ОЖИВЯВАНЕ1 407 ОЖИДАМ
дище из Тракия, Мизия и Македония, чиито развалини да не се оживяват от някоя цегенда за добри юнаци и смели девойки. В. Йосифов, Избр. тв I, 141. Паузите се оживяваха от бръмченето на вретената и мекото шумолене на иглите. Ил. Волен, РК, 51.
ОЖИВЯВАМ СБ несв; оживя се се., не-прех. Ставам оживен, изпълвам се с живот. Жизнен. Имаше дни, когато старата се оживяваше, започваше да приказва, да гъл-чи Петето и тогава Иван се поуспокоява-ше. Но това се случваше рядко. Г. Карасла-вов, Тат., 195. Заговорваше [Николина] — отначало бавно, плахо, с тих несигурен глас, но след минута се оживяваше. Тогава тя говореше бързо и припряно до задъхва-не. Г. Райчев, ЗК, 33. Голямата върба се оживява. Дванадесет влюбени чифта зак-лепват на дванадесет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 10. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Полето взе да се оживява. Откъм селото се зададоха каруци.. Орачи забиха ралниците на плуговете в земята. Кр. Григоров, Р, 20. Колкото повече се оживявала търговията и занаятите, толкова повече укрепвали и се уголемявали градовете. Ист. IV кл, 66. // Изпълвам се с бодрост, настроение. Групата се оживява, ръкопляска. А. Гуляшки, МТС, 173. // За очи, лице — ставам по-изразителен, по-одухот-ворен. Ицо стоеше повече с отпуснати клепки, но когато подигнеше очи да погледне някого — лицето му се оживяваше и погледът му тежеше като да се слагаше върху човека или предмета, върху който се спираше. Д. Та лев, ПК, 9.
ОЖИВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оживявам1. Животът и смъртта вече не съществуват за мене.. А страданието, ужасното страдание? Щом е обусловено от оживяването и умирането — и то е без смисъл, без значение. Ал. Гетман и др., СБ, 244. За миг й минаха през ума всичките ония бабини девитини за оживяване на мъртъвци и вампири. Ст. Даскалов, ЕС, 159. — То за оживяване, я оживеят, я не, ами да им теглим ножа, че хубава пастър-мица става от тях. Ст. Марков, ДБ, 24.
ОЖИВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оживявам2 и от оживявам се. Писателката не се е ограничила само с едно оживяване на бледните фигури от легендата и с поетично разправяне на събитието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (1), 174. Той [Асен Найденов] можа да постигне не само драматично напрежение и интензивност на израза, но и оживяване на епичния финал, на мелодичната линия и на лиричното бла-гозвучие. НК, 1958, бр. 51, 2. Възстановяването и оживяването на търговските отношения между Запада и Изтока допринасят не само за разширяване на географския кръгозор, но и извикват нуждата от географски знания за света и за отделните страни. А. Бешков и др., ИГ, 32.
ОЖИВЯМ, -яш, несв.; оживя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Оживявам1. По мъгли идат тежки носила, / на носилата убаа Яна. /.. / Нейзина майка тука примират, / тука примират, одвай оживят. Нар. пес., СбБрМ, 362.
ОЖИВЯМ СЕ несв.; оживя се св., непрех. Диал. Оживявам1; съживявам се. Чоекот умре и не се оживят! СбКШ, 18. Стадото му е примряло, / на ден умират десетина, / а на неделя стотина. / .. / Както се Стоян молеше / и стадото се разпръсна, /.. / Стоян на мама думаше: / — Я излез, мамо, да видиш, / стадото ми се оживи. Нар. пес., СбВСТ, 308.
ОЖИДАВАМ, -аш, несв., прех. О стар. Книж. Очаквам; ожидам. Имаха самоковча-ни вяра и упование, че Бог ще низпосли своята милост и над българите, ще вооружи и поведе с крепка десница православното свое войнство от север и те ожидаваха с дълбока вяра тоя благословен ден. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60. С трепет гледаше той [дядо Колю] и ожидаваше едничката думица, която можеше така лесно — според неговите понятия и убеждения — да отклони гроз-ната съдба. М. Георгиев, Избр. разк., 218. А човек щастие сё ожидава / със зравици, с песни, с възторг голям. Ив. Вазов, Съч. III, 36. Блажени ония общества, които ся съзнали и оценяват тая истина [просвещението]/ Тям само принадлежи да ожидават праведно бъдъще по-благополучно. Ч, 1871, бр. 12, 355. ожидава се страд. Войската составлява ся от млади написани войни и ако Горна Албания помощ им прати, тогда важни приключения ся ожидават. ЦВ, 1856, бр. 295, 79.
ОЖИДАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Очакван, желан. Тя стои на прозореца да гледа кой мъж влазя във вратнята на гостилницата и гадаеше дали не е той ожидаемият вестоносец. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 83. Не стига да ся хвалим, че имаме сто читалища, тряба тия сто читалища,., да принесат ожидаемата от тях помощ. Ч, 1871, бр. 17, 523. За ожидаемото завръща-ние на кометата в 1835 година не само било изчислено времето, в което трябало да мине кометата през перихелия, но назначен бил и самият път на кометата между неподвижните звезди с чудна точност. Д. Витанов, НС (превод), 138.
— От рус. ожидаемый.
ОЖИДАМ, -аш, несв., прех. 1. Диал. Сил но желая нещо или някого; жадувам, копнея, надявам се. Бях влюбен в тия прости, сърдечни, трудолюбиви хора, винаги мислех за тях най-хубавото, ожидах да ги видя. Ем. Робов, СбСт, 174. Когато си далеч и
