Page:RBE Tom11.djvu/568

От Читалие
Версия от 17:30, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОМРЪЗВАНЕ 568 ОМУРТАГСКИ

69, 267. — Марийке, чедо най-мило, / защо си четеш [писмото] и плачеш? / Дали ти живот дотегна / или ти любов омръзна? Нар. пес., СбВСтТ, 698.

ОМРЪЗВА МИ несв.; омръзне ми се., непрех. 1. Обхваща ме досада, отегчение, нетърпимост към някого или нещо; втръсва ми, опротивява ми. — Няма да ида в гимназията!.. Нищо не зная. Ще ме дигнат. Пак опявания. Омръзна ми! Не мога вече. Г. Стаматов, Разк. II, 39. — Трябва да се пръснете из полето — всеки ден Бързоходко убеждаваше своите съседи. — Колкото повече стоите тук, толкова по-много ще ви нападат зверовете. Омръзна ми да повтарям това! Ем. Станев, ПГВ, 14. Аз не съм щастлив. Мене ми омръзна да живея в тази пустиня; омръзна ми веке и да ходя по гората с другарите си. В. Друмев, НФ, 16.

ОМРЪЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омръзвам и от омръзва ми. Две нови прозявки подчъртаха тоя диалог. Кар-дашев забеляза тогава, че същите знакове на омръзване правеха повечето румени уста на предната линия на ложите. Ив. Вазов, Съч. X, 69. Понякога ме обхващаше истинска мъка, че тъй много я познавах — до омръзване, до скука. Г. Райчев, Избр. съч. I,

36.

ОМРЪЗНА. Вж. омръзвам и омръз-нувам.

ОМРЪЗНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); омръзна, -еш, мин. св. -ах, св., неп-рех. Омръзвам. От какво е произлязло това [неправилно учение]? От незнанието на учителя как да са земе за работата.. Сет-нината на такова едно учение е, че на детето му омръзнува и училището, и сичко, дето му напомнюва за него. Р. Каролев, РЗМ,

5. Географията не е наука, която си играе само с имена, която омръзнува на детето, която е безполезна. Ч, 1874, бр. 2, 30. ОМРЪЗНУВА МИ несв. (остар. и диал.); омръзне ми св., непрех. Омръзва ми. От нямане работа хваща да ми омръзнува и светът. АНГ, кн. 1, 26. Самият процес на прочитанието, наистина, може да заинтересува детето един-два пътя, но отпосле — омръзнува му. ПСп, 1871, кн. 4,118.

ОМРЪЗНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омръзнувам и от омръзнува ми; омръзване. — Посегнах да ся убия самичък от омръзнуване, като не можах да повредя немилостивите мъчители на отечеството си. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 20.

ОМРЪКВАМ, -аш, несв.; омръкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Замръквам. Чума бие наше село, / кой омръкне — не осъмне, / що осъмне — не омръкне. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 181. Смиля мома смил по гора брала. / Бером, бером, гора омръкнала, / шетом, летом, друми погрешила. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, Зб£

ОМРЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омръквам; замръкване. ОМРЪКНА. Вж. омръквам. ОМУДНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; омуд-ня се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Ин-див. Ставам муден. Пред тях момата .. /мезе и бял кърчаг со прясно вино сложи. / Речта се омудни — зачевръстиха чаши. П. П. Славейков, ОБ, 243.

ОМУДНЯВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от омуднявам се. Език, който се държи на принципа: „пиши, както говориш“, е език на разединение, на омудняване културата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 136. ОМУДНЯ СЕ. Вж. омуднявам се. ОМУЛ м. Риба от сем. пъстърви с дължина до 64 см, която живее в Северния ледовит океан и езерото Байкал и мигрира в реките, за да изхвърли хайвера си. Соге§оп118 аиШтпаНз. Рибарите нетърпеливо хвърлят от палубите дългите мрежи.. Тук е знаменитият омул, живеещ единствено в дълбокия свят на Байкал. Сл. Македонски, ЕЗС, 205. Разказвам на хужирци, че веднъж изгоря една къща, голяма колкото техния рибен комбинат, дето "осоляват и п^шат прочутата риба омул. И. Радичков,

— От рус. омуль.

ОМУНДАРВАМ, -аш, несв.; омундаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Измърся-вам, изцапвам1; оцапвам, омундарявам, омускурявам. Рекло кучето да налоче море, да го омундари. П. Р. Славейков, БП II, 98. омундарвам се, омундаря се страд, и възвр. ОМУНДАРВАМ СЕ несв.; омундаря се св., непрех. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омундарявам се.

ОМУНДАРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омундарвам и от омундарвам се; измър-сяване, изцапване, омундаряване, омускуря-ване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОМУНДАРЯ. Вж. омундарвам. ОМУНДАРЯ. Вж. омундарявам. ОМУНДАРЯВАМ, -аш, несв.; омундаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Омундарвам. омундарявам се, омундаря се страд, и възвр.

ОМУНДАРЯВАМ СЕ несв.; омундаря се

св., непрех. Омундарвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОМУНДАРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омундарявам и от омундарявам се; омундарване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОМУРТАГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Омуртаг и до жител на