над полето трепереше като запален,.. Над града виснеше в някаква мъртвешка неподвижност грамаден, оловномътен облак. Д. Ангелов, ЖС, 360.
ОЛОВНООБЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. За небе — което е обла-чно със сив цвят, като на олово. Разсъмваше се и заедно със светлината на това мрачно оловнооблачно небе все повече настъпваше и тревогата за онова, което щеше да се случи днес. Г. Караславов, ОХ III, 260.
ОЛОВНОСИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със сив цвят, като на олово. Към края на октомври започнаха да падат гъсти есенни мъгли. Ту бели като снежни планини, ту оловносиви, те се повличаха сутрин по Дунава. Ст. Марков, ДБ, 490. Водата, ту бистросиня, ту оловносива, оглежда цветните очертания на скали и върхове. Ал. Ге-тман, ВС, 322. Откъм морето нахлуваха все по-чести и се настаняваха над планината оловносиви кълбести облаци. Д. Фучед-жиев, Р, 53. Оловносиво небе. Оловносива рудна жила. Оловносиви очи.
ОЛОВНОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил.
1. Който е син със сив оттенък, като на олово. Денем небето трептеше в тежка олов-носиня омара, а вечер придобиваше портокален и изумруденозелен цвят. Д. Димов, ОД, 21. Малките облачета на хоризонта заплашително бързо нарастваха и сменяха цвета си: бял, виолетов, оловносин. М. Марчевски, ОТ, 35. По мрак излизат [миньорите] с кал оловносиня / от мрака, все не зърнали зора,/ изкоренени сякаш с пръст и тиня / дълбоко от подземните недра. Бл. Димитрова, Л, 126. • За цвят на лек автомобил — син металик.
ОЛОВНОСИНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е синкав със сив, оловен оттенък. Може би някои са я виждали [токачката] по селските дворове — прегърбена, оловносин-кава, изпъстрена с много бели петна. ВН, 1961, бр. 3096,4.
ОЛОВНОТЕЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Индив. За въздух — който е тежък и неприятен, вреден; мръсен, замърсен. Ако ме пратят още няколко пъти там да дишам този оловнотежък въздух, да престоя в помещения без вентилация, или ще заболея от оловно преяждане, или ще заприличам на захвърлена оловена играчка. ВН, 1961, бр. 2970,4.
ОЛОВНОЦВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, трил. Рядко. Който е с цвят на олово; сиво-бял. Сякаш широка бяла дантела е просната от двата гранитни бряга върху водата, за да направи no-красив и очертае пътя на парахода в оловноцветната бездна. Кр. Велев, 3, 21. Но неусетно плъзна вечер летна / и разпиляха се полека сетни / оловноцвет-ни пушечни кълба. Хр. Смирненски, Съч. I,
ОЛОВНОЦИНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който съдържа олово и цинк. Главният суров материал за неговото [на оловото] добиване са т. пар. оловноцинкови и олов-номедни руди. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 118. Оловноцинков концентрат.
2. Който е свързан с добива на олово и цинк. Оловноцинков завод. Оловноцинково производство.
ОЛОВНОЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен със сив, оловен оттенък. До есента, когато ветровете докарваха отнякъде степното небе страшни оловночерни облаци и от тях заручеше дъжд, те [бригадирите] оставяха зад себе сицял кър, изчистен от треволяк. Б. Ба-левски, СП, 50.
ОЛОВО, мн. няма, ср. 1. Хим. Химически елемент РЬ с високо относително тегло, тежък, но мек сивобял метал, който се използва за производството на куршуми, акумулатори, водорловодни съоръжения, бои, като добавка към бензина и другаде. Суровото олово съдържа още мед, бисмут. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 120. Сплав от олово и калай, който се употребява в тенекед-жийството, се топи при 180°. Физ. X кл, 1951, 76. След като се изпържи [утайката], шламът се стопява в отражателна пещ съвместно с метално олово, което извлича благородните метали [при електролиза на медта]. Ц. Цветков, М, 316-317. Направи той [Хефест] на Ахила и броня от жар по-светла;/ .. / направи му и ногавици от листи гъвко олово. Ас. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 43. • Обр. Не мозък, а олово сякаш / в разяден череп се разлива. П. К. Яво-
ов, Съч. 1,49.
. Прен. Куршум или сачма. Върнах се на мястото си и дигнах пред очи револвера. Зачаках. А пустинята ечеше от гърмежи, оловото чукаше наоколо по скалите и про-низително пищеше над главите ни. Ст. Дичев, Р, 144. Пръсна се дружината, а на мене олово ми заседна в прасеца, не сварих да ги настигна, тука видях огънче, тука влязох. П. Спасов, ГЛЗЗ, 8. Чул се йе Стоян и прочул,/../ че има двори камени,/ у двори кули железни,/ у купи бачва олово. Нар. пес., СбНУ I, 20. Тичай, дъще, сабята ми сваляй!/../ Във фишеци сив барут реди/ и торбичка напълни с олово! О. Василев, Л, 22-23.
3. Остар. Калай. Бронзата се прави от мед и олово; в пропорция 8 части мед с 2 части олово. К. Кърджиев, А, 256. Калай (олово), нахожда ся само в руда, от която добива и има бял и лъскав илар, лесно ся превива и гъне и издава един шум, на огъня ся плави твърде лесно. Д. Мутев, ЕИ, 132. Йован ми бели град градеше, / с олово го зид зидаше / с коситро го покриваше,/ врати тура огледало. СбАИ, 311.
О Тежък (тежа) като олово. Много тежък. Задъхваше се от тревога, мислеше, мисле
