ОРТАКЙНЯ 773 ОРТАШКИ
ето ти Кузман, моят ортак, ме вика да ме пита: коя бъчва ще отвори, защото у тая, дето точехме досега, виното се свършило. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Всякога и навсякъде са правили кавга комшия с комшия,.., ортак с ортак. Ив. Вазов, Съч. XII, 96.
О Имам за ортак на джоба (кесията) си някого или нещо; ортак на кесията (джоба)
ми е. Разг. Харча, изразходвам парите си за някого, харча много пари за някого или нещо. — Знам го колко получава Димов. И той не е цъфнал. Особено като има за ортак на джоба си такава разсипница като Мери. Б. Райнов, ГН, 91. Ставам / стана ортак на кесията (парите) на някого. Разг. Почвам непрекъснато да вземам пари от някого, да го използвам, да го ограбвам. Не смееха нищо да кажат [чорбаджиите],.. И все пак не спираха жалби да пращат — „отървете ни, джанъм, от тоя хайдутин, който на парите ни ортак е станал и раята бунтува!“ П. Спасов, ГЛЗЗ, 26. Ставам / стана с (на) дявола ортак. Разг. Не подбирам средства, готов съм на всичко, за да постигна целта си. Юрталана се прости с ливадата, но той кроеше да си отмъсти на Пеня. „С дявола ортак ще стана, но ще му платя!“ — заканваше се той. Г. Карасла-вов, С, 145. Стани на дявола брат (ортак), доде минеш моста. П. Р. Славейков, БП II,
129.
— Тур. ortak.
ОРТАКЙНЯ ж. Диал. Ортачка. Булка под було продума, /.. / „Денке ле, ортаки-ньо лъо, / като си няма немица, / че не си сляпа слепица, / та ти ръцете изгоряха.“ Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 66.
ОРТАКЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Съдружие, съдружничество. Ортаклък на разбойници не трае дълго — или се скарват, или ги подушват други разбойници и ортаклъкът се разваля. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358. Едва сега Казакът вижда, че той [Деяна] всъщност е един некадърник, способен на обирничества и далавери под закрилата и ортаклъка на Елпезето. Г. Караславов, СИ, 126. — Стига сме правили ортаклък с бедняците, нека и ние да намажем нещо от доларите и лирите. Д. Кисьов, щ, 31. Умря вола, развали се ортаклъка. П. Р. Славейков, БП II, 187.
— Тур. ortaklik.
ОРТАКУВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Ортача се. Знам, че ортакуваш с него [агата]/ И затуй не заслужаваш сестра ми! Ст. Дичев, ЗСII, 201.
ОРТАКУВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ортакувам. Слушах ги [тримата ка-занджии] като си приказваха за настоящите работи на занаята си.,.., а най-често и най-вече за миналия си живот и за незабра-веното си 12-годишно ортакуване. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 35.
ОРТАКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Ортак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРТАЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Само членувано. 1. Всички хора, които се намират около някого, свързани са с някого.
— Добре де, — казва Юмера, — трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо мохамеданин, орта-лъкът ще се смее, че играя! Н. Хайтов, ДР, 25. Един ден му хрумна да измами всички и реши да се направи на добър. Върви по улицата, влиза от кръчма в кръчмаи и гали ор-талъка. У милват се хората. И. Вълчев, РЗ, 131. Зарадвахме се. Може пък да се е оправил. Но какво ти щеш, брате. Почна търговия и окраде орталъка. Кр. Григо-
ов, РД, 1960, бр. 37, 2.
. Всички места, цялата среда наоколо. — Как! — извика побледнял Калю и изпусна брадвата. — Изгубили парите!... — Изгубили ги — няма нищо; ний да сме здрави.. Търсих, прерових орталъка, че намират ли се... Ц. Церковски, Съч. III, 215.
О Оревавам / орева орталъка. Разг. 1. Огласявам всичко наоколо със силен рев. Но преди бабичката да разкаже за убийството, тя оревава орталъка и сълзите й текат по-обилноводни и от река Вардар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 322. 2. Вдигам много шум с оплакванията си за нещо, занимавам всички с оплакванията си от нещо.
— Тур. ortalik. — Друга (диал.) форма: варталък.
ОРТАЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Простонар. Ставам ортак, съдружник с някого; ортакувам. Баща й Петър Чу-карски беше имотен селянин, далечен сродник на Кърколовци, с които често се орта-чеше ту при изсичане и извозване на гора, ту в отглеждане и изхранване на свини. П. Здравков, НД, 161.
ОРТАЧКА ж. Простонар. Съдружнич-ка. Имам две ортачки в търговията.
ОРТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
Простонар. Прил. от ортак; общ, съдруж-нически. Отворили с Паун Джипов орташ-ка шивачница. К. Константинова, НДД, 67.
— Мои са книгите, а филмите са на много хора, те са орташко дело. Ат. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 181. Една ливада колко ти е? И тя ни е с байо орташка! Т. Влай-ков, БСК II, 177. Орташка кобила и кучета не я ядат. Погов.
ОРТАШКИ нареч. Простонар. Общо, в съдружие. Бичкията ще я купиме орташки и всичко, що е нужно... — Орташки, орташки — подхвана пак приказката му Ку-зо. —_Шли заедно ще работиме и общо. Д. Талев, И, 321. Пижо и Пендо купиха орташки едно малко буренце с хубава препечена ракийка... Елин Пелин, Съч. V, 77. — Предлагам, Драгане — .., — да го купим за
