опесъчАване 615 ОПЕТНЯВАМ
страд. През зимата улиците и пътищата редовно се опесъчават за облекчаване на автомобилното движение.
ОПЕСЪЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опесъчавам и от опесъчавам се.
ОПЕТ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опънат, стегнат. Премени се рако, / накити се рако: /сини беневреци, /опети чешире. Нар. пес., СбНУ XXIX, 39.
ОПЁТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опак, упорит, инат. Ногу си опет, ама и он не пада по-ооле.^ СбНУ XIII, 270.
ОПЕТ1 нареч. Диал. Пак, отново; още един път. — Къде е текла вода, опет ке те-чит! Ив. Вазов, Съч. XXV, 220. — Опет дойде, опет си отиде. Л. Димитров, СбМ,
151. "Да бил дал бог колко киски, / колко киски на венецот, / толко града да обше-таш, / опет назад да се вратиш, / пак во рамни дворе. Нар. пес., СбБрМ, 377.
— Друга (диал.) форма: опят.
ОПЕТ2 нареч. Диал. Отзад. Чи си Сту-йан фанаха, / опет му ръце вързаха, / в Ти-мутий ще го закарат, / в тимутийската тъмница. Нар. пес., СбНУ X, 77.
ОПЕТАЦИ мн., ед. (рядко) опетак, м. Диал. Беневреци. Нончовият син са учи, учи, учи и пак не прокопца. Ходил в Цариград и там са облекал във френски дрехи, а когато баща му му каза: „А защо си са, мой синко, омаскарил? Какви са mue шопски опетаци?“ То тоя хубосник рекал: „а защо да носа турски потуре и да върта дъно, като каладжия?“ Л. Каравелов, Съч. IV, 50.
ОПЕТЛЕЯ. Вж. опетлявам
ОПЁТЛЯ. Вж. о петлям.
ОПЕТЛЯВАМ, -аш, несв.', опетлея, -èeui, мин. св. опетлях, прич. мин. св. деят. опетлял, -а, -о, мн. опетлёли, прич. мин. страд, опетлян, -а, -о, мн. опетлёни, св., прех. Диал. 1. Закопчавам чрез петелка; за-петлявам (Н. Геров, РБЯ).
2. Свързвам, стягам някого или нещо; оплитам. Само той [Савата] е в състояние да даде отчет, като как е чувствувал себе си в това време, опетлян в синджири и увиснал в парцали. 3. Стоянов, ЗБВ III, 192. Най-напред извадиха Т. Киркова, опетлян по сичкото си тяло със синджири. 3. Стоянов, ЗБВ III, 172.
3. Препасвам, опасвам някого или нещо. Висок и снажен.., добре стегнат и опетлян..
— Дочо се хареса на началника. Т. Влайков, Съч. III, 112. Обседлах го, опетлях го /, па възседнах да отидох, / та заминах край ва-руша, / край варуша край кюшето. С. Зафи-ров и др., БГ, 57. опетлявам се, опетлея се страд, и възвр. Добри си облече дрехата, загърна ся и опетля се. КН, 1873, кн. 3, 23. ОПЕТЛЯВАМ СЕ несв.', опетлёя се св., не-прех. 1. Разг. Обърквам се и не съумявам, не зная как да отговоря или как да постъпя, да намеря изход от някакво затруднено положение; оплитам се. Усети, че ще го хванат в лъжа и още повече се опетляви в обясненията си.
2. За положение, обстановка, дейност и под.
— обърквам се, усложнявам се поради някакви промени, затруднения, пречки и под.; оплитам се, заплитам се, забърквам се. Оплени са и опетля работата. П. Р. Славейков, БП П, 11.
ОПЕТЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опетлявам и от опетлявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПЕТЛЯМ, -яш, несв.; опетля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опетлявам. опе-тлям се, опетля се страд.
ОПЕТЛЯМ СЕ несв.; опетля се св., непрех. Диал. Опетлявам се. „Знам, че нищо не знам“ за себе си., и което е най-лошо — обърквам се, опетлям се в сложни положения. А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 20.
ОПЕТЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опетлям и от опетлям се; опетля-ване.
ОПЕТНЯ. Вж. опетнявам.
ОПЕТНЯВАМ, -аш, несв.', опетня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Петня някого или нещо изцяло, докрай; опозорявам, компрометирам, окалвам. — Моето пратеничест-во досега не принесе никаква полза на българите. Не бих искал поне да им навреди; не искам да опетня, дори с най-дребното, името на народа ни. В. Мутафчиева, ЛCB II, 413. — Даскал Димитър поиска тука пред вас да ме опетни.., ако намерят един от чорбаджиите да е взел пара от черковна или училищна кутия, нека я набият в челото ми! П. Тодоров, Събр. пр П, 363. Никому не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64. После... началниците предпочитат да работят с такива като тебе, опетнени в миналото. За тях те са по-удобни и от най-правоверния комунист. М. Мар-чевски, П, 154. Опетнявам репутацията на някого. А Той опетни семейната и родова чест. А Опетних името си.
2. Рядко. Покривам с петна, с лекета, обикн. дреха; облажвам, изцапвам, омърсявам. В бързината като се хранех, чинията се разля и мазни капки опетниха новия ми костюм. А Поради невнимание той опетни току-що изпраната си бяла риза. опетнявам се, опетня се страд. и възвр. (във 2 знач.).
ОПЕТНЯВАМ СЕ несв.', опетня се св., непрех. Опозорявам се, компрометирам се, излагам се. Има монаси, които се боят да не се опетнят и затова отбягват от близостта на тъмния грешник. Д. Немиров, Б, 193.
