дица, но няма и разкош. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 358.
2. Разш. С предл. на. Недостиг на нещо. Навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Ще трябва дори сега, при тази оскъдица на оръжие, да ценим човека „повече от една карабина“. 3. Сребров, Избр. разк., 43-44. При цялата оскъдица на сведения за произхода и ранните години на Осман Пазвантоглу изтъкнатите съображения [за предполагаемия му произход] хвърлят известна светлина върху общественото място и роля на семейството му до 1788 г. В. Мутафчиева, КВ, 73.
ОСКЪДЙЯ, мн. -йи, ж. Диал. Оскъдица, бедност. Аз съм се учил десет години по медицината.. работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъдйя на чужбина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140. Заедно с тежките и мъчни дни на Недината болест кака Дина прекара и тежките дни на голяма оскъдйя и голямо притеснение. Т. Влайков, Съч. П, 237.
—Друга (осгар.) форма: о с к у д й я.
ОСКЪДНО нареч. 1. С минимума от това, което е необходимо; съвсем бедно, крайно недостатъчно. Закусваха оскъдно както всички работници, само с чай и хляб. Д. Димов, Т, 263. В дома на дърваря всичко било много оскъдно, а когато по едно време в страната настанала голяма скъпотия, той не можел вече да изкарва и всекидневния хляб. А. Разцветников, СН (превод), 21. Широката дървена площадка оскъдно се осветяваше от малка електрическа крушка. А. Гуляшки, Л, 439. Дядо Йеньо знаеше оскъдно руски от пленничеството си в Русия. П. Славински, ПЩ, 46.
2. Много по-малко от това, което е необходимо за съществуване; съвсем бедно, сиро-машки. Живеехеме си вкъщи оскъдно, почти мизерно, но... честно. Д. Калфов, Избр. разк., 9. Светът е хубав и мил и., за охолните, и за тие, що живеят оскъдно. Т. Влайков, Съч. II, 66. Тоя неуморим, смел писател и обществен деятел [Антон Страши-миров] живееше самотно в живота и литературата, живееше оскъдно, задлъжнял до уши", както се изразяваше, и изнемогващ. СбАСЕП, 51.
— Друга (остар. и диал.) форма: о с к у д н о.
ОСКЪДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оскъден; оскъдица, бедност, беднота. Този самотен човек винаги й [на хазайката] навяваше някакво чувство на жалост и с оскъдността, в която живееше, и с пестеливстта на думите, и с износените стари панталони. М. Грубешлева, ПГ, 127. Цели двадесет и шест години тая писателска жена, тая смела, истинска героиня, се бори с оскъдността и мизерията на писателската участ. Д. Калфов, Избр. разк.,
89. Труд и оскъдност от най-ранни години до смъртния му час — този жребий изглежда, му е бил предопределен. Ив. Богданов, СП, 256. Занаятчийската сръчност на карловци се изявява в големия брой занаяти, които поради оскъдността на данните не са достатъчно проучени. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 22. Случи ся голям глад на онова място и той остана в оскъдност. П. Р. Славейков, СК, 26.
— Друга (осгар. и диал.) форма: оскудност.
ОСКЪДНЯВАМ, -аш, несв.; оскъднея, -ееш, мин. св. оскъднях, прич. мин. св. деят. оскъднял, -а, -о, мн. оскъднели, св., непрех. Рядко. Ставам оскъден. Пет години след това голямо изнамервание, на което паметта ще да угасне само тогава, когато оскъднее от земята сяка дирка на облаго-родяванието, двамата преславни работници се скарали. П. Р. Славейков, СК, 55. Ще има пак звезди... / и кучета... ще има, / виещи към тях.... като преди. / Но нека вярата не оскъднява! Яснее този мирен ден отвъд. П. Пенев, Худ. СI, 335.
ОСКЪДНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от оскъднявам.
ОСКЪДУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Живея в оскъдица, в недоимък. Напротив, дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно. Баба Нисторица, здрава и подмладяла, четири сина, като сокола и все на служба, които не го оставяха да оскъдува. Ив. Вазов, Съч. VII, 91. — Ще отвориш бакалница в Черешово и стой, та гледай, няма все така да оскъдуваме. Кр. Григоров, ПЧ, 69.
ОСКЪДУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от оскъдувам.
ОСКЪДЯВАМ, -аш, несв.; оскъдея, -ееш, мин. св. оскъдях, прич. мин. св. деят. оскъдял, -а, -о, мн. оскъдели, св., непрех. Остар. и диал. Ставам оскъден; оскъднявам. Те [училищните настоятелки] настояват да ся купи и снабди училището с всяко нещо в свое време., чтото във време на учението да му не оскъднява нищо. Лет., 1869, 152. В Испания в начало на десетий век книжевността беше до толкози оскъдяла, щото една библия, посланията на Йерони-ма и няколко тела на Литургии и Истории на мъчениците често служеха на няколко монастири. ИХЦ (превод), 159. Нека оскъ-дявам, нека свят ме мрази, / нека свърша никой да ме не погледа — / само недей дава от горчива рана / с окаляна съвест злия път да хвана! Хр. Белчев, Избр. съч. 40.
— Друга форма: оскудйвам1.
ОСКЪДЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оскъдявам; оскъдняване.
ОСКЪПВАМ, -аш, несв.; оскъпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Поскъпвам; оскъпнувам, оскъпнявам, оскъпявам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
