Page:RBE Tom11.djvu/771

ОРОГУШАМ 771 ОРОСЯВАМ

ОРОГУШАМ, -аш, несв.; орогуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Орогушвам. орогушам се, орогуша се страд.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОГУШАНЕ ср. Диал. Отгл. сьщ. от орогушам и от орогушам се.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОГУШВАМ, -аш, несв.; орогуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям някого с нещо по главата, в резултат на което му излиза подутина, оток. орогушвам се, орогуша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОГУШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от орогушвам и от орогушвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която изучава образуването и устройството на планините.

— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1978.

— От гр. 5ро<; 'планина' + -логия.

ОРОЛОП нареч. Диал. Нечестно, с измама; шоролоп.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Геол. Прил. от орометрия; орометрически. Орометрични записки.

— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРОМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Геол. Орометричен.

— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРОМЕТРЙЧЕСКИ. Геол. Нареч. от прил. орометрически; орометрично.

ОРОМЕТРЙЧНО Геол. Нареч. от прил. орометричен; орометрически.

— От М. Филипова—Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Геол. Измерване височината, повърхността и обема на различните форми от релефа на земната повърхност.

— От гр. оро£ 'планина' + -мстрия. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРОНВАМ, -аш, несв.; ороня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям всички зърна от клас, грозд, кочан и пр. Без да мисли, той скочи върху нивата, изпотъпка я, начупи сламата, орони зърното. П. Бобев, ГЕ, 75. Орониха царевицата, изсушиха я, превяха я, тъкмяха се вече да я сипват. Г. Карасла-вов, Тат., 77-78. — Каквото ти се отне от ланския кукуруз оня ден, днес ще го орониш и ще го насипеш в крайния съсек! Ил. Волен, БХ, 125. — Ще орони суховеят зърното — въздъхна Васил. А. Гуляшки, СВ, 94. // Правя да паднат всички листа от дърветата, цветове на растения и под. Повя горняка през полята, /залюшна дървесата —/и от настръхналите клони / листа увехнали орони. П. К. Яворов, Съч. I, 26.

2. Роня. Цъфнала праскова в меката вълна / там от стобоюа оронва цветец... Ем. Поп-димитров, К, 28.

3. Прен. Диал. Изпускам; изръсвам. Кипра като че се бои да не орони накитите си, полека излезе напред да достигне Раля. П. Тодоров, И I, 126. оронвам се, ороня се страд. Даже когато е зряла и презряла, тя [царевицата] трудно се кърши от стеблото, трудно се оели и трудно се оронва от кочаните. Сл. Петров, РКХО, 57. Тяхната царевица беше добре изсъхнала вече, е хамбара лежаха на купища едрите жълти кочани. Ще трябва да се оронят. Ив. Кара-новски, Разк. 1,156.

ОРОНВАМ СЕ несв.; ороня се се., непрех. За зърна на житни растения, грозде и пр. —_: отделям се от клас, кочан и пр.; опадвам. // За листа на растение, на цветове и пр. — опадвам. Листата и нежните части на тревите са най-ценни и хранителни, но и най-лесно се оронват. ОФ, 1950, бр. 1784, 2.

ОРОНВАНЕ ср. Отгл. същ. от оронвам и от оронвам се. Една малка оризовър-шачка се движи обикновено от двама души.. Оронването на едно снопче трае няколко секунди. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 135. Не трябва да се допуска оронване на зърното от вятъра.

ОРОНЯ. Вж. оронвам.

ОРОСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Машина за напояване чрез разпръскване на водни струи, чрез оросяване. Моторен оро-сител изхвърля непрекъснато грамадни струи дребни водни капчици, които овлажняват въздуха в салона. ОФ, 1949, бр. 1478,

4. Оросяването,.., се прилага с успех като помощно средство, но не и като главен метод за борба с рудничния прах. Първо условие при оросяването е водата да се разпръсне силно във вид на мъгла,.. Това разпръскване на водата се постига чрез различни видове оросители. X. Попйорданов и др., ПИ, 61.

ОРОСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Който служи за оросяване, предназначен е за оросяване. Оросителна кула. Оросителна инсталация. Оросителен кондензатор.

2. Който напоява; напоителен. На източна-та страна на стената [на язовира] е електростанцията, под нея минава главният оросителен канал. 3. Сребров, Избр. разк., 224. Лек оросителен дъждец падна по разсадите на кооперативните градини в Че-пинци. ВН, 1961, бр. 2994,4.

ОРОСЯ. Вж. оросявам.

ОРОСЯВАМ, -аш, несв.; орося, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Напръсквам, намокрям като с роса. Прохладните фонтани оросяват нежната тънка трева. А. Кара-