ОПИРАНЕ1 628 ОПИСАНИЕ
първия пристав, защото правеше разни произволи, без да се бои от някаква отговорност; очевидно, той се опираше на силен гръб. Ив. Вазов, Съч. XI, 97. Опря ножа до (в, о) кокала; опря ми ножа до (в, о) кокала. Разг. Настъпи решителният, критичният момент за действие, за разплата, когато повече не може да се търпи; стигнах до положение, когато нещо не може повече да се понася и трябва да се намери изход. Той язвително ругаеше селяните, че се сетили за кооперацията чак когато им опрял ножа до кокала и че друг път продавали житото на търговците.., а сега се били домъкнали тук, само защото търговците били престанали да купуват. П. Спасов, ХлХ, 98. Сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял о кокала, че около Котел обикалят, като чакали на мърша, всякакви главатари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 602.
ОПИРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опирам1 и от опирам се; изпиране.
ОПИРАНЕ2 ср. Отгл. същ. от опирам2 и от опирам се. Ту вълмата и пяната им са разбиват и пръскат срещу хълбока, ту тихото вълмо са разделя, без опиране, пред носа [на кораба]. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21. Тъй самоходът може са употреби с придобивки само по железний път: по оби-кновений път той посреща млого опиране и на горне, той едвам може са повлече. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 21. От сички страни народът тичаше и войските дохождаха при него [Наполеон]. И така без никакво опиране влезна с най-голямо торжество 20 марта по 8-йя час в Париз. Хр. Драганович, НБ (превод), 9-10.
ОПИРАНИЕ ср. Остар. Противопоставяне, противене; опиране2. Всички [моряци] побързали да изразят Коломбу своята любов и преданност: едни го прегръщали, други му целували ръка, а тия които го на-скърбявали в кораба със своето опирание и недоверие, със сълзи го молили да ги прости. Лет., 1873, 127. Домашното народно битие не престаяло да ся опира на чужден-ското влияние, и това опирание ся проявява и в книжнината и в практический живот. Лет., 1872, 216. Телесно наказание бива да се употреби за лъжа с измама, за опирание на една положителна заповед. Н, 1881, кн. 3, 285.
ОПИС1, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Канц. Списък с кратко описание на предмети, вещи, документи и др., обикн. съставящи лично или подлежащо на отчет имущество. Онзи ден рано сутринта.. Александър Христа-киев отиде при баща си, в писалището, и го попита не е ли намерен между книжата на дядо Драган някакъв опис на личните му ценности и пари. Ем. Станев, ИК II, 103. Тук [в училището] ги накараха да направят точни списъци на житото за храна, на семето, на добитъка и земеделския инвентар. Всичко се разпределяше из по-големите и здрави хамбари срещу подпис и опис. П. Здравков, НД, 210. — Здравейте! А-а... вижте какво, господин Раданов: изпратихте ли в опис всички документи горе в отделението за издаване на платежна заповед? Д. Калфов, Избр. разк, 230. Повече от паметниците на старата литература са пръснати в чужбина из големите библиотеки в Москва.. Берлин, Лондон и др., из манастирските и тези на разни академични учреждения библиотеки и един пълен опис на находищата и изданията им е необходимо помагало за изучаването на тази литература. Б. Ангелов, ЛС, 159. — Нищо няма да ви дам — заинати се той. — Всичко ще се протоколира и приложи към делото. ..
— Под описа ще се подпишете като свидетели, а пък началствата ще наредят на кого какво да се върне. В. Нешков, Н, 176. В търговията да има порядък, то е да знае търговецът това, което дължи, това което печели.., за да не предприеме нещо, което е по-горе от неговите сили (този резул-
*тат са достига само с точни описи). К. Кърджиев, УА, 321. Инвентарен опис. Библиотечен опис.
2. Юрид. Описване на вещи на длъжник от властта по съдебно решение срещу незапла-тено задължение или по присъда за конфискация на имуществото. Полицата е протестират. Описът е насрочен за днес — отвърна приставът. Т. Харманджиев, КЕД, 67. — Ето защо идваха ония с папките тогава.., правили са опис.. Горката Бойка..
— помисли си словослагателката. М. Гру-бешлиева, ПП, 37. Хората се питаха страхливо едни други: — За какво ли е дошъл? [полицейският началник]. Някои отговаряха: — Съставил акт: Други казваха: — Не, направил опис. К. Калчев, ЖП, 54. Опис на движимото и недвижимо имущество бе извършен много внимателно.
3. Остар. Книж. Описание, описване. Когато са препоръча на някого от работниците някой вънкашен човек, тряоа по-напред да го изпита: кой е, от де иде., и др., па да яви за всичките тези на Ц. ком., като прибави още и добър опис на физиономията му [на В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. Няма да си изгубите напразно времето, ако съставите опис на имената и делата на най-забележителни хора по ум, ученост или уважение във всяка нация. Ив. Въжарова, ИН (превод), 29.
ОПИСАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Уст-но или писмено описване на нещо или някого; обрисуване. Въкрил описа какви са хората в Гостивар, разказа за красотите на Струга и за къщата на Братя Миладинови .. Когато стигна до Охрид, в описанието на този град и неговото прочуто езеро се намеси и Кръстю. Г. Караславов, ОХ I, 422-423. Дадох ви пълно описание на събития
