Page:RBE Tom11.djvu/616
ОПЕТНЯВАНЕ 616 ОПЕЧЕН
ОПЕТНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опетнявам и от опетнявам се; опозоряване. Той се похвали, че след като изтърпял позорното опетняване за „фиктивния начет“., започнал новият му живот, изпълнен с труд и безсънни нощи. К. Калчев, СТ, 248.
ОПЕЧАЛВАМ, -аш, несв.\ опечаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Опечалявам. Но има едно нещо, което ни опечалва, и то е, че ние не виждаме днес у народа си да са развива оная потребна деятелност в такива критически и усилни времена за негова живот. НБ, 1877, бр. 58, 225. опечалвам се, опечаля се страд. ОПЕЧАЛВАМ СЕ несв.\ опечаля се св., непрех. Остар. Книж. Опечалявам се. — Ех, не беше пък до толкова нещастен. Аз съм по-нещастен от него, защото аз изнесох двата му кръста, — опечалва се вторият домашен приятел. Хр. Смирненски, Съч. III, 25.
ОПЕЧАЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от опечалвам и от опечалвам се; опечаляване.
ОПЕЧАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опечаля като прил. 1. Който изпитва печал; натъжен, скръбен, печален. На четвъртия ден някаква опечалена вдовица ме накара да й пиша заявление. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Братчето ми Кольо след продължително боледуване се помина през септември 1899г. Опечалени бяхме всички. СбЦГМГ, 132.
2. За лице, очи и под. — който изразява печал. Те [Райна и Кольо] застанаха пред майка си със същото смирение и впиха овлажнели очи в нейното опечалено лице. Ц. Церковски, Разк. III, 135. Ние отдавна вече се досещахме какво ще стане на края, но сега, като гледахме опечалената физиономия на Гуджо, така се развеселихме, че почнахме да се търкаляме на поляната от смях. М. Гръбчева, ВИН, 210.
3. Като същ. опечалените мн. Близките на покойник. Друг път след погребение той [поп Антония] чевръсто се наместваше върху капрата на катафалката до коняра.. като оставяха опечалените да дочакат заравянето на мъртвеца. Т. Харманджиев, КЕД, 198. И, винаги пъргав и внимателен, той [Панчата] ще свърши безвъзмездно работа за неколцина, като винаги намираше думи да утеши опечалените. Ст. Чилинги-ров, ХНН,41Ч
ОПЕЧАЛЕНО. Нареч. от опечален; натъжено, скръбно, печално. — Че какво пък е станало? — попита нетърпеливо гостът. — Швабите си оплетоха кошницата — рече опечалено домакинът. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 113. И викнах опечалено: / Ох, горко ми, линея! Ив. Вазов, Съч. 1П, 23.
ОПЕЧАЛЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от опечален. — А имате ли неприятности по моретата? — попита той с оня израз на всеобща опечаленост, който беше най-често срещаният тук. Н. Антонов, ВОМ, 156.
ОПЕЧАЛЯ. Вж. опечалвам.
ОПЕЧАЛЯ. Вж. опечалявам.
ОПЕЧАЛЯВАМ, -аш, несв.\ опечаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Предизвиквам, причинявам, възбуждам у някого печал, скръб; натъжавам, наскърбявам. Това още повече опечаляваше стареца, обезпокоен и от мисълта, че тая голяма прилика %рие може би в себе си и еднаква участ. И. Йовков, ПК, 157. // Правя нещо (лице, израз, очи) да изглеждат печални, да изразяват печал, скръб. Помачетата се изчервяват като момичета.. Изглеждат тъжовни, някаква бяла сянка краси и опечалява лицата им. Ст. Станчев, HP, 83.// За мисъл, чувство
— предизвиквам, причинявам, възбуждам печал, скръб в сърцето, душата на някого. „Къде извежда тая пътека?“ — дойде му [на Теодосия] на ум и остра боязън, че се е заблудил из гората и не ще може скоро да намери пътя към манастира, се вмъкна в сърцето му и го опечали. Ст. Загорчинов, ДП, 210-211. Не мога да търпя безчестие на душата си; безчестието ми нарани душата, опечали я, отрови я — душата ми не може да се мири с безчестието: то е гнусно, скверно, кално... Ц. Гинчев, ГК, 158. опечалявам се, опечаля се страд. ОПЕЧАЛЯВАМ СЕ несв.\ опечаля се св., непрех. Обзема ме печал, ставам печален, скръбен; натъжавам се, наскърбявам се. Едва за четвъртия ден Григорий Синаит дойде на себе си. Първото му слово към Теодосия, когато го позна, беше да не плаче и се опечалява, защото Бог още ще го държи на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 2323. Аз се радвах, когато дойдох тук [на изложбата]..
— размислих седнал, след това се опечалих. Ал. Гетман и др., СБ, 138. За децата на сестра ми Ивана се опечалих до крайности. Дай Боже здраве па на живите! АНГ I, 336. Какво ли си думаше, и какво ли си мислеше между това готския Мойсей Улфила.. Лесно можем да проумеем колко му ся е оскърбило и опечалило сърцето. Г. Кръстевич, ИБ, 129.
ОПЕЧАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опечалявам и от опечалявам се; натъжаване, наскърбяване.
ОПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опека и от опека се като прил.
1. За хляб, храна — който има нужните качества ядене, придобити чрез печене; печен, изпечен. Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го [Душко] срещна господин управителят. Елин Пе
