ОКЪТВАМ2 514 ОЛАЙВАМ
окътат шумовете на нашата къща!" В. Мутафчиева, ЛСВ II, 53.
ОКЪТВАМ2, -аш, несв.; окътам, -аш, св., прех. Диал. Нареждам, оправям, натък-мявам (Н. Геров, РъЯ). // Свършвам домаш-ната работа; ошетвам. Ако Тодора, Младе-новата жена, е отишла у тях, тя ще държи детето, за да окъта Мария работата си. К. Петканов, БД, 66.
ОКЪТВАМ СЕ несв.; окътам се св., непрех. Диал. Нареждам се, оправям се, натъкмявам се (Н. Геров, РБЯ).
ОКЪТВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окътвам1; обгръщане, закътване1.
ОКЪТВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окътвам2; ошетване, закътване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЬОР АВЕЯ. Вж. окьоравявам1.
ОКЬОР АВЯ. Вж. окьоравявам2.
ОКЬОРАВЯВАМ1, -аш, несв.; окьора-вея, -ееш, мин. св. окьоравях, прич. мин. св. деят. окьоравял, -а, -о, мн. -окьоравели, св., непрех. Разг. Ставам сляп, ослепявам. Тя вече гледаше направо към хаджи Пеня, без да се стеснява. — Защо да не го гледа? Чева не е светец хаджи Пени! Той си мисли, че е толкоз хубав, та който го погледне ще ок-ъоравее. Д. Немиров, Б, 86-87. Лудият кон или ще окьоравее или ще окуцее. П. Р. Славейков, БП I, 258. Баща Стоену продума: / „Синко Стоене, Стоене, / да даде Господ, синко ле, / със двете да окъоравееш.“ Нар. пес., СбВСт, 394.
ОКЬОРАВЯВАМ2, -аш, несв.; окьора-вя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Ослепявам някого. И турската вяра дотолкоз ви е окъоравила, щото сте забравили кои сте и сте станали най-върлите душмани на своите братя, да ги тъпчите, убивате, и турчите. Ц. Гинчев, ГК, 386. — Окъоравих с вилата чалмалията,.., изподрах и изпохапах всичките, ама женската ярост с мъжка сила на глава не излиза. Г. Манов, КД, 56. окьоравявам се, окьоравя се страд. и възвр.
ОКЬОРАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от окьоравявам1; ослепяване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКЬОРАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от окьоравявам2 и от окьоравявам се; ослепяване .
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКЮТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Счупен. Пък беше една кротка крава, сива, с бяло петно на челото и с един окютен рог. Кр. Григоров, Н, 140. Стомничка с оюотена дръжка стоеше на каменна плочка, а до нея бе прекътана калена чашка. Кр. Григоров, Р, 81.
ОЛАБВАМ, -аш, несв.; олабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Разхлабвам; охлаб-вам. Олабвам юздите. А Още не умееше да връзва снопи. Олаби връзката и стъблата взеха да падат. А Олабих превръзката на ръката, защото беше ми посинял пръстът.
2. Прен. Обикн. за родител, настойник, възпитател — не се грижа за възпитанието на някого; отпускам, разпускам, изпускам. Баща му го олаби и той навъртя двойките. олабвам се, олабя се страд.
ОЛАБВАМ СЕ несв.; олабя се св., непрех. Диал. Ставам несериозен към задълженията и работата си; отпускам се, нехаен съм, ох-лабвам се.
О Олабвам / олабя го. Разг. 1. Отслабвам, западам физически. Спрях се и ми доде на ума, че и ракията била като нас бе, като хората... Доде сме млади, буйни — кажи го, че сме първак... После вземем да го олабва-ме. Г. Мишев, ЕП, 14. 2. Ставам несериозен, нехаен. Положението се олабва / олабя. Премахват се, изчезват някои затруднения в живота, в строгостта на управлението и под. А ако дружбашите вземат вътрешното министерство, как мислиш ти, ще се олаби ли положението? Г. Караславов, ОХ III,
235.
ОЛАБВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от олабвам и от олабвам се; разхлаб-ване, охлабване.
ОЛАБЯ. Вж. олабвам.
О ЛАДАМ, -аш, несв.; оладя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разхлаждам; охлаждам. Повей ми, повей, ветре меглене, / по море силен, по поле ладен; / да ми оладиш бели аргати; / по море силен, по гемиджии. Нар. пес., СбБрМ, 505-506. оладам се, оладя се страд. и възвр. „Тамо немат ни вода студена, / тамо немат ни сенка висока, / да седниме да се оладиме“. Нар. пес., СбБрМ, 203.
ОЛАДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оладам и от оладам се; разхлажда-не, охлаждане.
ОЛАДЖАК частица. Диал. Един вид, тъй да се каже; демек. Че той друга работа нема, — .. ами де е, къдя е, все при своите голтаци, съветниците оладжак, с тях ляга, с тях става. Т. Влайков, Съч. Ш, 265-266. До ковачницата [Гюлчето] срещна дядо Миля — свата си оладжак. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 25. Той е турчин,.. Сестра му оладжак е вече ханъмка. Ил. Блъсков, СК,
69.
— От тур. о1а1ак. 'неизбежно, неминуемо, всъщност'.
ОЛАЙВАМ, -аш, несв.; олая, -аеш, мин. св. олаях, св., прех. Рядко. 1. За кучета — лая много от всички страни. Като влизаше в селото, кучетата го олаяха.
2. Шумно нападам, критикувам някого, нещо. Останаха си същите, само краставите
