ОПОНЙРАНЕ 659 ОПОРА
върху задълбочено проучване на съвременния художествен опит. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 59.
2. Противопоставям се на възгледите, на мнението на някого; противореча. Чувству-вам, че тя би ми опонирала на всяка крачка. Майка ми би казала, че е прекалено еманципирана и самостоятелна. Н. Стефанова, ОС, 144. Когато авторът излага събитията и ги придружава с известен критически анализ, четението на подобна книга от механическо се преобръща в критическо: читателят усвоява най-малките детайли, става вдумчив .. и той неволно иска да опонира на автора. Бълг., 1902, бр. 515, 1. — Бъдещето на енергетиката минава през атома! — Но ние ще работим в настоящето, Странджа! Класическата енергетика не е изпяла своята песен! — опонирах му аз. К. Кузов, ПВС, 21.
— От лат. орроп(о) 'възразявам, противореча' през нем. opponieren.
ОПОНЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от опонирам. А тя, новата — млада, но хитра и тактична. Всичко приема, няма фасони, няма опониране и приказки. Тарас, ТМ, 54.
ОПОПВАМ, -аш, несв.\ опопя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ръкополагам някого за поп, за свещеник; запопвам. Отдавна небръсната брада бе оплела., неговото отслабнало и бледо лице. Тя придаваше на това лице., изтънчен израз, какъвто имат лицата на някои монаси и на млади, току-що опопени свещеници. Ем. Станев, ИК I и II, 443. опопвам се, опопя се страд.
ОПОПВ АМ СЕ несв.\ опопя се св., непрех. Разг. Ставам поп, свещеник; запопвам се. Той [поп Аркадий] измикярствуваше в Света гора. Набързо се опопи, защото поп Петър от Белчевци.. тръгна с войската българска. В. Караманчев, 43, 16. Той се опо-пил още на младини.
2. Диал. Нареждам се, уреждам се (Н. Геров, РБЯ).
ОПОПЯ. Вж. опопвам.
ОПОРА ж. 1. Място или предмет, където може да застане или да се закрепи, да се залови, да се подпре някой или нещо; подпора. Тръгнаха след него, като търсеха опората на някоя стена или перило, за да не се свлекат от кораба. Н. Антонов, ВОМ, 65. Разперените ръце [на стареца] потърсиха безпомощни опора и изведнъж цялото му тяло се строполи с лицето напред. Вл. Полянов, ПП, 135. Но в поведението на непознатия нямаше нищо заплашително: пушката му служеше повече за опора, отколкото за заплаха, види се, единият му крак беше нещо повреден. К. Георгиев, ВБ, 8о. Докато се свличаше надолу, [Марина] трескаво търсеше опора. Успя да се залови за един покрит от снега пън. Д. Фучеджиев, Р, 246.
2. Спец. Част от съоръжение, която носи на себе си тежестта на други части или им служи за основа; подпора. Те сложиха и първите тухли на временните огради, сплетоха арматурата на пилотите за първите опори, монтираха крановете. С. Северняк, ОНК, 30-31. Жълтите талази на пороя се пенеха около разрушените опори на моста и с глух тътнеж влачеха камъни и дървета. Д. Димов, ОД, 87. През дупката се влизаше в скривалището между къщата и стената на сайванта, която бе така изградена, че оставяше впечатление, че е долепена до самата стена на къщата и служи само за опора на покрива. М. Гръбчева, ВИН, 381.
3. Прен. Твърдина, укрепено място, укрепление. Връх в дързостта на видинския ага [Пазвантоглу] било нападението над Нико-полската крепост — една от най-важните за Портата опори отвъд Балкана. В. Мутафчиева, КВ, 150. Градовете и крепостите били опора на римското владичество в чуждите земи. Ист. V кл, 1980, 269.
4. Прен. Морална или материална поддръжка, помощ, на която се уповава, разчита човек; подкрепа, упование. Той поемаше подир приятеля си, за да го пази от беди и самота; и при Иван, и с Иван Атанас пак щеше да бъде онова, което е бил при челядта си — нечия помощ, нечия опора. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 277. — Слаба е без опора жената, Лозане. Мъжът е за нея опора и лице, и чест, и крило орлово е за нея. Д. Талев, И, 626. По общо взето, след семейството, родът бе най-здравата нравствена опора на човека. Ив. Хаджийски, БДНН II, 30. Като гледаше как сега всичко се руши и разпилява в бедната ни хижа, ставаше й още по-мъчно. Очевидно сигурната мъжка ръка, опората на дома беше изчезнала. К. Калчев, ПИЖ, 27. — Мамо, искам да си бодра, твърда, защото само ти ми си опората в живота. К. Петканов, В, 232. Деян: — Ще минеш като гостенка в двореца / край дворцовата стража, / но знай, че е опасно, ако те открият. / Теодора: — Бъди ми брат, бъди ми ти закрилник, / опората във този свят бъди ми, /и заведи ме! М. Петка-нова, ЦТ, 78.
5. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, като съдейства за неговото укрепване, утвърждаване; подкрепа, съдействие. Самата войска — „вярната“ на царя войска — и тя тук-там престава вече да бъде неговата надеждна опора, цели полкове се тъкмят да въстанат. Г. Георгиев, Избр. пр, 347. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. Да воюва, изоставен от Русия и без подкрепата на Австрия.. А, от друга страна, Турция... Врагове от всички страни и никаква опора. В. Геновска, СГ, 355. Старите опори на селското стопанство, опори, действително изтраяли в течение на векове, с необикновена бързина се сломиха. Г. Бакалов, Избр. пр, 554. Сдруже
