асенов, ТКНП, 282. И могъл бих веднага да отбия тоя мерак у него. Т. Влайков, Съч Ш, 241. — Кой лъже? Защо клеветиш? — Аз не клеветя, а питам! — отбиваше очевидната закана Балканджия-та. Ст. Марков, ДБ, 324.
4. Отмервам с биене. Иванчо си спрял дишането, пулса отбива такт в ушите му. Ал. Консантинов, Съч., 297. Камбаната отново отби няколко страхливи удара. Ст. Загор-чинов, ДП, 177. Стенният часовник безстрастно и меланхолично отби осем поредни удара и аз трепнах, но не продумах. А. Христофоров, О, 133.
5. Диал. Отбрулвам. Мина тоя, мина оня — / секи сака да отбие, / да отбие две ябълки. / Дръвото са покръшило, / шумата е оле-тела. Нар. пес., СбНУ ХЬ^, 244. отбивам се, отбия се страд.
ОТБИВАМ2, -аш, несв.\ отбия, -йеш, мин. св. отбйх, прич. мин. страд. отбйт, св.
1. Непрех. Като управлявам превозно средство и под., променям посоката си на движение, отклонявам се встрани от пътя, по който се движа; отбивам се. По едно време велосипедната колона така задръсти движението, че шофьорите преди и след нея трябваше или да отбият до тротоара, или да спрат, ако не искат насила да станат убийци. Ст. Поптонев, НСС, 108. —Да отбивам ли, бай Коста? — попита Янаки.
— Отбий. Тук ще оставим кабриолета, при Московеца — каза Костадин и Янаки зави по мекия чер път към постройката. Ем. Станев, ИК 1 и II, 458. Костадин шибна коня и каруцата се понесе по надолнището. .. Щом навлязоха между плетищата, конниците ги застигнаха,.. Костадин отби до самата канавка. Ем. Станев, ИК III и IV, 404.
— Откъм Шумен ако отбия, за пет часа съм дома. — Че защо не отбиеш, чорбаджи? — С пашата трябва да ида. До София. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394-395. Моторетката да прегази автомобил ми изглежда неправдоподобно, но Иван Давидков твърди, че било точно така. Аз отбивам,
— казва той — малко встрани, за да можем да се разминем, онзи обаче не отбива, ами с бясна скорост кара право насреща ми, като че се кани да ме прегази. Сг, 19о8, бр. 1182,2.
2. Непрех. За път, следи от движение — променям посоката си, отклонявам се встрани. — Внимавайте накъде ще свърнат следите! — нареди пашата.. — Оттук отбиват следите, твоя светлост! В. Мутафчиева, ЛСВ 1,465.
3. Прех. Отклонявам посоката на движение на превозно средство, ездитно животно, което управлявам. Току виж, тоя отбиваше коня си встрани да се поотслаби, друг да откъсне някоя кисела слива. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 246. — Ще слезем да починем в тая долчинка и там ще си погълчим на сянка — каза той и отби конете на ляво. Ив. вазов, Съч. XII, 128. Ето една негова нива близа до пътя, вчера орана. .. Той отби кончето и отиде да я види. Елин Пелин, Съч. III, 154. Свърши нанагорното, на-
