Page:RBE Tom11.djvu/583

От Читалие
Версия от 17:31, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОНОЖДАМ 583 ООГАМИЯ

ОНОЖДАМ, -аш, несв.\ онодя, -иш, мин. св. -их, прех. 1. Диал. Върша, правя нещо, извършвам някакво действие изобщо; таковам, онодям. Идете сега в гостната стая, не е широка, та да онождате чаршафите на юрганите. Ив. Вазов, Съч. IX, 212.

— Сега,.., аз благодарно, по един начин., разбираш? ще онождам играта. Ив. Вазов, Съч. VIII, 36.

2. Простонар. Грубо. Вулг. Извършвам полов акт; таковам. онождам се, онодя се страд, и взаим.

ОНОЖДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от онождам и от онождам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОНОМАСИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от семантиката, който изследва и изучава принципите и закономерностите за именуване на предметите и явленията чрез лексикалните средства на езика; ономатология.

— От гр. ovofiamoc 'наименуване' + -логия.

ОНОМАСТИКА, мн. няма, ср. Езикозн.

1. Дял от езикознанието, в който се изучават собствените (лични и географски) имена. При изучаването на славянския етноге-нез, много переспективни са такива науки като ономастиката, хидронимиката, то-понимиката и зооботаниката. Е, 1981, бр.

24,3.

2. Съвкупността от собствени имена в един език. Българската ономастика е богата на умалителни имена.

— От фр. onomastique по гр. ôvopa 'име'.

ОНОМАТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Рядко. 1. Ономасиология.

2. Ономастика.

— От нем. Onomatologic по гр. ôvopa 'име' + -логия.

ОНОМАТОПЁЯ, мн. няма, ж. Езикозн.

1. Дума, образувана чрез звукоподражание.

2. Образуване на думи чрез звукоподражание.

3. Звукоподражание.

— От фр. onomatopée по гр. ovopaxonoua.

ОНОМУВА. Вж. онзи.

ОНТОГЕНЁЗА, мн. няма, ж. Биол. Ин-дивидуалното развитие на организъм през целия му жизнен цикъл, при което до половата зрялост на организма се оформят изцяло видовите му особености, а индивидуалните се развиват до неговата смърт. Личинките и малките рибки никак не приличат на родителите си. Едва когато поотраснат, те придобиват формата и особеностите на възрастните скаларии. Този феномен е потвърждение на закона за онтогенезата. ПЗ, 1977, кн. 2, 34. При тези организми, които се размножават полово, индивидуално-то развитие или онтогенезата започва от момента на оплождането и завършва с естествената смърт на индивида. ОБиол. X кл, 77.

— От нем. Ontogcnlcsc по гр. ôvxoç 'съществуване' + yéveatç 'произход'.

ОНТОГЕНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до онтогенеза; онтогенетически. Клетъчният дележ е най-интензивен в ембрионалния стадий от онтогенетичното развитие. Р. Райчев, НКД, 13.

ОНТОГЕНЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Биол. Онтогенетичен. Посредством кората на главния мозък и чрез подкорието двигателният анализатор има възможност да се свързва с всички вътрешни органи.. От това става ясно, че., онтогенети-ческите проводници за всеки орган са предопределени. Н. Манчева, ЛФ, 21.

ОНТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до онтология; онтологически. Онтологични категории.

ОНТОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Онтологичен. Онтологически обяснения.

ОНТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. 1. Филос. Дял от философията, който изследва първо-основите, принципите, структурата и закономерностите на битието (за разлика от епистемологията като учение за познанието).

2. Книж. Съществуване.

— От нем. Ontologie по гр. ôv,ôvxoç 'битие, същество' + -логия.

ОНУЖДВАМ, -аш, несв.\ онуждя, -иш, мин. св. -их, прех. Диал. Правя някой да изпадне в нужда, в потребност да извърши нещо. Не хваща [лъвът] да върви бързо, да бяга и да търси лов, додето не го онужди гладът. Д. Попов, СбРС (превод), 102. онуждам се, онудя се страд.

ОНУЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от онуждвам като прил. Диал. Който е в нужда, който е затруднен, беден, страдащ. Хаджи Пени за нищо не мислеше, не ценеше много парите, не се лакомеше за тях и често ги раздаваше на бедни, онужде-ни хора. Д. Немиров, Б, 147. — Ех, често говореше дядо Ради, да бих имал съкровището Соломоново, сичко щях по учени хора, онуждени учители, да го раздам. Ил. Блъсков, КУ, 6-7. Бъди щедър и милостив, та помагай на онуждените. У, 1871, бр. 1, 384.

ОНУЖДЯ. Вж. онуждвам.

ОНУЙ разг. съкр. от онова. Вж. онзи.

ОНЯ. Вж. онзи.

ОО-. Първа съставна част на сложни думи със значение 'яйце', напр.: оогймия, оология, о о сп бра и др.

— От гр. cùôv 'яйце'.

ООГАМИЯ, мн. няма, ж. Биол. Термин, употребяван за именуване на половия процес при едноклетъчните и растителни организми, при който мъжката клетка (струк-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл