Page:RBE Tom11.djvu/726

ОПЪРЛЯНЕ 726 ОПЪСТРЯМ

сви яката около гърлото ми, а другата опърли бузата ми с един здрав занаятчийски шамар. К. Георгиев, ВНП, 36. Янков усети как срамът опърли лицето му. Ем. Станев, ИК III и IV, 438.

3. Прен. За слънце, вятър и под. — направим нещо, обикн. лице, кожа да изпръхне, леко да се зачерви, да потъмнее. Работата ги закали, слънцето опърли лицата им. Ж. Колев и др., ЧБП, 161. Те засенчваха нежното лице, което ни слънцето, ни вятърът не смогваха да опърлят, не смогваха да направят грубо. Зл. Чолакова, БК, 40. Ожури ме слънцето, опърли ме вятърът и от туй може да съм почерняла и погрозняла. Христом. КМ II, 179. опърлям се, опърля се страд, и възвр. Прасето трябва добре да се опърли преди да се сложи във фурната.

ОПЪРЛЯМ СЕ несв.; опърля се се., непрех. Обгарям леко, получавам леко обгаряне на кожата или космите, козината, перата. Случило се., да се запали гнездото му, орленца-та като че ли били още безкрилни, опърлили се и паднали на земята. П. Р. Славейков, ЕБ, 6. • Обр. Като се емваха големите пламъци нагоре, звездите бягаха, за да не се опърлят. Ст. Станчев, ПЯС, 16.

ОПЪРЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от опърлям и от опърлям се.

ОПЪРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който има лош характер и се противопоставя на всички, с нищо и с никого не се съгласява; опак, своенравен, несговорчив. Поп Стефан се отчая, махна с ръка и рсщави опърничавия старец на волята му. И. Йовков, Ж 1945, 134. Първата бе мълчалива и набожна, втората изглеждаше малко опър-ничава, но и двете имаха еднакво честен и работлив вид. Д. Димов, ОД, 168. Опърни-чав — все наопаки приказваше. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 454. Баща й се ползуваше с репутацията на опърничав и проклет човек, който „ни се води, ни се кара“. П. Спасов, ХлХ, 163. // Който не се подчинява. Веднъж водя една от тия., кози, беше опър-ничаво животно, вррщи из целия път, запъва, не ще да върви. Й. Радичков, ББ, 18.

2. Който е свързан с прояви на несговорчи-вост, с липса на добра воля, разбирателство и съгласие. Андрей сви рамене. Той чувстваше, че е виновен, но се помъчи да се оправдае с опърничавия характер на Делчо Пандов. М. Марчевски, П, 169-170. Ти вгледай се добре: носът широк и прав/ и вежди опнати! То опърничав нрав/ показва. П. П. Славейков, КП ч. III, 164.

ОПЪРНИЧАВО. Нареч. от опърничав.

ОПЪРНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на опърничав. Мислите му не бяха много равни и спокойни. Все нещо го дразнеше и предизвикваше към опърничавост. К. Петканов, МЗК, 42. Ти му се сърдиш, защото ти липсва търпение да преодолееш неговата опърничавост, неговата простота. Д. Димов, Т, 558. От движенията на околийския началник., и особено от смеха му човек получаваше неприятно впечатление — лъхаше проклетия и опърничавост. Ем. Станев, ИК I и II, 249. — Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия слабостта си. Бл. Димитрова, Лав., 219.

ОПЪРПАМ. Вж. опърпвам.

ОПЪРПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от опърпам като прил. Разг. Окъсан, дрипав, одрипан. По вратниците наиз-лязоха жени,.., с опърпани дрехи. Елин Пелин, Съч. II, 167. Той беше, както изглеждаше по опърпаните дрехи, беден работен човек. Ст. Дичев, ЗС II, 284. Той беше облечен граждански, но малко опърпан. Й. Йовков, В АХ, 13. Когато дружината закриви из една тясна улица, мярна се Попчето с троица още другари, опърпани хъшове. Ив. Вазов, Съч. VI, 77. Сватовници ще ни дойдат, а пък ти каквато си опърпана! Яж, че да ти облека новата рокличка. И. Петров, ЛСГ, 6. Отстрани на каруцата вървеше селянин, сиромах човек, опърпан, свит. Д. Марчевски, ДВ, 119. • Обр. Девствените букови гори в дома на Тиха Рила ще се преобърнат на един опърпан храсталак. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. Нищо от тоя нескопосан, опърпан град с неговото непоносимо безвкусие не я привлича, нищо не я радва! М. Кремен, РЯ, 609.

ОПЪРПАНО. Разг. Нареч. от опърпан. Облечен бях опърпано отдолу,/ егюпец цял. К. Христов, ЧБ, 377.

ОПЪРПАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Качество на опърпан.

ОПЪРПВАМ, -аш, несв.; опърпам, -аш, св., прех. Разг. Правя нещо да се скъса, разкъса, да стане на дрипи, на парцали. Децата ми опърпаха книгите. Л. Андрейчин и др. БТР, 561. опърпвам се, опърпам се страд.

ОПЪРПВАМ СЕ несв.; опърпам се св., непрех. Окъсвам се, одрипавявам, ставам дрипав. Дано, Боже, станеше работата..„Ще имаш, каже, един кат дрешки“. Ох, дано!., че съм са опърпала. Д. Войников, КЦ, 21. Много се е опърпал горкият.

ОПЪРПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от опърпвам и от опърпвам се; окъсване, од-рипавяване.

ОПЪСТРЯ. Вж. опъстрям.

ОПЪСТРЯМ, -яш, несв.; опъстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Изпъстрям. Женската снася в него [гнездото] от пет до осем зелени яйца, опъстрени със сивока-фяви точки и петна. Ст. Дончев, ПНД, 48. Той подигна глава, огледа се и видя Стара планина пред себе си, голяма, засмяна, цяла светнала с опъстрените от есента дървета. Д. Немиров, Б, 220. Те държеха щитове от кожа на див бик, опъстрена с пурпурна