Page:RBE Tom11.djvu/362
ОГЪВАМ1 362 ОГЪВАМ2
извивка, чупка, обикн. встрани или назад. Хорото се огъна, докосна групата на жените. М. Яворски, ХСП, 109. Редиците [на манифестиращите] за миг се огънаха и се притиснаха до стените на къщите. Младежите се развикаха, излязоха напред и поведоха тълпата. К. Петканов, В, 175. Дългите и прави редове на лозето се точеха нататък, огъваха се при малката падинка, губеха се от погледа и пак се появяваха по хълбока на насрещния рид, все тъй прави и успоредни. Ст. Марков, ДБ, 155. Абдул Азис стана и тръгна.. Редиците на жените се огънаха и се превиха в поклон. Ст. Дичев, ЗСII, 688.
7. Прен. Само 3 л. ед. и 3 л. мн. За бойци, войска — напускам, изоставям позициите си под натиска на противника; отстъпвам. Ония, които държаха окопите между кара-улницата и Свети Никола, не изтраяха последния пристъп и се огънаха. А. Харалий-чев, ТР, 158. Изненадани от страшния артилерийски огън., бойците не издържаха — те започнаха да отстъпват по окопите. Съседните части също се огънаха. П. Сла-вински, МСК, 71. Пристигнала и помощ — башибозуци от околните села. Те настъпили и редиците на въстаниците се огънали. П. Стъпов, ЖСН, 269. //За участник в спор-тно състезание — не издържам на натиска на противника и му давам възможност за надмощие; отстъпвам. Развръзката дойде още в първите минути, когато българският отбор започна с известен страх и се огъна.
8. Прен. Отказвам се от свои намерения, идеи, убеждения при оказан натиск или при някаква трудност, изпитание; отстъпвам. Корав е нашият род, не се огъва лесно пред бурите и несгодите. К. Калчев, СТ, 238. Войната донесла много трудности, но Ок Сун не се уплашила и не се огънала. Г. Кара-славов, Избр. съч. III, 48. Ако го хванат, чака го бой, изтезания, затвор. Тогава той трябва да мълчи.. Ще може ли да издържи? Няма ли да се уплаши, да се огъне? О. Бояджиев, П, 87. Правителството се огъна пред продължаващите невиждани по размер народни акции. ВН, 1960, бр. 2740, 1. Огъна се пред опасността да бъде уволнен. // Проявявам колебливост, непоследователност в своето поведение или в отстояването на свои намерения, идеи, убеждения. Те идат от низините на социалното робство, от глада, страданието и бедността. И затова в борбата остават непоколебими и твърди като стомана, а ние се огъваме, залитаме, вършим грешки. Д. Димов, Т, 225.
— Е, ти какво реши, ще ставаш ли ортак?
— Христина ми яде душата. Бъчварят го изгледа насмешливо. — Не те харесвам. Взе да се огъваш във фамилните работи. Ем. Станев, ИК III и IV, 402. — Ако ти зимъс не беше се огънал и ако бяхме изгонили Кири-ла още тогаз, нямаше да е тъй сега — натякваше му Христо. — Сбърках, Христо.. Аз., все мислех, че ще се оправи. Ст. Марков, ДБ, 209. • Обр. Отчаяното упорство, що му даваше сили през осемте дни, откакто тръгна на път., през снеговете и ледовете дотука, свенливо се огъна. Ст. Дичев, ЗС I, 433.
9. Прен. Живея трудно, тежко поради бедност, мизерия или гнет, насилие; изнемогвам. Мигар в княжеството са по-добре? Нали в София и Сандрово строяха дворци, а народът се огъваше под десятъка. В. Ге-новска, СГ, 176. В Австрия се огъват от нищета. Хр. Смирненски, Съч. III, 177. Коравата власт на Доча и неговото своеволно господаруване се слагаха като тежко и непоносимо бреме върху слабите плещи на буковските селяни, под което те мъчително се огъваха. Т. Влайков, Съч. III, 144.
10. Прен. За глас — ставам неравен или слаб, пресеклив, обикн. поради силно вълнение. — Елено! — повтори той и този път гласът му леко се огъна и затрептя като струна. Ст. Загорчинов, ДП, 474. Гласът му, глух и сдържан, се огъваше. Той се страхуваше, че силите му не ще достигнат, че ще се разридае при тия срещи с раз-лома. Ст. Дичев, ЗС II, 67.
О Огъвам гръб пред някого. Разг. Държа се раболепно с някого, подмазвам се, угоднича. Огъват гръб пред новите си господари със същото усърдие, с което доскоро го правеха пред враговете си. Огъвам / огъна краката (нозете) някому. За страх, ужас и под. — ставам причина някой да почувства слабост, немощ. Тя скочи обезумяла от ст-рашно предчувствие, което огъна нозете ù и се хвърли към леглото му. То беше празно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 161. Огъвам се за пет пари. Разг. Не разполагам с никакви средства, намирам се в тежко материално положение. Ще премахне ли сиромашията си с десет-двадесет декара земя? Та нали в селото има хора и с повече ниви, защо и те се огъват за пет пари, защо и те нямат? Г. Караславов, Тат., 221-222. Огъват ми се / огънат ми се краката (коленете, нозете). Разг. Трудно ми е да вървя или да стоя прав поради умора, болест, глад или силно вълнение. Опита се да ходи., но краката му се огъваха — така страшно беше отслабнал напоследък. М. Грубешлиева, ПП, 110. [Ка-питанов] целуна ръка първо на старата, после на Мила. Мила почувствува, че коленете ù се огъват. Д. Калфов, Избр. разк., 107.
ОГЪВАМ2, -аш, несв.\ огъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огънат, св., прех. Диал. Загъвам (в 1 и 2 знач.); увивам, загръщам. Началникът на станция Гормех сложи телеграмите в горното джобче на сакото под кожуха, нареди писмата и вестниците в чантата, огъна обеда си във вестника и тръгна. Л. Михайлова, Ж, 35-36. Стоян си у тях отиде, / че мама си., у ро
