ОЖИВЯВАМ1 406 ОЖИВЯВАМ2
зети [вестници и списания] нито една има чест да оживее до днес. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.
3. Прен. За чувство, надежда и под. — възниквам, пораждам се, зараждам се, заживявам2. Борис следеше зорко всичко наоколо и дали не го наблюдава някой, в сърцето му оживя и страх. Д. Талев, И, 182. Пленен от песента й [на русалката] в мрака, надежда в пътник оживее — /не него ли изгубен чака, / не него морен ли зове. Н. Ракитин, Ст И, 131. Аз пак погледнах на земята и надеждите ми за по-добро състояние оживяха. Ч, 1871, бр. 18, 573.
4. Прен. Ставам, изглеждам като жив, изпъквам живо, ярко във въображението, спомените на човек. Да имаш земя и да не можеш да й бъдеш господар!... Той си спомни всичко за тая земя!... Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 263. Най-хубавото от мене това са спомените ми. В тях ще оживеят много хора, които приживе дадоха кръвта си, а сега ще дадат примера си. А. Дончев, ВР, 203.
— Златни ръце имат Васил и Василаки. %аквото пипнат, оживява в ръцете им. П. Йорданова, СЕ, 65. В този затихнал кът на покойници се бяха спрели само двамина живи: един гологлав подофицер и един свещеник с кадилница. Тая картина оживя върху платното на Верешчагин подир две години. А. Каралийчев, ТР, 169.
5. Прен. Оживявам се. Пристрели тя [Сев-дана] Йонка с черните си очи, залуди го с шеговитите си думи. И затупка клетото Йонково сърце, разбуди се — оживя. Ц. Церковски, Съч. Ш, 70. „Тази жена все повече ми харесва!“ — помисли той и докато мислеше това, лицето на Ана оживя, напълни се с цветове и тя му се усмихна. А. Наковски, БС, 86. Към обед времето се затопли, гората оживя от радостното чу-руликане на птиците. П. Вежинов, НС, 195. Из угарите наизлезе народ — мъже, жени, деца. Полето оживя — засмя се със смеха на малките, запя със звънките гласове на пременените като за празник жени. А. Гуляш-ки, МТС, 342. В V век търговията захванала да оживява и в Европа, която са отличила най-много чрез онова свое значение, което добиле в онова враме италианските крайморски градища. Знан., 1875, бр. 7, 108. О Оживя ми на сърцето. Разг. Непрекъснато мисля за нещо или за някого, силно го желая, копнея за него. Черепишкият манастир беше ми оживял на сърцето от разказите и възхищенията на нашите инженери по линията. Ал. Константинов, Съч. I, 219.
— Твойте присмехи, твойте задевки, Мил-кано, са оживели на сърце ми — като остри ножове са го с рани покрили. П. Тодоров, Събр. пр II, 204. Оживя ми страха на сърцето. Диал. Силно съм наплашен от нещо. — От всичко ме е страх, господарю! От всичко... и от дивите зверове, от тебе, от Марийка и най-вече от жадните хора.. Отпусни ме, моля те, страх ми е оживял на сърцето. Н. Каралиева, ЗБ, 43. От такива слухове нашите бабаити са твърде наплашени и страхът е оживял в сърцето им, както се вижда. НБ, 1877, бр 66, 259.
ОЖИВЯВАМ2, -аш, несв.\ оживя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да се изпълни с живот, дейност. Младата невеста оживява и изпълва срадост бащината ми къща. Т. Влайков, Пр I, 89. Горският дом потъна в тишина.. Само дрънченето на колите и бученето на камионите, които идваха да товарят дърва, оживяваше околността. Ем. Станев, Г1ЕГ, 120. Огънят ся намерва разпръснат по всичкийт свят; той затопля и оживява животните и растенията. П. Р. Славейков, СК, 136. Тя [добрата книга] ободрява нашият дух, тя оживява нашите надежди, тя ни дава нови сили,., тя усилва нашата деятелност да бъдем полезни нам, както и на другите. МС, 1883, кн. 4, 6. // За нещо възбуждащо (напитка, преживяване) — правя някого по-бодър, създавам му настроение. Поиска ракия.. Спиртът го оживява, одухотворява. Елин Пелин, Съч. III, 162-163. // За мисъл, чувство и под. — правя нещо (лице, очи, поглед) да стане по-одухотворено, по-изра-зително. Мисълта за отечеството,.., оживяваше лицето му. Ив. Вазов, Съч. XI, 35. В сивите й, малко помътнени очи свети из-дълбоко някаква искра, която ги оживява и сгрява. Т. Влайков, Съч. II, 146. Спас го проследи. Искаше да запомни костеливата фигура и лицето на огняря,.., хубавите сини очи, които го оживяваха и правеха умно и привлекателно. Д. Добревски, БКН, 23. Хуморът, който оживяваше думите и образите му, беше изискан, тънък, едва уловим. Г. Константинов, СбАСЕП, 453.
2. Правя нещо да изглежда като живо, да изпъкне, да бъде по-ярко; одухотворявам.
— Хвала на тез ръце, дето оживяват дървото — казал беят. П. Йорданова, СЕ, 65. Залезе слънце. Месецът изгрява. / Под златний му светлик, в мирът поднебни / тълпата великани оживява. Ив. Вазов, Съч. III, 235. В една разкошна стая,.., све-тяха много светила по позлатените и посребрени стени, на които лъчите оживяваха пъстрите бои на персийските килими и кашмирските пердета. Ст. Ботьов, К (превод), 11.
3. Остар. Книж. Възвръщам някого към живот; съживявам. Тоя ибрик, според думите на турските невежи, имал чудотворна
— целителна сила. Водата, която се налее в него, оживявала [човек]. НБ, 1877, бр. 61, 240. Детево накрайот от реката пукнало., зато двава ангела одет при господа и го молет. — Аман, боже! — му велет — оживи го кутроно дете! СбНУ XXIX, 138. оживявам се, оживя се страд. Близо век българският народ води самоотвержена борба против нашествениците. Няма древно гра
