ма, че го бъркаме с Емилия. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 87. — Където и да отидех, все нея намирах.. Попива ме с очи. Трепва пред всеки мой жест. М. Радев, СР, 96. Право (направо) в очите на някого. Разг. 1. Без заобикалки, без ни най-малко да се скрива истината; съвсем открито (обикн. когато се казва нещо неприятно някому). Хем да срещна дядо Господ, ще му кажа право в очите, че е харно... Елин Пелин, Съч. I, 36. Тончо отминал шегата й, но после тя втори път вече направо му рекла в очите: „Това дете май че ще прилича не на тебе“. Ст. Даскалов, СЛ, 295. 2. Съвсем явно, съвсем открито, пред самия човек, за когото се отнася. Питаха го какво^ ще прави в Белица и каква работа има с Иоргаке, — смееха му се, с други думи, право в очите, че един дри-плю като него, може да цма нещо общо с такъв богат човек. Й. Йовков, ЖС, 32. Право, куме, та в <черните> очи; право ти, куме, в очи<те>. Разг. Без заобикалки и уговорки, направо, открито и смело,* прямо (казвам). — А питай сега, щото ще питаш! — насърчи го Ивайло. — Ще питам, само да не се сърдиш. Право, куме, та в очи. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 341. Из един път ме приближи и, право ти, куме, в очи. Ив. Вазов, СбНУ II, 11. Правя мили очи някому. Разг. Старая се да угодя на някого, държа се внимателно с него, лаская го; подмилквам се, угоднича. — Тъй е, бай Гуцов. Без власт с комунистите на глава не се излиза — потвърждаваше бояджията, който се беше присламчил до него и му правеше мили очи. Ем. Станев, ИК I и II, 492. Не били всички на местото си, дърпали се, правели мили очи на кмета и се осуквали за служба... Г. Караславов, С, 134. Прах в очите на някого. Разг. Заблуда, прикриване на истинските цели и намерения (на някого). В статиите из партийните вестници съдбата на селото занимава тия, които общественият живот е изтласкал като партийни водачи, но всичко това е прах в очите. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 276. Значи Петър е мислил отдавна за това, писал е във Визанс, чакал е одобрение. Ще рече, че няма да се спре пред нищо, че този съвет е само прах в очите на людете. М. Смилова, ДСВ, 205. Пред очите на някого. 1. Пред погледа, в полезрението, в присъствието на някого. Никога не се хранеше заедно с брат си, дори избягваше да се мярка пред очите му. П. Вежинов, НБК, 31. 2. В представите, във въображението на някого. Аз гледах и пред моите очи сякаш възкръсваха легендите на старите, езически дни: жертваните огньове, позивът към боговете. Й. Йовков, Разк. II, 99. Все ми е пред очите един старец — набит, по риза, гологлав, разгърден.. Когато влизахме в селото, той подскачаше като безумен и викаше „ура“. А. Каралийчев, ПГ, 171. До Лепо не стигаха вече безгрижните звуци на хармониката, но пред очите му стоеше нехайният образ на Иванчо Ба-калчето с тънките засукани мустаци .. и го мъчеше. Елин Пелин, Съч. I, 96. 3. Прен. Съвсем явно, неприкрито. Честните хора не се нуждаят от прикрития. Те вършат всичко открито пред очите на целия свят. М. Марчевски, ТС, 136. Притъмнява ми / притъмнее ми (причернява ми / причернее ми, зачернява ми / зачернее ми) пред очите; става ми / стане ми черно пред очите. Разг. 1. Изведнъж ми става лошо, прилошава ми (обикн. от силна болка или глад). Вместо шилото, ударил съм с чука пръста си.. Тати понатисна отстрани да види, докъде е достигнал удара и попита: Боли? Мене ми причерня пред очите. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 78. Беше ми притъмняло пред очите от глад, %то защо смутолевих, че всичко е ясно. Й. Попов, БНО, 44. Болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко
— легне. Елин Пелин, Съч. I, 72. 2. Обзема ме силен гняв, яд и преставам да се владея; изгубвам самообладание от гняв. — Ще ми притъмнее някога пред очите и — баста! Замръкнал съм, а не съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме! Й. Йовков, Разк. I, 25. „Ще те пребия! Крадеш от господарското!“ И пак бие. А мене, като ми причерня пред очите. Ами че аз тъй добичето си не съм бил! Д. Марчевски, ДВ, 75. — Йорге, набутахме имането! — Като каза тези думи..
— провали се имането. Аз кипнах, че като ми причерня на очите, грабвам търнокопа, и хряс Таки по кратуната... Д. Немиров, Б, 123. 3. Става ми много тежко, изпадам в отчаяние или в безизходно положение. — Притъмняло ми е пред очите, ходя като замаяна, от мъка не зная къде да се дена! — Кажи, Миленко, къде ти е болката? К. Петканов, X, 100. Неизразимо печално зрелище представляваше това множество от затворници и при тъжното настроение, в което бях, навяваше ми още повече скръб и още по-черно ми ставаше на очите от това, което виждах. К. Величков, ПССъч. I, 37. Пълня окото (очите) на някого. Разг. Нравя се, харесвам се с външния си вид. Годината обещаваше добра жетва, земята пълнеше окото. Л. Стоянов, Б, 58. Радваше се Григор Попов на що се радваше, но най-вече му пълнеше очи Дойновата къща. А. Страшимиров, А, 532. Такова грозде се раждаше само във Воденско и само воденчани можеха да го съхраняват до късна зима, за да пълни очите им и украсява трапезите им. Д. Спространов, С, 277. Радвам окото (очите). Разг. С хубостта, с приятния си вид доставям удоволствие като ме гледат. Присъствието на толкова зеленина и сянка трябваше да радва очите на учениците и да им прави училището място приятно и весело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 46. Засега само Стамат ми радва донейде окото. А. Гу-ляшки, СВ, 185. Всичко ми радва окото.
