ОПОМНЯНЕ 658 ОПОНЙРАМ
век всичко, което преживя тая вечер.. Но после се опомни, стисна устни и не отговори. М. Грубешлиева, ПИУ, 194. Богдан не участвуваше в разговора,., мислеше за семейството си.. Изведнаж се опомни, досети се, че мислеше за празни неща. К. Петка-нов, X, 206-207. Дълго гледахме на изток, докато не затихна и последният едва доловим шум на самолетните мотори... Тогава се опомнихме и се втурнахме към спуснатия багаж. Ж. Колев и др., ЧБП, 105. Колко неща станаха с него откак бе видял Елена! Колко се бе променил! .. С такава сила проникна в сърцето му тая успокоителна и сладка мисъл, че Момчил се стресна от своя унес и се опомни. Ст. Загорчинов, ДП, 417.
4. Ставам отново трезвен, идвам на себе си след напиване; отрезнявам, изтрезнявам. — Много пихме! — промълви той [Дако] глас-но, — не трябваше да пия толкова, замаян съм... Бонка... И щом стигна до Бонка, той се опомни съвсем. Тури шапката си на глава, избърса и оправи очилата. Г. Райчев, ЗК, 28.
5. Осъзнавам грешките, заблудите си и ставам разумен; вразумявам се. Честолюбието прилича на малка искра, която трябва навреме да угасим. То ни кара да повтаряме грешките си.. А когато се опомним, разбираме колко късно е вече, колко трудно се поправя сторената грешка. Цв. Ангелов, ЧД, 207-208. — Да, братя и сестри, стреснете се, опомнете се и вдигнете очи към всеблагия Бог... Но побързайте, не отлагайте! Защото броят на тия, които ще бъдат спасени, е строго определен. Ал. Бабек, МЕ, 244. — На кого ще отмъстите? Пак на себе си. Те, враговете народни, ще избягат с парите си, а вие ще останете да плащате техните грехове. Още не е късно, опомнете се! К. Петканов, МЗК, 265. — Господин Янков, предайте властта на законните й представители час по-скоро и сложете край на тая глупост.. Опомнете се, докато е време! Ем. Станев, ИК III и IV, 449-450. Не обеща ли да бъдеш честна и по-рядъчна жена? Аз премълчах. Повярвах, че може да стане чудо. Повярвах, че ще се опомниш поне заради детето! М. Грубешлиева, ПП, 286.
ОПОМНЯНЕ ср. Отгл. същ. от опомням и от опомням се. Нищо по-болезнено няма от това внезапно опомняне: след покоя и безгрижието на съня, душата отново се облцва рт ледения лъх на суровата истина. И. Йовков, Разк. И, 151. И се получи една заплетена история .. Когато стигнах до тия печални изводи, не ми оставаше нищо друго, освен мъжествено да си олющя един шамар за опомняне и да си кажа: „Какво правиш ти бе, братко?“ К. Георгиев, ВБ, 32. Цял месец го [Ястреба] лекуваха в психиатрията, цял месец напрегнати кошмари, безсмислен унес и кратки опомняния.
П. Бобев, К, 87. А като се на утрото озърна /учуди се и сам, / на хаоса голям:.. В главата му, замаена от сън, / нахлу опомняне. К. Христов, ЧБ, 304.
ОПОНЕНТ м. Книж. 1. Лице, което опонира, възразява на някого в публичен спор, беседа, диспут. На 23 септември той [Каравелов] отбелязва съвсем кратко появата на първата книжка от дружественото списание.., а към края на октомври с. г. излиза с дълга полемична статия, за да съкруши с един замах опонента си от дружеството. М. Арнаудов, БКД, 157. И чудно нещо, така смело заклеймен, д-р Кръстев намира след няколко години сили в себе си да подаде ръка на своя опонент, да му се притече в помощ за издаването на неговата книга за П. П. Славейков, да го утеши и насърчи. Ив. Богданов, СП, 84. Със свойствената си искреност, общителност и приве-тливост той печелеше за общото дело своите събеседници, обезоръжаваше и най-върлите си опоненти. ВН, 1960, бр. 2690, 2. // Стесн. Рядко. Рецензент на дисертация. Много от присъствуващите.. са се запознали предварително с дисертацията, с атмосферата и с рецензиите на опонентите и сега споделят впечатленията си с присъствуващите. ВН, 1958, бр. 2193, 4. Дисертацията и докладите на опонентите са на разположение на интересуващите се в канцеларията на ректората. ВН, 1958, бр. 2050, 3. Имаше обява за официална защита на дисертацията с имената на опонентите.
— От лат. opponcns, -cntis 'възразяващ, противоречащ', през рус. оппонент или нсм. Opponent.
ОПОНЕНТКА ж. Книж. Жена опонент.
— Ас какво ще запълните жаждата за безконечното в сърцата на тия деца? — Като ги научим, отговори ми с важност моята опонентка, да приобщят своето съществуване с това на човечеството. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 133.
ОПОНЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до опонент. Млъкнах, защото изведнъж ми се отщя да продължавам. И не само заради неговото студено равнодушие, което можеше да охлади и най-жарката опонентска страстност, а повече заради себе си. Л. Дилов, Т, 152.
ОПОНЙРАМ, -аш, несв. и се., непрех. Книж. 1. Възразявам на противник, оспорвам нечие противоположно мнение по определен въпрос на съдебно заседание, публич-на беседа, спор или научен диспут. Като защитник на подсъдимия той бе длъжен да изпълни съвестно задачата си: да опонира на съда и на прокурора и да докаже, че обвиняемият не е виновен. И. Петров, ПР, 99-100. При това Каролев не опонира на своите противници само с помощта на теоретични доводи. Неговата защита на реализма не е тезисна, лозунгова, а се изгражда
