ОПОМВАНЕ 657 ОПОМНЯМ
тогава. Мине ли му — опомва се бързо, разкайва се, плаче — цяло дете е. Г. Райчев, Избр. съч. I, 188. Без да се усети, майстор Никола сложи ръката си върху нейната, после се опомни и бавно я отпусна. П. Константинов, ПИГ, 149.
ОПОМВАНЕ ср. Отгл. същ. от опом-вам и от опомвам се; опомняне. Глух шум удари в ушите ми и не помня нищо повече.. След няколко минути пак вдигнах натежала глава — помислил бях, че съм задрямал само, — а всъщност, както отпосле ми обясни сестрата, между първото и второто опомване са минали цели два дена! Г. Райчев, Избр. съч. I, 64. Нравствената криза, която живеем, към какъв край ни води: към гибел или към опомване? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 169.
ОПОМНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); опомня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опомням, опомвам. опомнювам се, опомня се страд.
ОПОМНЮВАМ СЕ несв.\ опомня се св., непрех. Опомням се, опомвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПОМНЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опомнювам и от опомнювам се; опомване, опомняне.
ОПОМНЯ. Вж. опомвам, опомням и опомнювам.
ОПОМНЯМ, -яш, несв.; опомня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя някой да дойде на себе си, да се съвземе, като го извеждам от състояние на унес, замаяност; свестявам. — Стои той [Стаменков] дълго тъй над синовния гроб, no-безмълвен и от студената черна пръст.. И когато момиченцата — изплакани, отмаляли — го хванат за вкоченелите ръце, той болезнено поклатва глава.. Нежните детски ръчички опомнят вцепенения баща и го потеглят пак назад, под натежалото бреме на живота. А. Страшимиров, А, 132. И едвам се поокопитиш, едвам ти се избистрят сънищата., и първото нещо, което вече те опомня — това е пронизителният писък на локомотива. Й. Йовков, Разк. III, 196. Тя беше уморена преко мярка, навярно виеше й се свят и очите й се премрежваха. Но тласъкът от първия завой на каруцата я опомни, а може би не беше и само тласъкът. Г. Райчев, Избр. съч. II, 67. — Ти задряма, како Велико! — опомни я Куна, като я побутна леко. К. Петканов, МЗК, 179. Скочи разтреперан, но едва пристъпил към децата, болката в крака го опомни. Никакво училище .. Просто е заспал на пейката. А. Наковски, БС, 51.
2. Въздействам на някого да осъзнае грешките си, да стане разумен; вразумявам. Твоят дом, .. черквите, училищата. Това нещо може за един ден да се събори, но после колко години ще трябва пак да се изгради — опита се той да я опомни. В. Геновска, СГ, 484. — Не разбирам на кого ще попречи, ако аз до края остана на работа в бригадата? — попита Чавдар.. Марин Костов отдавна започна да губи спокойствието си.. — В този твой колектив има един инвалид... — Марине... — обади се жена му, за да го опомни. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 129-130. опомням се, опомня се страд.
ОПОМНЯМ СЕ несв.; опомня се св., непрех. 1. Излизам от безсъзнание, обикн. след силен припадък, причинен от внезапен удар, от силна физическа травма; свестявам се, съвземам се. Ала отведнъж нему [на Момчил] се стори, че земята под него се мръдна .. Някой го издигна високо във въздуха, а после с все сила го удари в земята. Когато се опомни, лежеше на гръб, а наоколо цареше тишина. Ст. Загорчинов, ДП, 487. При едно сблъскване с ромейските граничари неочакван удар на хвърлен срещу му боздуган го зашемети и събори от коня. Преди още да се опомни, враговете го пипнаха в плен. О. Василев, 33, 95. Подигнаха падналата. Плеснаха я веднъж-дваж по дланите, по бузите. Домна се беше вече опомнила. Б. Болгар, Б, 34. Те видяха, че нещо лошо става с хаджията и го прихванаха за рамената. Но хаджи Стилян се опомни, тръсна леко главата си., и като се изправи блед като платно, каза... П. Константинов, ПИГ, 91. // Идвам на себе си, в будно състояние след сън; събуждам се. Сепна се, отвори очи и разтърси натежалата си глава.. Опомни се, стана права. К. Петканов, БД, 106. Андрей се събуди, едвам се опомни, облече се оързо, по стълбите слезе, където го чакаше ранна закуска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30.
2. Идвам в нормалното си душевно състояние след първоначално смущение, уплаха, вцепенение или зашеметяване, обикн. след някакво премеждие; окопитвам се, съвземам се. — Едва успях да отскоча от лодката, когато тя се блъсна в скалата. Как сварих да се заловя за една издатина и да се изкатеря горе — не знам. Когато се опомних, бурята беше утихнала. П. Бобев, ГЮМ, 82. — Стой, не мърдай! — чух гласа на Колчо Терзията.. Докато се опомня, той ме сграбчи с едната си ръка, а с другата бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 62. Някакъв камък тупна в краката ми, докато да се опомня, друг изфуча. Ил. Волен, МДС, 26.
3. Излизам от състояние на обхванала ме моментна унесеност, замаяност, умисленост, самовглъбеност; сещам се, досещам се, усещам се, сепвам се, отърсвам се. Много утрини ставаше рано и по дългогодишен навик тръгваше да буди хората си, но се опомняше и се връщаше назад, засрамен и унизен. И. Петров, НЛ, 165. За миг тя изпита желание да разкаже на тоя случаен чо
