Page:RBE Tom11.djvu/385
ОДРАЖЕЯ 385 ОДРЕЗГАВЯВАМ1
жела; / да е [я] стигна, Гане, да е [я] срещна / .. / да хи [й] река, Гане: „Добра среща“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22.
ОДРАЖЕЯ. Вж. одражавам.
ОДРАСКАМ. Вж. одрасквам.
ОДРАСКАН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд. от одрасквам и от одрасквам се като прил. 1. Който има драскотина, драска, драскулка по повърхността си; ожулен. Тя закачи и скъса чорапа си о някаква тел. Наведе се и похвана одрасканото коляно. М. Грубешлиева, ПП, 253. Разменят се няколко удари и юмруци и народът се пръсва, като отнася със себе си славата на две краставици по глава и едно одраскано ухо. Ив. Вазов, Съч. IX, 34. Алена кръв по одраска-ната буза / в тънка ивица струи. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 34. Одраскан калник. Одраскано стъкло.
2. Като същ. одраскано ср. Разг. Ожулено, наранено място; драскотина. Ако ли има одраскано и одрасканото го [детето] смъди и боли, требува да му ся тури наложка, накисната у восък и прясно масло или у маслинено масло. Лет., 1871, 143.
ОДРАСКВАМ1, -аш, несв.\ одраскам, -аш, и одращя, -еш и -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя резка, драскотина с нещо остро по някаква повърхност, обикн. кожа, като леко я повреждам, наранявам; ожулвам. Едно клонче докосна случайно лицето на Юлка и го одраска. П. Бобев, ЗП, 29. — Учителят се кара на баща си, че одраскал колата — слушаха децата. Ст. Даскалов, ЕС, 193-194. Приятно му е да върви така и да гледа как цевта на Мариновата пушка одрасква от време на време снега. И. Стоянов, ПД, 84-85.
2. Наранявам леко някого с нещо остро; порязвам, резвам. — Понякога, наистина, съм одрасквал някой клиент, но без да искам. Ей тъй, закачи се бръсначът в някоя пъп-чица и пусне малко кръв. Св. Минков, РТК, 177. Бай Къню се прозина кисело, надигна се да поседне, натисна опашката на котарака, който го одраска и разбуди съвсем. Чудомир, Избр. пр, 139. // За изстрелян куршум — ранявам съвсем леко някого. Бързаше [баба Милена] да присрещне двете жени; като ги наближи и разбра какво си приказват, тя се намеси: — Еей, не бой се, лели! Одраскал го е [Иван] един куршум по ръката. Ил. Волен, МДС, 80. одрасквам се, одраскам се, одращя се. I. Страд. от одрасквам. Кожите често пъти се пробождат, одраскват и пр., и в резултат не се получава добър материал. Пр, 1954, кн. 1, 40. Индият е толкова мек, че може да се одрасква с нокът. ВН, 1960, бр. 2724, 4. II. Възвр. и взаим. от одрасквам във 2 знач. От лудото премятане ту насам, ту натам, сомът се одраска и нарани не на едно място. Д. Кал-фов, КР, 8. — Не съм ранен, майко, — рече Митко и като огледа пръстите на ръцете си, додаде: — Одраскал съм се из храсталака. М. Марчевски, МП, 198.
ОДРАСКВАМ2, -аш, несв.\ одраскам, -аш, св., непрех. Разг. Бързо, обикновено с бяг напускам някое място; хуквам, побяг-вам, драсвам2, духвам. Във някои къщурки оцелели/трапези сложени намират: щели/ тук да се хранят и — одраскват презглава. К. Христов, ЧБ, 275.
ОДРАСКВАНЕ1 мн. -ия, ср. Отгл. същ. от одрасквам1 и от одрасквам се; ожулване, нараняване. Най-странното в този сам по себе си удивителен подвиг било обстоятелството, че никой от участниците в него не само не бил убит, но нямал даже и одраскване. Отеч. 1977, кн. 10, 18. Аз навих бързо ръкава на дочената му ризка и ахнах. Точно над лакътя,.., имаше голяма кървяща рана и тя като че съвсем не беше от одраскване. П. Незнакомов, МА, 112. Лекарят не намери нищо особено. Обикновено одраскване на външното гърло, което ще свърши с малко възпаление. Ст. Чилингиров, РК, 168. По тях [ръцете] имаше следи от одрасквания. М. Марчевски, ТС, 15.
ОДРАСКВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от одрасквам2; драсване2, драскване2.
ОДРАЩЯ. Вж. одрасквам.
ОДРЕБНЕЯ. Вж. одребнявам1.
ОДРЕБНЯ. Вж. одребнявам2"
ОДРЕБНЯВАМ1, -аш, несв.\ одребнея, -ееш, мин. св. одребнях, прич. мин. св. деят. одребнял, -а, -о, мн. одребнели, св., непрех. Рядко. Ставам дребен, малък, смалявам се, обикн. от старост; дребнея.
ОДРЕБНЯВАМ2, -аш, несв.\ одребня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. 1. Правя нещо да стане дребно, малко.
2. Правя нещо на по-дребни части; раздробявам. Противоп. уедрявам.
ОДРЕБНЯВАМ3, -аш, несв.\ одребнея, -ееш, мин. св. одребнях, прич. мин. св. деят. одребнял, -а, -о, мн. одребнели, св., непрех. Рядко. Ставам дребнав; издребнявам.
ОДРЕБНЯВАНЕ1 ср. Рядко. Само ед. Отгл. същ. от одребнявам1; дребнеене.
ОДРЕБНЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от одребнявам2; раздробяване.
ОДРЕБНЯВАНЕ3 ср. Рядко. Отгл. същ. от одребнявам3; издребняване.
ОДРЕЗГАВЕЯ. Вж. одрезгавявам.
ОДРЕЗГАВЯВАМ1, -аш, несв. \ одрезга-вея, -ееш, мин. св. одрезгавях, прич. мин. св. деят. одрезгавял, -а, -о, мн. одрезгавели, св., непрех. За глас — ставам дрезгав, пресипнал; пресилвам, преграквам. Понякога Илийчо пиеше.. Напие се, гласът му одрез-гавее, очите му посърнат още повече. В. Ченков, ПС, 12. • Обр. — И за вратата да ти кажа. Тя е на цигански панти,.. Веднъж
