ОСКУДЯ 807 ОСКЪДИЦА
бодрост и сила да може да пренася и по-тежък труд, и пряголямата оскудност. Т. Влайков, Съч. II, 106.
ОСКУДЯ. Вж. оскудявам2.
ОСКУДЯВАМ1, -аш, несв.; оскудёя, -ёеш, мин. св. оскудях, прич. мин. св. деят. оскудял, -а, -о, мн. оскудели, св., непрех. Ос-тар. и диал. Обеднявам; оскъдявам. — Оставам ти всичко — искам, когато мене ме няма, да не оскудяваш. К. Петканов, ЗлЗ,
19. Тука и къщата е нейна, и градината, а като си помисли, че Темот можеше да го няма, на душата й оскудя. Н. Нинов, ЕШО,
27. Зло е да служиш на двама господари: на бога и на земните властници;..; да кърмиш мъст и кръвнина у себе си, да забравяш божията благост и да оскудяваш от духовна мъдрост. М. Смилова, ДСВ, 145.
ОСКУДЯВАМ2, -аш, несв.; оскудя, -йш, мин. св., -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя беден някого, правя да живее в оскъдица, оскудявам се, оскудя се страд. ОСКУДЯВАМ СЕ несв. \ оскудя се, св., непрех. Остар. и диал. Обеднявам; оскъдявам; оскудявам1. От хаир, пари и берекет да не се оскудиш никога! П. Мирчев, Е, 20.
ОСКУЛТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Преслушвам при медицински преглед. Докторът ме помоли да легна гърбом на канапето и взе да ме тупа., оскултира с тръба дишането в гърдите ми. Ив. вазов, Съч. XI, 115.
— От лат. ausculto през c|)p.auscultcr или нем. ausculticrcn.
ОСКЪДА ж. Поет. Оскъдност, оскъдица. Продажно щастие — други да го гони: / да, то е дар, но дар за скудоумни. / Цял мир от чувства аз в душа си нося. / Плъзнете се в душевната оскъда! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 115. Над нас/ръка прострял, / някой много зъл присъди: / нему — глуп, но мазен дял, / мене — умните оскъди. Д. Дебелянов, ЗлП, 20.
ОСКЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който е в крайно ограничено, малко, недостатъчно количество. Противоп. изобилен. Къде са мъничките крайселски зеленчукови градинки? По цели дни и нощи нашенци вардеха ved под върбите за оскъдна-та изворна вода. А. Каралийчев, С, 93-94. Храната ни беше оскъдна — понякога пиехме само чай с малко захар. Сп. Кралевски, ВО, 49. Скъпа й беше тая стая с оскъдна-та си, бедняшка покъщнина. Д. Спростра-нов, С, 8. — Дръпнете се, деца! — викна Стоян. — Тъмно е веке, не се вижда. А тъкмо той бе засенил най-много оскъдната вече светлина откъм прозорците. Д. Талев, ПК, 21. Учил се е [Паисий] в тогавашните килийни училища., познанията му били твърде оскъдни: не учил изтънко ни граматика, ни светски науки. Б. Пенев, НБВ, 46. Оскъдна закуска. Оскъдни средства. II За растителност — който расте тук-там, в крайно недостатъчно количество; рядък, беден. Като че някаква гигантска ръка бе насякла с яростни удари мъртвите долини с пресъхнали реки и голите масиви, по които нямаше никаква друга растителност освен редки сивозелени кактуси, с чудновата форма и оскъдни остатъци от дребни храсти и изгоряла вече трева. Д. Димов, ОД, 153. На границата между гората и пустинята е застанала една тревожна сърна. Тя се оглежда и издава гърлени звуци. След малко иззад оскъдния храсталак сред пясъка се подава безгрижно сърне. Н. Стефанова, РП, 60.
2. За живот през определен период от време
— през който се преживява много трудно, при големи лишения поради недостиг на материални средства, храна и под.; беден. Един изглед на оскъден живот и свободна бедност царуваше в това душно студенческо гнездо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152. Времената бяха тежки, оскъдни и тревожни. Г. Ка-раславов, ОХ, 422. Това безценно животно станало жертва на лакоцията си, защото след като прекарало една оскъдна зима, още в първите пролетщ $ни умряло, отровено от лоши треви. И. Йовков, Разк. I, 238-239.
— Цруга (диал.) форма: оскъден.
ОСКЪДИЕ ср. Остар. Книж. Оскъдица. Туй [неправдивото изобразяване на живота] свидетелствува за оскъдие на наблюдателност у нашите тъй наречени писатели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. Децата му са осъдени на оскъдие, материални ограничения и духовна дрезгавина. Той е слаб: не може да даде на близките си туй, що желае. Св, 1927, бр. 29, 1. Като са наи-маше то [пловдивското читалище]., при едно доста големичко оскъдие от умствени помощи, да разпространи полезните познания.. то влизаше в едно предприятие, което не беше от най-лесните. Ч, 1875, кн. 10, 436.
—Друга форма: о с к у д и с.
ОСКЪДИЦА, мн. няма, ж. 1. Липса на най-елементарни средства за живот; бедност, недоимък. Противоп. изобилие. Ти навярно си спомняш какви тежки години минаха след войната — оскъдица, немотия, храна за добитъка не остана. И умираха говедата като мухи на есен. П. Михайлов, ПЗ, 176. Повечето от тях [гимназистите] живееха в голяма беднотия, а оскъдицата в ония години благоприятствуваше, макар и по един тъжен начин, мъдрото опознаване на великата истина за живота. А. Гуляш-ки, ДМС, 123. Той [Борис] беше по-скоро дребен и слаб — белег на оскъдицата и не-дояждането, всред които живееше учителското семейство на Редингота. Д. Димов, Т, 5. Бореха се с оскъдицата и едва успяваха в края на годината да припечелят по някоя пара за дома. Цв. Минков, МЗ, 7. В къщата на Велко Демирджията.. няма оскъ
