ОПЪСТРЯНЕ 727 ОРА
багрилка. Н. Райнов, ВДБ, 43. опъстрям се, опъстря се страд.
ОПЪСТРЯМ СЕ несв.\ опъстря се, се., непрех. Рядко. За повърхност и под. — изпъстрям се. Ливадата се опъстри само за няколко дни с безброй цветя.
ОПЪСТРЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от опъстрям и от опъстрям се; изпъстряне.
— Племената ся различават едно от друго по оръжието, а най-повече по опъстряние-то на лицето си от различни перници — татуирование. Ч, 1872, бр. 13, 698.
ОПЯВАМ, -аш, несв.\ опёя, -ёеш, мин. св. опях, прич. мин. св. деят. опял, -а, -о, мн. опели, прич. мин. страд, опят, -а, -о, мн. опети и опян, -а, -о, мн. опсни, св. 1. Прех. За свещеник — извършвам погребален обред, чета и пея молитви над покойник преди погребението му. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече, за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Лекува заболелите, а след това ги опява в гробищата. Д. Димов, ОД, 178. — В горната черкова са ни кръщавали, там ще ни опеят! Чудомир, Изор. пр, 116.
— За тебе за един гроб място до самия олтар, каза епитропът Бою. — И аз ща без пари да го опея, каза и поп Марко. СбНУ XVIII, 554. // Разш. Извършвам обред за освещаване на нещо с четене и пеене на молитви. — Кмета гощава кръстника си, та го викаха да опее софрата. А. Страшими-ров, А, 587. Утрото носят., пченица и една просфора, за да., опеят пченицата. СбНУ VI, 2z9. // Прен. Оплаквам. — По-скоро, по-скоро го [коня] извеждай навън! Стига си го опявал!.. Кръчмарят изведе коня и всички охнахме и занемяхме. .. Китката косми над челото липсваше, гривата, а особено опашката, съвършено обезобразени. Н. Попфилипов, РЛ, 158-159.
2. Непрех. и прех. Разг. Непрекъснато, постоянно и по неприятен, досаден начин повтарям пред някого нещо, обикн. оплаквания, обвинения, молби, искания и под. Ако ти кажа и ако не стане, тогава веднага ще задрънкаш — да беше тъй, да беше инак,.. Има с месеци да ми опяваш. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338. Маркизът хукнал да зарадва новата херцогиня с радостната вест — стига му е опявала сутрин и вечер, че жи-лищната им площ е маломерна. СоХЗ, 247. „Престани да ми опяваш едно и също — изкрещя Дишо — аз си знам задълженията по-добре от тебе!.., — поне не превръщам къщата в лудница с тия постоянни скандали.“ Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 113. — Какви миги опяваш ти на мене, Пачка! — изгледа го със съкрушително пренебрежение Ангел.. — За каква жива сила ми дрънкаш ти на мене! Г. Караславов, ОХ I, 77-78. Цяла нощ жената и тъщата са му опявали на главата, задето е прост и наивен. С. Север-няк, ВСД, 90-91.
3. Прех. Остар. Възпявам. По онуй време бях предприел да опея в няколко .. картини „Падането на Цариград“ под турците. Св. Миларов, СЦТ, 39. опявам се, опея се страд. Две носила са туриха,/ два са смъртника опяха/ и в един гроб ги сведоха. П. Р. Славейков, Ден, 1875, кн. 19, 6. опява се, опее се безл. Докато у нас се говори „леко и меко“, или пък се опява с благия зев-зешки език на г. Цонева, дотогава ще бъде възможно и .. и съществуванието на безсмислени .. литературни списания. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 300.
О Опявам го <без патрахил>. Разг. Мърморя недоволно, досадно повтарям, натяквам за едно и също нещо, обикн. без полза. — Не го опявай без патрахил де, каза натъртено Владиков. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. Ти поне що го опяваш? Пак ще имаш 10 хиляди лева от сливи. Г. Стаматов, Разк. I, 106. — Ти много-много не го опявай! Искаше ми пистолет, обещах ти нов-новени-чък. Кл. Цачев, ГЗ, 84. Опявам го на вересия. Разг. Говоря празни приказки. Обикновено светът не вярва на поетите, считайки ги за хора, които обичат да го опяват на вересия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 359. "Тъй я го гледай ти .. като ще си кадия,/ бори недей го тъй опява на вересия. " П. П. Славейков, БС, 225. Опявам го <по> килифарски. Разг. Казвам нещо не направо, а с извъртане, усукване, заобикалки. Опели го и без патрахил (поп, тамян). Разг. Работата вече е свършена (и без тоя, който пита дали да дойде да свърши нещо).
ОПЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опявам и от опявам се. Попът е на три села поп, та идва само когато има за опяване или венчаване. Н. Хайтов, ДР, 97. Пак ли за-опява? Млък! Ние тук си имаме поп, ако е за опяване. Ст. Цанев, С, 43. — Няма да ида в гимназията! Глава ме боли. Нищо не зная. Ще ме дигнат. Пак опявания. Омръзна ми! Г. Стаматов, Разк. II, 39.
ОРА, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Обработвам, разработвам земята, почвата с рало или плуг. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха, наиработа, започнаха да орат и да сеят. Й. Йовков, Ж 1945,
101. Една сутрин той излезе рано на полето да види как орат трактористите за сеитбата. И. Петров, НЛ, 156. — Ти няма повече да ореш тая нива. Елин Пелин, Съч. III, 156. — Колкото земя ни остана, орем я задружно. А. Каралийчев, ПГ, 158. ора се страд. Земята беше рохкава, имаше още влага, ореше се леко. Н. Нинов, ЕШО, 32. Те [нивите] са участъци земя, които системно се орат и засяват със селскостопански култури. М. Мичев и др., 3, 68, оре се безл. След този дъжд щеи трябва да се оре, ще трябва да се сее. Й. Йовков, ЖС, 103. — Ще дойдат дни, тате —.. — когато ще се оре с машини. С. Северняк, П, 15.
