ООГЕНЁЗА 584 ОПАДВАМ2
турно и физиологично различна от женската) се движи и опложда неподвижната женска клетка.
— От гр. оо- + уадесо 'свързвам в брак'.
ООГЕНЁЗА, мн. няма, ж. Биол. Образуване, зараждане на яйце.
оогоний, -ят, -я, мн. -и и (съкр.) оогон, -ът, -а, мн. -и, м. Биол. Едноклетъчен женски полов орган в низшите растения, за който е свойствен процесът оогамия. Кълбовидният израстък [на вошерията] се нарича — оогон. В него се образува една клетка с много хранителни вещества — яйцеклетка. Бтн VI кл, 76.
— От гр. оо- + уоуг) 'раждане, произход'.
ООЛИТ м. Геол. Седиментна скала, изградена от овални минерални образувания, обикн. с централно ядро от минерални късове или органично вещество.
ООЛИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се отнася до оолит; оолитов. Оолитна структура. Оолитни варовици.
ООЛЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до оолит; оолитен. Според формата си кристалинните агрегати биват: зърнести.., оолитови.., плътни. Г. Георгиев, МП, 124. Оолитова руда.
ООЛОГИЯ, мн. няма, ж. Биол. Дял от орнитологията, в който се изучават птичите яйца.
ООПЛАЗМА, мн. няма, ж. Биол. Протоплазма на яйце, клетка, в която се съдържа запас от жълтък във вид на фини зрънца. Яйцеклетката има кълбовидна форма и съдържа значително количество протоплазма (ооплазма). Ал. Гюровски, АЧ, 38.
ООСПОРА ж. Биол. Едноклетъчна спора в някои водорасли и гъби. Оплодената яйцеклетка се покрива с дебела обвивка и се превръща в яйцеспора (ооспора). Тя прекарва неблагоприятните условия и напролет дава ново растение. Бтн VI кл, 76-77.
оотомйя, мн. -ии, ж. Биол. Разрязване на оплодено яйце за наблюдение и изследване на развитието му.
ООФОРЙТ, мн. -и, м. Мед. Възпаление на яйчник.
ОП и ОПА междум. Разг. 1. За подкана за скок или за ставане, изправяне изведнъж; хоп, хопа. Няма нищо, малкия, хайде стани. Дай ръката, опа. Браво!
2. За израз на задоволство, облекчение или изненада, че нещо е станало изведнъж или най-накрая, след дълго чакане или в резултат на големи усилия; хоп, хопа. А пред бай Атанас излезе още една лисица. Спря се до мъртвата, подуши я и падна върху нея.. — Оп, милинките ми! — избоботи бай Атанас и от радост започна да целува пушката си тъй звучно, че го чуха по цялата верига. И. Петров, ЛСГ, 105.
ОПАДВАМ1, -аш, несв.\ опадам, -аш, св., непрех. 1. За листа, цветове, плодове на растение — падам напълно, докрай или само някакво количество; изкапвам, изпадам1, окапвам. От ранна пролет късно до есента, докато опада шумата, лежеше над долината един зелен покров. Д. Фучеджиев, Р, 88. Лек порив на вятъра поклати клоните на черниците. В краката на младежите опадаха няколко цветчета със златни като искрици връхчета. П. Льочев, ПБП, 5. Единствената широка алея, цосипана с опадали листа, беше празна. И. Йовков, ЧКГ, 304. Аз, ако знаех, щях да го повикам, защото нивите ни прегоряха неожънати. Зърното опада. Какво ще ядем през зимата — умът ми не стига. А. Каралийчев, НЗ, 100. След узряването на семената шишарките се отварят и семената се разсейват.. Шишарките опадват цели. Бтн VI кл, 105. Саждите из комините се метат до 31 януари, а от „зарезой“ (1 февруари) не бива да се метат, защото гроздето ще опадва в цвят. СбНУ VI, 90.
2. За коса, козина, пух, зъби — падам напълно, докрай или само някакво количество; изкапвам, окапвам. Първи го разпита някакъв старшина стражар.. Прошарената му, ниско остригана коса беше почнала да опада и Кънъо,.., се вглеждаше любопитно в черните му засукани мустаци. Кл. Цачев, ГЗ, 126-127. — Миглите ми опадаха от тиса. Няма месец откак станах от легло. Грубешлиева, ПИУ, 11. Той повика друг
селянин, стар, с опадали зъби, сух, къосав и с него отиде зад тезгяха. Й. Йовков, ПГ,
259. Зимната козина опадваше. Заменяше се с нова, по-червеникава. Ем. Станев, ПЕГ,
20. Тези втори рога на едногодишните сърни опадват на следната година, когато животното е вече на две години. П. Петков, СП, 45. Люспита [на хамсията] лесно опадват. Ц. Пешев и др., ФБ, 48. Бело ми лице почерне / руса ми коса йопадна, / тънка ми снага изсъхна. " СбВСтТ, 501.
3. За дребни частици, полепнали по нещо — отделям се от мястото, на което съм, падам, изкапвам напълно, докрай. Зюмбюлите се намираха по средата на две дълги лехи, цветчетата им приличаха на малки захарни чашки, от които още не бе опадала росата. К. Калчев, ЖП, 295. — Това е работа на ковача — казвам аз и пак ги [мотиките] ритам пренебрежително, — трябва да се наклепят, за да им опада ръждата. К. Калчев, ПИЖ, 140. Глиненият лепеж някъде бе опадал и оголил облите речни камъни. Т. Харманджиев, КЕД, 39.
ОПАДВАМ* -аш, несв.; опадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Западам, замирам, изпадам1, отслабвам. И блудний, като опадва от безредиците на живота.., прави си молитвата със сълзи на очите си и иска спасение от Вечнаго. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 121.
