Page:RBE Tom11.djvu/621

От Читалие
Версия от 17:32, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


тях. Ще му хванат те опинците, щом ги знае къде са и що му кроят. Д. Талев, ГЧ, 445. Ще ям опинците на някого. Диал. Ще гладувам много, ще изнемогвам от немотия.

— Аз съм студент — каза спокойно младежът. — Ако не работя през лятото, през зимата ще ям някому опинците. П. Вежи-нов, ДВ, 17.

— Друга (мн.) форма: опънци.

ОПИНЧАЛКА ж. Остар. и диал. Връв, вързалка за опинци. Панталонът му беше черен. Крачолите си превързваше с опин-чалките. Кр. Григоров, ПЧ, 67.

ОПИНЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който изработва, поправя или продава опинци; цървулджия. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите, и папукчиите.., и опинчарите, и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Д. Талев, ПК, 304. Много бяха тревненските занаяти и за тях говорят следните наименования: зографи (иконописци), марангози (резбари).., бъчвари, опинчари. Д. Казасов, ВП, Зо. Опинчарят от Къостендил дошел. СбНУ Х1Л1, 270.

ОПИНЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до опинчар и опинчарство; цървулджийски. Саракчий-ските и опинчарски работници произвеждаха трескаво цървули, патрондаши, ремъци. РД, 1950, бр. 214, 2.

ОПИНЧАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занаят и поминък на опинчар; цър-вулджийство.

ОПИНЯЧ м. Диал. Част от домашен тъкачен стан, обикн. във форма на дървен клин, който се втъква в отвор на кросното, за да го затегне и застопори, от което основата се опъва, изопва. Опиняч — особен уред, при стана за килими, който опъва кросното. СбНУ XXIX, 259.

ОПИОМАН м. Рядко. Човек, който употребява опиум като наркотик; наркоман. Погледът на дивака тоя път беше още по-безизразен, направо празен, затъпял. Опио-манът изглежда наскоро бе взел упойката си. Движенията му бяха вяли, неотмерени. Не можеше да овладее ръцете, които посягаха да оставят донесените съдове. П. Бобев, ОН, 173.

ОПИОМАНИЯ ж. Рядко. Болезнена страст към употреба на опиум като средство за постигане на временно опиянение, изкуствено повишено настроение, самочувствие и др.; наркомания. Топчета и малки парчета берж се вземали с кафе или с чаша вода — и действували като силен опиат. Заедно с хашиша., това било едно от най-разпространените средства за опиомания. Д. Мантов, ХК, 95. Има ли писано нещо на български по опиоманията, кокаиномания-та и опиването с хашиш? ПН, 1934, кн. 2,

ОПИПАМ. Вж. опипвам.

ОПИПВАМ, -аш, несв.\ опипам, -аш, св., прех. 1. Пипам някого или нещо отвсякъде, от всички страни. Лозан посегна към отворената табакера сръчно опипа няколко цигари и като избра по-мека, запуши. М. Марчевски, П, 193. Тя слезе от одъра, отиде към огнището и приклекна до хайдутина. Опипа нозете, усети кръвта по дланите си. П. Спасов, ГЛЗЗ,9.

2. С пипане търся някъде нещо или проверявам наличието на нещо; попипвам. — Да имате свирка? — прекъсна мислите му червенокосият. — Свирка ли? Да, да... имам — Тинчо опипа джобовете си, сетне потърси нещо с очи и кимна с глава. — Ей там в якето е. П. Проданов, С, 71. Често пъти сепнат опипваше джоба си, за да провери там ли е ключът на голямата каса. А. Каралий-чев, НЗ, 118. Гражданката отвори миниа-тюрното си чанте, опипа с показалеца на дясната си ръка някакви хартишки.. и каза тихо, с тон на тъга и примирение: — Забравила съм да си взема повече пари. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 112-113. // Допирам, докосвам нещо с ръка, крак и др., обикн. при движение, за да се ориентирам в обстановката; изучавам, разучавам. Минаването на реката беше трудно. Тя не искаше да я нося.. Вървях бавно и опипвах с крак хлъзгавото дъно. Ив. Венков, ХКН, 115. — Сссът! — сложи пръст на уста Мишо, като внимателно отстраняваше буренаците пред себе си и опипваше с крак земята, където щеше да стъпи. П. Проданов, С, 75. Жилището дето ги остави благодетелят, беше вече тъмно; опипаха го с ръце. Оказа се, че е тясна, дълга пещера. Л. Стоянов, Б, 170. Селото беше затъмнено и той дълго скита из селските улици и опипва в мрака тараби и врати, докато намери къщата. П. Вежинов, ВР, 174. Стъпя той пипнеш-ком, заминува нашата къща, минува и чуш-мата, стига по-нататък до малкия висок бряг, опипва с тояжката си наоколо и спира се тъкмо на края. Т. Влайков, Пр I, 293. Н За лекар, лечител — преглеждам болен с пипане на определени места по тялото. Казваха техните, че е болен, лекар дори довеждаха да го опипва, но той си знаеше, че нищо му няма. О. Василев, ЖБ, 322. Като дойде, той [фелдшерът] пристъпи важно при болния, опипа му пулса, преслуша с ухо сърцето му като същински доктор П. Здравков, НД, 107.

3. Преглеждам, проверявам с пипане съдържанието на багаж или на дрехите върху тялото на някого, за да намеря у него укрити или забранени за притежаване, съхраняване или пренасяне неща; обискирам, претърсвам. — Горе ръцете!.. Претърсих младия, а като се върна той на мястото си, започнах да опипвам другия. Н. Хайтов, ПГ, 112. Момъкът кимна, в кабинета влязоха двама души, отрупани с оръжие. — Обискирайте!

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл