Стамболов с желание да омаловажи и отхвърлил думите на Славейков като глупави и несъстоятелни. В. Геновска, СГ, 510. омаловажавам се, омаловажа се страд. Направени бяха хитри, користни опити да се подцени и изопачи делото на Йовков, да се омаловажи най-важното в литературното му наследство: майсторството,.., човечността му. Г. Константинов, ПР, 205.
ОМАЛОВАЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омаловажавам и от омаловажавам се; подценяване, принизяване. Говореше някак нехайно, с една малко обидна нотка на омаловажаване и подценяване — навик, който бях срещал и у други софиянци. Л. Станев, ПХ, 122. В някои случаи липсва достатъчно историзъм, забравя се сякаш епохата, в която живее авторът и това неизбежно води до омаловажаването му. НК, 1958, бр. 34, 2.
ОМАЛОДУША. Вж. омалодушвам.
ОМАЛОДУШВАМ, -аш, несв.\ омалодуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ома-ломощавам. После да земеш една суройца, да удрияш.., доро да го [Ризика] омалоду’-шиш, ама да го не утепуаш до смърт. СГ, 1894, кн. 1, 280. Той вика, чловекът удря, дори да го омалодуши. Н. Геров, РБЯ III, 360. омалодушвам се, омалодуша се страд.
ОМАЛОДУШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омалодушвам и от омалодушвам се; омаломощаване.
ОМАЛОМОЩАВАМ, -аш, несв.\ ома-ломощя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. де-ят. омаломощял, -а, -о, мн. омаломощёли, св., прех. 1. Правя някой или нещо да изчерпи, загуби напълно физическите си сили, да стане немощен; изтощавам, обезсилвам. Водата го мъкнеше, омаломощаваше го в ледената си прегръдка, но той не бързаше. П. Вежинов, ЗЧР, 114. Хвана ме малария. Тя се съпровождаше от висока температура.. За кратко време ме омаломощи и отново ме прикова на легло. Сл. Трънски; Н, 708. [Лисицата] не съскаше и не мислеше да се съпротивлява. Капанът я беше омаломощил. Ем. Станев, ЯГ, 44. Когато капитанът се опита да извади меча си, можа да го изтегли само до половината, защото един удар с копие омаломощи дясната му ръка. М. Марчевски, ОТ, 259.
2. Ставам причина някой да изчерпи, загуби психическите си, нравствени сили и устойчивост; съкрушавам, разсипвам, съсипвам. Погледна своя син, сетне погледна и дечицата на покойната си сестра.. За миг само пристъп на тежка жал го омаломощи. Домъчня му за децата и за сестра му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 193-194. Тогава [в затвора] той ми приличаше на хипнотизирана от пепелянка малка безпомощна мишка. Смъртта, която го дебнеше, го бе съвсем омаломощила. П. Вежинов, ЗНС, 172. Както често се случва след нелепи страхове и постъпки, добрият край внезапно го омаломощи, та по обратния път олюляваше цялата си снага. Р. Сугарев, СИС, 96.
3. Правя нещо по-слабо, намалявам силата на нещо; отслабвам. [Минтаница] отвори уста да се скара на дъщеря си, но един лъч раздразни носа й и тя кихна с пронизите-лен крясък. Кихавицата омаломощи гнева й. К. Петканов, ДЧ, 116. Ний [славяните] можем да се браним дълго време и никаква азиатска сила не може да омаломощи ревността на нашите солдати. СПл, 1876, бр. 21, 83. Полският вятър е друг.. Дърветата го омаломощават и не пакости. Ст. Даскалов, ЕС, 255.
4. Предизвиквам у някого досада, отегчение, раздразнение, обикн. като му говоря продължително, много, с което го изморявам, изтощавам до краен предел. Мимоходом Василев си отбеляза, че Лиляна говори сякаш чете, но рецитацията й го омаломощаваше. С, 1980, кн. 1, 54. Натиснах клаксона, за да го заглуша, понеже нямах друга възможност да пресека думите, които излизаха една след друга от устата му и ме омало-мощаваха. К. Калчев, ДНГ, 45. омаломоща-вам се, омаломощя се страд. и взаим. Хората на Стоян стояха отстрани и изчакваха да се омаломощят двете мюсюлмански сили. Д. Яръмов, БП, 119. ОМАЛОМОЩАВАМ СЕ несв.\ омаломощя се св., непрех. Ставам немощен, слаб физически или психически, загубвам физическата или психическата си сила, устойчивост. Ти не знаеш ли, че въстанието ще е несполука за нас?.. Сега какво? Омаломощи се народът, ама пак ще се съвземе. Д. Талев, ГЧ, 177. Тия пагуби и злочестия Смит пренесе мъжески, без да ся "омаломощи и отслабне в работата си. И. Груев, СП (превод), 101. Ако по цяла нощ останеш будна, то и тялдто ти, и душата ти ще ся омаломощи. И. Груев, КН 7 (превод), 12. Когато Миралай бей видя, че жителите са са омаломощили вече да ни гонят.., то написа в Едирне да му изпратят 300 души низаме. П. Хитов, МП, 48. • Обр. Гърмя Балкана седем дни и нощи, / от пресни рани цял се набразди. / Самото ехо се омаломощи / да охка и реве издън гърди. Бл. Димитрова, Л, 238.
ОМАЛОМОЩАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омаломощавам и от омало-мощавам се. Старецът започна да се усми-рява. А Петканов, като чувствуваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното омаломощаване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347.
ОМАЛОМОЩВАМ, -аш, несв.\ омало-мощя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Омаломощавам. омаломощвам се, омаломощя се страд. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
