ОРОСЯВАНЕ 772 ОРТАК
лийчев, МИ, 55. Ръбовете на облака се нажежиха, разтопиха се и оросиха със златен дъжд класовете. К. Петканов, ДЧ, 317-318. Една подвижна белизнява пара, образувана от пръските на водопада, обфаща голямо пространство във въздуха, оросява с мокротата си посетителя и го прогонва по-назад. Ив. Вазов, Съч. XVII, 10. Един облак минава, изсипва едър дъжд и оросява улиците. К. Константинов, ПЗ, 118.
2. За пот, сълзи — появявам се, избивам на малки капчици, като намокрям, овлажнявам (повърхността, част от кожата, лицето, тялото) . Само при тая мисъл Пешо чувствуваше, че цял пламва в огън и дребна студена пот оросява челото му. П. Вежинов, СО, 127. Милка скри поглед в пушека на огъня, димът люто ощипа очите и сълзи оросиха бузите й. Д. Вълев, Ж, 27. Той сне калпака си, отри потта, която бе оросила голата му глава, запуши цигара и тежко въздъхна. Кр. Григоров, Н, 80. Когато поручикът,.., казваше нещо, момичето тихичко се усмихваше. Беше странно да се гледа как устните й се разтягат в усмивка, а очите й се мъчат да задържат сълзите, които бяха оросили вече извитите мигли. А. Гуляшки, МТС, 27.
3. Напоявам, обкн. по изкуствен начин. Земята около Луковит е богата, Златна Панега тече и я оросява. Ст. Станчев, НР, 30. Сключило се небе — два месеца вече ни облак, ни капка дъждец да ороси обжарени полета, да охлади въздух. Ц. Церковски, Съч. Ш, 36. С тях [особените машини] четири души могат да оросят 1 000 декара на ден.
H. Фурнаджиев, МП, 63. Водите на р. Дунав чрез много помпени станции оросяват Северна България. Геогр. VII кл, 10. • Обр. Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте, / принесохте се в жъртва за милия си род; / с кръвта си благородна земята оросихте. Ив. Вазов, Съч. I, 64.
4. Спец. За кръв — достигам до най-крайни-те капиляри в тялото на човек или животно, като ги насищам и подхранвам. Всеки ден по артериите на болната му ръка е протичала припряно кръвта, тласкана от засиленото биене на сърцето. Тя е оросявала и най-отдалечените части на тялото му. В. Райков, ПВ, 132. оросявам се, орося се страд. Тая равнина,.., се оросява от печката Мътеница. Ив. Вазов, Съч. XVI, 8з.
ОРОСЯВАМ СЕ несв.\ орося се св., непрех.
I. Покривам се с малки капчици вода, с пот или сълзи. Очите му,.., веднага се наляха и клепките му леко се оросиха. Елин Пелин, Съч. II, 18. Закашля се, очите му се наляха със сълзи, лицето му се ороси. М. Смилова, ДСВ, 183. Когато погледите на Ивайло и на другите бегълци се обърнаха към него [Момчил] кръглото му, все още пълно лице се зачерви, а челото му се ороси с капчици пот. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 96. Запалва се чист водород,., и пламъкът се насочва към обърнатата надолу дебелостей-на, суха стъклена чаша или звънец.. Отвътре съдът се оросява с капчици вода. Хим. VII кл, 1965, 52.
2. Спец. За орган, част от тялото на човек или животно — снабдявам се, насищам се и се подхранвам с кръв. Ако упражнявате редовно щъркел, никога няма да получите тлъстини в коремната си област.. Заздравява се и кръстът, оросява се и мозъкът. К, 1963, кн. 9, 40.
ОРОСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оросявам и от оросявам се. Изкуственото оросяване широко се прилага върху интензивните зеленчукови култури. Е. Стефанов, ППР (превод), 91. Съдовите спазми създават особено неблагоприятни условия за оросяването, за храненето на сърдечния мускул. Б. Кърджиев, ОПА" 330. Водно оросяване. Оросяване на рудничен въглищен прах.
ОРОСЯ. Вж. оросям.
ОРОСЯМ, -яш, несв.\ орося, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оросявам. Ти се молам, мило чедо, / я кажи ми дали сакаш /ру-хото да ти го раздам / дали, керко, да го държам /.. / тажни песни да му пеям, / и со солзи да оросям! СГ, 1894, кн. 1, 552-553. оросям се, орося се страд.
ОРОСЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оросям и от оросям се.
ОРОХИДРОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Геогр. Дял от физическата география, в който се изучават планините и водите.
— От гр. орех; 'планина' + -хидрография. — От М. Фили-пова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
ОРПИНГТОН, мн. няма, м. Зоол. Порода едри и красиви кокошки, с жълт или бял цвят на перушината. Орпингтонът произхожда от Англия.
— От англ. собств. през нем. Orpington.
ОРПИНГТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до, присъщ е на орпингтон. Орпингтонови качества.
ОРПСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до или принадлежи на Общия работнически професионален съюз (ОРПС), създаден в България през 1945 г. и съществувал до 1951 г. — Политическите въпроси
— довършва той с широка усмивка — се разглеждат в събранията на орпсовата група. 3. Сребров, Избр. разк., 242. Орпсови знамена.
ОРТА. Простонар. Само в съчет. Орта будала. Донякъде, не съвсем, почти дооре; горе-долу. Чувствам се орта будала.
— Тур. orta budala.
ОРТАК, мн. -ци, м. Разг. Съдружник. —Днес говорихме с Андрея Бенков да станем ортаци в неговата работа. Д. Талев, ЖС, 265. Едвам намерим човек за козите,
