ОКЪСАН 512 ОКЪСНИТЕЛЕН
ОКЪСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окъсвам като прил. 1. За дреха, плат, книга и под. — който е с дупки, който е скъсан на много места; изпокъсан, дрипав, парцалив. Мирон изправи кривнатата встрани, продрана отгоре лятна шапка, мушна изпремръзналите си ръце под окъсаното палтенце. Ст. Даскалов, ПЯ, 5. Някога бос, с окъсани потури [Кирилов] тичал подир овцете, сядал до някое поточе и дялал с нож колелца и оси, които закрепвал на двата бряга. П. Стъпов, ГОВ, 14. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец,.., с едро, почерняло, грубо лице, в окъсан без-рамник. Ив. Вазов, Съч. X, 98-99. — Нашите колибарчета досега не са разгръщали друга книга, освен окъсаните си букварче-та и изцапаните тетрадки. А. Каралийчев, С, 295.
2. За човек — който е с протрити, покъсани дрехи; изпокъсан, дрипав, парцалив. На слабата лунна светлина видя пред себе си окъсан и парцалив мъж с доста дълга тъмно-руса брада. X. Спасов, ХлХ, 366. По пътя скърцаха волски коли, боси и окъсани дечурлига шляпаха в горещия прах. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 108. Срещаме окъсани хора с торбички, с малки котленца гозба и секири на рамо. К. Константинов, НЗХ, 74. • Обр. Месец зад облак окъсан се скрива, / вятър във хралупи черни се вре. К. Христов, Избр. ст, 210.
3. Прен. Остар. Откъслечен, разпокъсан. Такива възпитатели преценяват и мислят за по-добре да упътят младите на работа с ум, а не да им преподават, та само да им пълнят главите с всякакви окъсани и дребни познания. И. Груев, СП (превод), 249. За да не бъдат тия бележки окъсани,.., ще залегнем колкото е възможно да бъдат изложени систематически. БКн, СбПер II, 66.
ОКЪСВАМ, -аш, несв.\ окъсам св., прех. 1. Късам, обирам всичко или по-голямата част от нещо; изпокъсвам, изкъсвам. А сега, като окъсахме май всичкото разцъф-тяно цвете, набраната китка ми се вижда не много голяма. Т. Влайков, Пр I, 273. — Малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, накачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си правят градинско увеселение. Чудомир, Избр. пр, 20о. Като се натъркаляли ония ми ти мраморки и пъпеши-коравци, до един напукани. Ще ги изкълват птиците. Окъсай ги всичките и ги докарай тука. А. Каралийчев, НЗ, 67. Мома го [цветето] окъсала / да го вие дребни китки. Нар. пес., СбНУ II, 42. // Отделям, махам части от стъбло, листа на растение и под. Ганчо гледаше лозето и командуваше двама цигани да окъсват листата около гроздовете, да ги пече повече слънце, за да узреят по-добре. Ц. Гинчев, ГК, 348. • Обр. — Две деца съм заровила в тукашните гробища. Косите си окъсах от мъка. А. Каменова, ХГ, 139.
2. Късам на много места дрехите или обувките си; изпокъсвам, изкъсвам. Огнивото ми беше на самара в торбичката ми, заедно с дивеча, който носях на бъдащата си, но проклетата кобила всичко отнесе, еще и горната ми дреха, която тя ще загуби и ще окъса о всичките драки. М. Балабанов, ДБ (превод), 66. Драките му окъсват коленете и дрипите, но няма нищо: той,., пак ще пробива през непроходимия гъстак и драка-лак. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60.
3. Остар. и диал. Провалям, съсипвам, унищожавам някого. Вие сте си направиле работата със зетя ми, писале сте записи, както сте щели, подписвале сте ги и, както се види, вие сте са нагласили с него да ма окъсате. Ил. Блъсков, ПБ II, 73. окъсвам се, окъсам се страд.
ОКЪСВАМ СЕ несв. \ окъсам се св., непрех.
1. Обикн. за дрехи и обувки — скъсвам се, накъсвам се на много места или изцяло; изпокъсвам се, изкъсвам се. Драскотините и раните по лицето му ставаха повече и дрехите му се окъсваха дотдлкоз, че приличаха на старо някое знаме. И. Йовков, ПК, 33.
— Всичко се е окъсало, булка, пък ново не може да се направи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. // За човек — ходя облечен в скъсани или с много кръпки дрехи. — Какъв си отслабнал... Какъв си се окъсал!... Ох!... Нали се върна жив и здрав! Ст. Дичев, ЗС I, 255. —Днес в тунела се скарахме — продължаваше Чорлавия. — Казах му да не ни тормози, да ни даде работно облекло. Я виж как сме се окъсали!. Й. Гешев, ВТ, 66.
2. Диал. Със следв. гл. и със съюз да. Извършвам във висока степен действието, означено с глагола; скъсвам се, изкъсвам се. Ханъмите, като видяха дервишите със зелени лица, окъсваха се да се смеят, но навътре бягаха. Ц. Гинчев, ГК, 200.
ОКЪСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсвам и от окъсвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКЪСЁЯ. Вж. окъсявам1, окъсляк, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Откъслек, откъс, къс. Сред гърмежа на боя чуваха се на оскъсляци виковете на капитан Райча: „Братя! Напред!“ Ив. Вазов, Съч. VI, 103. Аркрайт събра всичко, что ся знаяло в онова време, нека и на окъсляци и всичко, что ся връшило в занаята с прядение, па на основа на всичко това, по свой си кроеж, нагласи нов начин за прядение. Й. Груев, СП (превод) 1 28.
ОКЪСНЕЯ1. Вж. окъснявам1.
ОКЪСНЕЯ2. Вж. окъснявам2.
ОКЪСНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Закъснителен. Такова [изменяемо] движение ся нарича ускорител
