но, кога скоростта му от время на время расте, а кога ся смалява скоростта, движението ся нарича окъснително. Н. Геров, ИФ, 62-63. А биват такива изменяеми движения, на които скоростта расте или ся намалява равномерно, и тия ся наричат движения равномерно изменяеми или равномерно ускорителни, кога расте скоростта, и равномерно окъснителни кога ся смалява скоростта. Н. Геров, ИФ, 63.
ОКЪСНЯ. Вж. окъснявам3.
ОКЪСНЯВАМ1, -аш, несв.\ окъснея, -ёеш, мин. св. окъснях, прич. мин. св. деят. окъснял, -а, -о, мн. окъснели, св., непрех. Остар. и диал. Закъснявам. Хаде да си ходим по-скоро, че и дядо ти кой знае какво се ядосва дома, като окъсня ти толкова много. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 487. Ловците, вместо да дойдат по-рано, окъсняха и дойдоха след четвърт час с пет заяка заклани. Ц. Гинчев, ГК, 263. Утре в зори да тръгнеш, за да не окъснееш. А. Каралийчев, ТР, 6. Раздаването и разпространението [на граматиката] окъсня по независещи от нас причини. Т. Шишков, ИБН, XVI. „Ой ми та тебя, горка Марийке, / то не ти окъсня топла обяда, / навреме доде, обяд донесе.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 159. окъснява се, окънее се безл.
ОКЪСНЯВАМ2, -аш, несв.\ окъснея, -ёеш, мин. св. окъснях, прич. мин. св. деят. окъснял, -а, -о, мн. окъснели, св., непрех. Диал. Ставам къс (обикн. за дреха); скъсявам се, окъсявам1. Сега тя е изпаднала, очите й са хлътнале в главата, челото й е набръчкано, косата й е окъсняла и оредяла — сё от жалби и ядове. Т. Влайков, Съч. II, 13. „Сестрице, Недо убава, /.., кога та питам, кажи ми, / ..За кво ти й сукман отеснял, /.., отеснял, Недо, окъснял.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 172.
ОКЪСНЯВАМ3, -аш, несв.\ окъсня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Забавям. За родоначалника на българската революция, Раковски, стига ако кажем само, че отсъствието му из нашето историческо минало би окъснило за много време часа на нашето излизане в свободен политически живот. Ив. Вазов, Съч. XIII, 60. окъснявам се, окъсня се страд.
ОКЪ СНЯВ АНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам1; закъсняване. В политическата си сгледа ний оставаме сё по-надире от нашите братя,..; защото туй нашето окъсняване не е от их-маллък [немарливост]. Г, 1863, бр. 3, 18.
ОКЪСНЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окъснявам2; скъсяване, окъ-сяване.
ОКЪСНЯВАНЕ3, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам3; забавяне.
ОКЪСНЯЛ, -а, -о, мн. окъснели. Прич. мин. св. деят. от окъснея1 като прил. Диал. Закъснял. Тук-таме по вратниците погълнаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина. П. Тодоров, И I, 54. Дълго време не можеше да заспи, измъчван от пълните с ужас викове на арменеца или от песента на окъснял сиромах. Ем. Станев, ТЦ, 84. Късат се мъглите. Не засвети / морава вечерница в нощта, / а планинско окъсняло цвете / ми напомня пак за пролетта. Н. Зидаров, ФБО, 30.
ОКЪСЯ. Вж. окъсявам2.
ОКЪСЯВАМ1, -аш" несв.\ окъсея, -ееш, мин. св. окъсях, прич. мин. св. деят. окъсял, -а, -о, мн. окъсели, св., непрех. Ставам къс; скъсявам се. По облеклото му — озобана черна шапчица от черна кожа,.., и окъсели стари панталони -.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпа-зарските търгувани. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Децата бяха момчета-близнета;.. И двете бяха мургави като майка си,.., с вехти окъсели палтенца и закърпени обувки. X. Русев, ПЗ, 175. Беше висок и плещест, около тридесет и петгодишен мъж, в тяс-на полушубка с окъсели ръкави. П. Вежи-нов, НС, 188. Дните все повече окъсяваха. Ст. Марков, ДБ, 348. Окъсяла рокличка. • Обр. Годините си минават, човешката памет окъсява, много подробности, които някога са се знаели, избледняват. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.
О Ще ти окъсеят ръкавите. Разг. Казва се на закъснял за угощение, празненство, защото трябва да се пресята за яденето.
ОКЪСЯВАМ2, -аш, несв.\ окъся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя нещо (обикн. дреха) по-късо от желаното; скъсявам. Уж се бяхме разбрали колко дълга да ушие роклята, а тя пак я окъсила. А Много ми окъси косата, исках я по-дълга, окъсявам се, окъся се страд.
ОКЪСЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам1; скъсяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЪСЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам2; скъсяване.
ОКЪТАМ1. Вж. окътвам1.
ОКЪТАМ2. Вж. окътвам2.
ОКЪТВАМ1, -аш, несв.\ окътам, -аш, св., прех. Поет. Закътвам1. Все повече и повече ни окътваше мълчанието и самотността — другите роти останаха далеч назад, не се чуваше никакъв глас вече. М. Кремен, Б, 111. Окътваше ме нега на младо сърце, събудено за мене, и поривите на неговото вълнение даваха тласък на живота ми. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 322. "Да се върна, да се отпусна дома, до огъня, да ме
