ОКЪРТВАНЕ 511 ОКЪСАМ
стаите,., и окъртиха стените. X. Русев, ПЗ, 216. окъртвам се, окъртя се страд. ОКЪРТВАМ СЕ несв/, окъртя се св., не-прех. Разг. Изкъртвам се на много места обикн. от повърхността на нещо; изпокърт-вам се. Мазилката се е окъртила на много места. А При земетресението външните стени се окъртиха.
ОКЪРТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от окъртвам и от окъртвам се; изкъртване.
ОКЪРТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. На който целостта на повърхността е нарушена на много места; изпокъртен. Къщата позна отдалеко, все тази си беше. Само дърветата бяха отхвръкнали, вдигаха се високо над окъртения зид. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. Пред схлупена къщурка, в сянката на голям житен склад с окъртена мазилка на стените, играеха няколко деца. Г. Карасла-вов, ОП II, 5. Само на стотина крачки от нечистото окъртено помещение на работниците се издигаше дворецът на господаря. М. Марчевски, МП, 9.
ОКЪРТЯ. Вж. окъртвам и окъртям.
ОКЪРТЯМ, -яш, несв. (диал.); окъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Окъртвам; изпокъртвам. окъртям се, окъртя се страд. ОКЪРТЯМ СЕ несв. (диал.); окъртя се св., непрех. Разг. Окъртвам се; изпокъртвам се.
ОКЪРТЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окъртям и от окъртям се; изпокъртване, окъртване.
ОКЪРША. Вж. окършвам.
ОКЪРШВАМ, -аш, несв/, окърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Кърша, чупя много или изцяло, докрай нещо (клони, листа и под.); очупвам, изкършвам, изпокърш-вам. С години крушата остаря,.. Бури и виелици окършиха клоните й толкова, че само два останаха да размахват трънчетата си. Кр. Григоров, ОНУ, 155. Накрая окършиха и стъблата им [на доматите] до над четвъртата цветна китка. ВН, 1961, бр. 2967, 2. — Слушай ма, горо зелена, / що сам по тебе поодил, / .. / слъпето ти сам [съм] о кър шил, / водата ти сам изсушил. Нар. пес., СбНУХУ, 29.
2. Кърша, раздвижвам (тяло, пръсти и под.); разкършвам. Той [Стамат] се протегна, окърши снага и като се залови за вратата,.., открехна я и погледна в двора. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Бистра високо се прози-на, окърши тяло и излезе от стаята. М. Грубешлиева, ПИУ, 23. Отпусна се на стола и огледа салона през пенснето си, окърши восъчните си пръсти. П. Мирчев, Е, 15. • Обр. Че ма измами, лудо, та ме изведе, / сай долу-долу, накрай селоно, / та ми облю-би, лудо, белоно лице, /и ми окърши, лудо, / тъонката снажка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 207.
3. Диал. Счупвам, скършвам. — Такава пръчка да ми не донасяш други пат [път],.. — сопва му се той, — че ще ти я окърша по задника. Т. Влайков, Пр I, 224. Беше го из-ваил и другио ореф [орех] от джеб и го клал наземи, та го окършил. СбНУ XV, 107.
4. Прен. Диал. Привиквам някого към нещо, обучавам някого да прави нещо; приучвам. Трактористите — все възрастни и окър-шени в занаята мъже — привършиха жътвата пет дена преди да изтече предвиденият от ръководството на станцията контролен срок. А. Гуляшки, СВ, 133. окършвам се, окърша се страд.
ОКЪРШВАМ СЕ несв/, окърша се св., непрех. 1. Разг. Ставам умел, сръчен в някаква дейност; очупвам се. Като млада булка нищо не знаеше, пък сега каква готвачка стана, окърши се в домакинството.
2. Диал. Счупвам се, скършвам се. Много пати одит стомната на вода здрава, ама еднаж ке се скършит. СбНУ IV, 126. Петкана лиляк кършеше, / у бел го Дунав фър-ляше. / Пусти се лиляк окърши, / та се Петкана удави! Нар. пес., СбНУ Х1Л1, 526. О Окършвам си / окърша си езика. Диал. След продължителни упражнения се научавам, придобивам навик да говоря с лекота, добре. Петнайсет пъти го повторихме: хем те си правиха джумбуш и примираха от смях, хем аз си окърших езика, тъй че сетне, когато ме извадиха на съд — занемяха и прокурорите, и съдията. Н. Хайтов, ДР, 140.
ОКЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от окършвам и от окършвам се. В историята на българската литература той ще заеме почетното място на поет, който е направил много за окършването на българската стихотворна реч. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346.
ОКЪРШЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от окърша като прил/, счупен. Високите дървета остават назад, още няколко крачки и оттатък ниските и окършени храсталацу, погледът среща необхватен простор. И. Йовков, ПК, 75. Окършените масури хвърляме на едно място, малко по-напред, дето се образува купчина. Т. Влайков, Пр 1,295.
2. Остар. Скъсан, повреден. Окършени, по-късани и другояче похабени банкноти бан-киЬпе разменят с готови пари, стига само да ся види колко им е забележената стойност и ако няма страх, че с откъснатите им части ще ся стори някое злоупотребе-ние. Лет., 1874,214.
О Окършен език. Рядко. Обработен, изгладен език (стил). Неговият окършен език няма нищо общо с поетически език. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 123.
ОКЪСАМ. Вж. о к ъ с в а м.
