Page:RBE Tom11.djvu/627
ОПЙРАМ2 627 ОПИРАМ2
който можехме да се опрем чвърсто. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 642.
5. Прен. Противопоставям се, оказвам съпротива на някого или на нещо; опъвам се, противя се, противодействам. Това убого човече, това пейзанско нищожество, надъ-хано кой знай как с болшевишки фанатизъм, се опираше на него, запасния капитан Стоянов, объркваше сметките му. Г. Кара-славов, ОХ IV, 571. Майката се озърна, па сниши глас: — Казват, по други места комити излизали, нейде си младежи се опирали на чорбаджии и турци, у нас в Дряново никой не смее да шавне. Д. Марчевски, ДВ,
82. Няколко женски ръце бутнаха Аглика към вратата.. Макар тя и да се опираше, те силом я внасяха вътре. Зл. Чолакова, БК, 147. Пълчищата на базилевса бяха отвъд старата граница, дето пазеха друма към престолния град. Затова, щом премина границата Симеон, ромеите се опряха.
Н. Райнов, ВДБ, 61. „Отдавна той [Ботьо Петков] страдал от охтика — пише Никола Начов — ала все геройски й се опирал, не се оставял да го повали тя наземи.“ Н. Ферманджиев, РХ, 190. България е била отчасти понапред, отчасти после косовския бой покорена на Турцията. Свищов, Видин, Никопол и Силистра, най-яките и крайдунавски градове, са еще за няколко време опираха. С. Бобчев, СОИ (превод), 39. Момчетата и момичетата не могат да се опрат на бащата, кога ги проводи на някоя кърска или друга работа. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37. // За врата, порта и под. — издържам на напор, натиск; не поддавам. Но хаирсъзите не успяваха да избият навсякъде залостените дъбови врати, някои яко се опираха. В. Мутафчиева, ЛCB I, 496. // Обикн. с отриц. Не създавам никакви затруднения, пречки, проблеми на някого при извършване или постигане на нещо. Той [Тане] не лъжеше. Нямаше човек в селото с повече занаяти от него. Каквото пипнеше, нищо не му се опираше. Г. Мишев, ЕП, 13. Росен бил работлив и силен, и умен и нищо не му се опирало. Н. Каралиева, ЗБ, 7. Илия беше мълчалив, як човек, никаква работа не му се опираше и никога не мърмореше. Г. Караславов, ОХ, 25. Първото дете роди на нивата. Зави го в престилката си и си го донесе в къщи. Никаква работа не можа да й се опре. С, 1954, кн. 3, 92. Всичко ся върши с ум, с труд и с пари; има ли человек и трите тия, нему ся не опира никоя мъчнотия. Лет., 1873, 231.
6, Диал. За залък, хапка — засядам, присядам в гърлото; запирам се, спирам се. — Бирникът дошъл!.. Забрави той [бай Миню] лъжицата и паницата, помъчи се да глътне къшея си, що бе отнапред сдъвкал, но той се опря там някъде в гърлото му и не искаше да мине. Ц. Церковски, Съч. III,
7. Диал. За държава, област, територия — простирам се, достигам до някъде; опирам. Той [Иречек] излезе със своята „История на българите“, за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ, че те са имали държава, която се е опирала на три морета. А. Каралийчев, ПГ, 188.
О Да го обесят, ще му опрат краката о земята; да го обесят, ще опре о земята. Диал. Много, прекалено е висок. Виж го какъв израсна, да го обесят ще му опрат краката о земята. На земя не се опирам. Диал. Извънредно много се радвам. Жена му, стрина Стаменковица, на земя не се опираше като видя майсторите в двора. Кр. Григоров, Н, 122. Двамата не се опираха на земята от радост. Кр. Григоров, ПЧ, 69. Опира ми / опре ми яйцето <до гъза (задника)>. Вулг. Не мога повече да отлагам нещо, незабавно трябва да действам, да извърша нещо. Пък и да не чакаме като ни опре яйцето, че тогава да се разтичаме за абитуриентска рокля на Кикито, ами да вземем отсега плат. Ст., 1968, бр. 1169, 1. Опирам / опра на (о) камък. Разг. 1. Оставам излъган в надеждите си, в очакванията си; претърпявам неуспех в нещо, не успявам в нещо. Резките думи на Стефан респектирали Цветков. Той почувствувал, че е опрял на камък, и млъкнал. Обаче мълчанието съвсем не означавало съгласие. Сл. Трънски, Н, 231. 2. Натъквам се на сериозни, трудно преодолими пречки при някаква работа. И ето тука вече опряха на камък. Кой ще бъде млека-рят? Това трябва да се знае, за да се реши, ще има ли млекарница или няма да има. Ст. Даскалов, СЛ, 276. Опирам / опра очи (поглед) в (о) нещо или някого. Диал. Насочвам, впервам очите си (погледа си) към нещо или някого, гледам нещо или някого, обикн. продължително време. Райка бе опряла очите си в Ненка, но не го гледаше в лицето, ами бе вперила погледа си в китката, която Ненко държеше в ръката си и току я подигаше да я мирише. Т. Влайков, РП I, 79. Нилов опря очи в гимназиста и заслуша с внимание. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Тя бе клюмнала глава, опряла поглед настрана в едно завехнало и клюмнало като нея рилско цветенце. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Опирам се / опра се на гнила тояга. Диал. Уповавам се, осланям се, разчитам на някого или на нещо, който (което) няма да ми помогне. — Сега пък и Никулица приобщил. Кемер златици щял да даде. Казах им да не се опираме на гнила тояга. Меч срещу ви-зантийщината, божем, сме обножили, а с купците ще се побратимяваме. М. Смило-ва, ДСВ, 116. Опирам се / опра се на гърба на някого; опирам се / опра се на силен гръб. Разг. Разчитам на подкрепата, на помощта на някого, който е влиятелен, силен. Но те забелязаха, че той беше по-силен от
