звезда — някоя грешна душа отива на онзи свят. П. Тодоров, И I, 1. — Светът се е обърнал, е, дъното му се провижда! Мене окото ми е на земята, надолу гледам и ушите ми са на четири. Ако не си добре на този свят, на онзи — никак. Ст. Загорчи-нов, ДП, 477. Изповедта е като този дъжд, измива замърсената душа и я приготвя за онзи свят. К. Петканов, ДЧ, 470. Никой не се е върнал от оня свят. Л Ще се оправим на онзи свят. Тази-онази; Тези-онези; тоз(и)-онзи; тоя-оня. Разг. Различни хора, някои хора. Ожених се, идат ни тези-онези, ний като все не можем да сколасаме и да се наканим! Един по един забравиха ни всички роднини! П. Тодоров, Събр. пр И, 225. До никакво разкритие не се е стигнало и като е дошъл човек от криминалната милиция, който се е застоял някой и други ден в селото, проговорил с тоз-онзи и си заминал в града. Б. Обретенов, С, 137. Мургаво асе-новградче заразпитва за този-онзи от нашите писатели, праща им много здраве. Ст. Станчев, НР, 76. Тая не е като оная <рабо-та>. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дадена дейност, работа или ситуация са доста трудни и сложни, никак не са лесни. Това-онова; Туй-онуй. Разг. Различни неща, някои неща; едно-друго. — Добре. — Облекчено каза обущарят. — Ние ще ти приготвим това-онова за път, ако мислиш да излезеш от града. X. Русев, ПС, 12. Овчарят се оказа негов [на дядо Мирю] познат. Като поприказваха за овцете и за това-онова
— той го помоли да поведе стадото към гъските. Ем. Станев, ЯГ, 61. Умря (тя) оная. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо планирано или очаквано никога няма да се случи, да се осъществи. — Умря тя оная, брате. Дето мислехме някога, че без князе и патрици ще водим държава. В. Геновска, СГ, 234.
ОНИ. Лич. местоим. за мн. ч. за м., ж. и ср. р. Вж. о н.
ОНЙЯ. Вж. онзи, оня.
ОНКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: онкологичен, напр.: онковирус, онкодиспансер, онко-помо щ, онкоскрининг и др.
оно1, мн. няма, ср. Диал. Състояние, положение. Сички уж гледахме тогава, ама на, синца се излъгахме. Че то какво нящо неговото оно на първо време! Т. Влайков, Съч. И, 6-7. Аз отдавна знам твойто оно и се радвам, ама сё ми е било омисъл зарад дя-да Славча: той какво ли ще рече. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. — Той добре прави, дето иде да я повиди ида я поотмени, — ..
— Че на каквото е оно сега тя, не й е дип леко да кара с нас. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
258. Оно ми е. Диал. Намирам се в недобро положение, в лошо състояние. — Нема ти казвам, че си болен, каки? Дай боже от здраве да се не куртулишеш. Ами такова, рекох, нали нящо ти е оно, та попитах. Т. Влайков, Съч. II, 26.
оно2, мн. няма, ср. Диал. Евфемистично название на мъжкия полов орган. Без оно на годеж. П. Р. Славейков, БП I, 38.
ОНО. Лич. местоим. за ср. р. ед. Вж. он.
ОНОВА. Вж. онзи.
ОНОВАЧКА, неизм., показат. местоим. Умал. от онова (ср. от онзи). Разг.
I. Вместо прил. Който посочва лице или нещо, което е по-отдалечено в пространството или времето и обикн. е дребно, малко. — Донеси ми оновачка високо столче, под крушата дето е. А Е, де е оновачка блажено временце, когато бях по-пъргав и по-на-вит, та да видиш как щях да се развъртя в бизнеса.
II. Вместо същ. За посочване на лица или предмети, които са отдалечени в пространството или които не може да се определят. Подай ми оновачка, ей там до телевизора. Ох, как беше... Оновачка, бее, оновачка... А, дистанционното.
ОНОГОВА. Вж. онзи.
ОНОГОЗ. Съкр. от оногози. Вж. онзи.
ОНОГОЗИ. Вж. онзи.
ОНОГУНДУРИ мн., ед. (рядко) оногун-дур м. Название на едно от прабългарските племена, което е ръководно при създаване на българската държава. Във връзка с разложението на първобитнообщинния строй на прабългарите в края на VI в. възникнал прабългарският племенен съюз, начело на който застанал вождът на племето оно-гундури, Курт или Кубрат. Ист. X и XI кл, 26. Константин Багрянородний казва и той уверено, че блъгарите изпърво ся именували оногундури. Г. Кръстевич, ИБ, 23.
ОНОГУРИ мн., ед. (рядко) оногур м. Название на едно от прабългарските племена, влязло в племенния съюз, основал българската държава. В края на VI в. възникнал прабългарският племенен съюз,.. В него влезли., племената котраги и оногури. Ист. X и XI кл, 26.
ОНОДЯ. Вж. онождам и онодям.
ОНОДЯМ, -яш, несв.\ онодя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Онождам. — Чорба-джийката нам де била излязла .. Анка — дето утре уж щяхте да., онодяте.. годежа — останала сама самничка. Д. Войников, КЦ, 57. — Нифелацията, — рече писарят, — на селото искали да онодят. Чудомир, Избр. пр, 36. онодям се, онодя се страд. —Не стига дето прахосвате толкози пари за нищо никакви парцали, ами като са захласнете в тях пущини, па не мислите за вкъщи како тряба да са наготви и — онодя. Д. Войников, КЦ, 2.
ОНОДЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от онодям и от онодям се.
