Page:RBE Tom11.djvu/697

да се помоли, дано ù олекне. Дано ù се опрости греха! А. Каменова, ХГ, 138. Зехме така също и по-добрите пушки от mue момчета, които щяха да вървят за Стара Загора и като ся опростихме един други, секи тръгна за определеното си място. 3. Стоянов, ЗБВ I, 196.

ОПРОЩАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опрощавам и от опрощавам се. През нощта на Заговезни, когато хората след обичайните роднински гощавки и опрощавания бяха заспали, се чу тревожен камбанен звън. Ст. Даскалов, CЛ, 44. Брад-лов ще лежи поне две недели в затвора доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Ив. Вазов, Съч. ЮСУ, 177. Тогава аз се опитах да го смиля, очертах му положението ни, мамина хал, нейните опрощавания и му открих обещанието, що бе искала от мене. Ч, 1875, бр. 2, 91.

ОПРОПЩНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.

1. Частично или цялостно освобождаване на несъстоятелен длъжник от задълженията му към някого или нещо; опрощаване. Аз нося тук разписка за възстановяването на разхода от моите собствени пари.., но тъй като нямам изведнъж да покрия всичко, моля господарю, опрощение и разсрочка за още пет години. Д. Добревски, БИ, 146. Заемодавците подават мнение за опрощението на несъстоятелния длъжник. ДЗОИ I (превод), 178.

2. Прощаване на някакво провинение напълно, изцяло; прошка, опрощаване. Той погледна Михала и в големите му светли очи проблеснаха искри на молба за дружба и опрощение. — О, здрасти, Казак! — сапи-каса го Михал и му подаде десницата си.. Нямаше защо да си приказват повече — те се разбираха. Г. Караславов, СИ, 119-120. Властта се смилява над шумкарите и иска да им даде опрощение, и ако се завърнели мирно и тихо никого не щяла да закачи. К. Георгиев, ВНП, 86. — Аз такава услуга ви правя — обещайте ми, че няма да ме пращате в София... Че ще ми завардите живота... Че ще получа опрощение... Ст. Дичев, ЗС II, 688. О, безбройни оръжия на майчиното сърце, / чрез които любовта побеждава, / вие днес сте усмивки и топли сълзи / нежен укор или опрощение, /утре проклятие, което ще срази / враговете ни, най-ожесточе-ните. Л. Даскалова, Ст, 45. // Освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, извършили определени престъпления; амнистия. — Срокът на наказанието е минал и ти имаш право на опрощение, момче! А. Гуляшки, ЗР, 208. — Та всяко престъпление има давност... — послужих си с езика на правист. — Няма ли някакво опрощение? Ем. Коларов, Пл, 1969, кн. 5, 14. „Ако ма пратят в Сибир, кого ще ползуват моите теглила и окаянства? Никого. Напротив, като приема опрощението, може да ся надея, че...“ П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 46. А на друга [картина] ние гледаме, че престъпниците се молят за опрощение, следователно, mue са са признале вече в своето престъпление. Сокол, 1875, кн. 1, 24.

3. Църк. Цялостно, пълно прощаване, извинение на грехове, прегрешения; прошка, опрощаване. Има монаси, които се боят да не се опетнят и затова отбягват от близостта на тъмния грешник, има монаси, които дълго дружат с грешника и му сочат пътя към очистването, към опрощението. Д. Немиров, Б, 193. — Изповядай се, сине мой, .. та дано и на тебе стане по-леко, дано и на Господа бъде угодно да ти даде опрощение. П. Спасов, ГЛЗЗ, 66. Четяха молитви, пееха псалми., и молеха за опрощение на греховете. Д. Добревски, БИ, 13. Настанал Великий пост.. Това са славни и благословени дни заради християните, защото през това време те с пост и с молитва просят опрощение за греховете си. Ст. Ботьов, К (превод), 114. // Църк. Религиозен обряд, съпроводен от изповед и причастие, с който се опрощават, извиняват греховете, прегрешенията на някого пред Бога; прошка, опрощаване. При напущане-то на завода Бил Крокет и другарите му бяха посъветвани от всемогъщия Джон Бюгас.. да отидат веднага на черкова и да поискат опрощение на греховете си, като помолят смирено Бога да се погрижи за по-нататъшното им съществувание. Св. Минков, Избр. пр, 264. Когато отец Панайот се реши да отиде у Кукенови, беше вече късно: следобед старата Кукеница предаде богу дух в пълно съзнание, без причастие и божие опрощение. П. Славински, ПЗ, 104.

ОПРУЖА. Вж. опружвам и опру-жам.

ОПРУЖАМ, -аш, несв.\ опружа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Опружвам. опружвам се, опружа се страд.

ОПРУЖАМ СЕ несв/, опружа се св., неп-рех. Опружвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОПРУЖАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от опружам и от опружам се; опружване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОПРУЖВАМ, -аш, несв.\ опружа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. За човек или животно — опъвам, изпъвам, изопвам тялото си или част от тялото си, обикн. крак, ръка; изпружвам, обтягам, протягам, изтягам. И без това имаше нещо смешно в разпуснатия му вид, което винаги развеселяваше Белчев.., но сега, като го гледаше как се пули в тия вехти книги, вмирисани на тамян и мухъл, .. как са кланя, като оп-ружва краката назад и мърмори нещо, той едва се сдържа да не се засмее. Ст. Даскалов, ВМ, 8. Радуил вдигна ръка, свита в лакътя,