ОПИСАТЕЛ 629 ОПИСВАМ
та на които присъствувах и щ щова, което ми беше разказано веднага. И. Йовков, 3 (превод), 1937, бр. 5493, XIX. Информационните вестници и партийните органи — от най-левите до най-десните, .. се пълнеха с покъртителни описания, с протестни уводни статии. М. Кремен, РЯ, 211. У тях е идвал и някакъв военен, #ойто по описанията прилича на Ганчев. Й. Демирев и др., ОС, 33. Той [Неофит Рилски] е дал на книжнината ни куп забележителни книжовни трудове: превод на Новия завет., славянобългарска граматика, голям български речник и разни още книги, между които и едно описание на Рилския манастир. Ив. Вазов, Съч. XV, 30.
2. Литер. Представяне, изобразяване, обрисуване с художествени средства на някого или на нещо в литературно произведение. Сега може би случайно пред очите му [на Симеон] пак попаднаха няколко строфи от описанието на тази голяма и отчаяна битка, А. Гуляшки, ЗВ, 476. В литературните произведения, за да се постигне по-голяма художественост и да се разкрие по-ясно ос-новната мисъл, писателят си служи с описание. Той описва природна картина, обстановката или външния вид на героя. Христом. V кл, 76.
3. Спец. Научно представяне, излагане в системна последователност на характерни особености, отличителни черти на нещо, което е обект на изучаване. Втората цел на дескриптивната геометрия — да се изведе от точното описание на телата всичко, което неизбежно следва от тяхната форма и взаимно разположение. Матем., 1966, кн. 6, 2.
ОПИСАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което прави описание. След три дена една кола с четворица души българи, между които и описателят — свидетел на това двуборство, отиваха за село Копаня. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. Твърде малцина са описателите на Югоизточна Европа, които са съгледали, че най-крупно-то племе в тоя кът са българите. Пряп., 1903, бр. 15, 1. Г-н Ив. П. Сл. са не задоволява с това, т.е. той не е прост описател на народните обичаи и вярвания, а обясни-тел на тяхното значение, описател на тяхната история. Знан., 1875, бр. 9, 144.
ОПИСАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. прил. Който е свойствен на описание или съдържа описание. Сценичните му творби, от своя страна, имат повече описателен, отколкото драматичен характер. Диалогът в тях поглъща драмата. Ив. Богданов, СП, 278. Не е ли по-добре да го [Яворов] дам такъв, какъвто аз го зная.. Но книгата ми тогава — претрупана с извадки от негови писма, статии и стихотворения., ще получи повече описателен, документален и аналитичен, отколкото белетристичен характер. М. Кремен, РЯ, 34. Преиз-вестно е, децата не обичат описателните, безсюжетните, статичните книги. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2. На различието на тия форми е основано разделението на науките на описателни или естественр, на по-вествувателни или исторически. Й. Груев, КЛ (превод), 84. Описателна форма. Описателно изложение. Описателен метод.
ОПИСАТЕЛНО. Нареч. от описателен; чрез описание. Учителят или дава на учениците си самата вещ да видят па после им разказва, или я предава описателно, като смята да развие духа им до по-висока степен. У, 1871, 377.
ОПИСАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Прекалено разширено, наситено с излишни подробности представяне, изобразяване на нещо, обикн. в литературно произведение. В тия и в някои други стихотворения.. ще се натъкнем на известна описа-телност.., което отдалечава автора от възможността да постигне някакво по-широко и съдържателно обобщение. С, 1951, кн. 7, 186. Големите италиански лирици са винаги конкретни — без да изпадат в тягостна описателност. СбЦГМГ, 285. Отбелязвам, че високо ценя неговия [на Емилиян Станев] стремеж., да разкрива психологията на своите герои, да не се поддава на елементарната описателност. Ив. Сарандев, Ем. Станев, 132.
ОПИСАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с описателност. В романите му проличава описателския стил на повествувание. Описателски маниер. Описателски похват.
ОПИСАТЕЛСКИ. Книж. Нареч. от прил. описателски; описателно. — Хайде, опиши състоянието на такъв герой!.. Пристъпиш ли към него емпирично, описателски, регистриращо — не само че няма да разкриеш истината, но много е вероятно да изпаднеш в черногледство. ЛФ, 1958, бр. 13, 1.
ОПИСАТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Маниер на описателно повествувание, без задълооченост, обобщения, оценки, изводи. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5,
166. Дори само този мотив е достатъчен да покаже новия път за мислите и за чувствата на поета; слага се край на описател-ството и настъпва някакво по-тъжно и по-критично вглъбяване. Ив. Спасов, БС, 149. Действието [на романа „Стопанинът от Чербин“] се движи мудно.., навсякъде — скучно, дълго и предълго описателство и многословие. ЛФ, 1958, бр. 44, 2.
ОПИСВАМ, -аш, несв.; опйша, -еш, мин. св. опйсах, св., прех. 1. Представям,
