Page:RBE Tom11.djvu/331

От Читалие
Версия от 17:22, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


(фокуса) на лещата. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 9.

10. Прен. Петно (в 1 знач.). При нея [болест] косата не пада напълно, а оредява в множество дребни огнища. Г. Георгиев и др., ФПБ, 45. Той бе свалил куртката и онгьне-иле заедно с войниците от ротата, ободрен, с приповдигнато настроение, а по бледото му лице на огнища избиваше червенина. К. Кръстев, К, 110.

11. Диал. Трапчинка, дупка в градина, нива, където се засаждат и поникват растения с повече разклонения (напр. картофи, краставици, дини и под.); гнездо. С ръце стриваше затвърдялата пръст, окопваше картофите, загръщаше огнищата и попипваше всяко стъбълце. Кр. Григоров, Н, 113. Тодора държеше в ръце кърпа със семе за бостани-щето. Отидоха при Фирето и Младен му рече: — Фире, ти копай, а ние ще приготвим огнищата и ще ги засеем. К. Петканов, БД, 59. Попови прасета проядоха коренчетата на краставиците, а къртици изровиха огнищата на дините и пъпешите. Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 91. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати, не забравяше да хвърли шепа царевица или насади някое огнище картофи. Кр. Григоров, Н, 186. // Обикн. с предл. на. Разклонено растение или китка, група растения, изникнали накуп; туфа. Покрай пътя, из селския храсталак се червенееха огнища цъфнал божур. К. Петканов, ОБ, 127. Горят слънчогледи на жълти огнища в полята. Ас. Разц-ветников, 113.

12. Остар. Място, където се заселват, престояват временно чергари, чергарски племена, войски; лагер, стан. Когато калмикът се върне на своето старо зимно огнище, то има вече всичко, щото е необходимо за стадото му в продължението на шестте зимни месеци. Знан., 1875, бр. 12, 181. През втората половина на Н-ий век по Р.Х... германски и галски племена си напустили огнищата покрай Одер и Балтийско море. И. Груев, Лет., 1872, 209. Нашата войска,.., послужи за умирявание на размирените места и още миналата есен се възвърна в своите огнища. НБ, 1876, 30.

О Вулканско (магмено) огнище (съкр. огнище). Спец. Недрата на земята под вулкан, откъдето лавата прониква в кратера. През оста на вулкана минава неговият тесен канал (гърло), който свързва кратера с вул-канското огнище, т.е. — с огнетечната маса, която поддържа вулканската дейност. Геол. IX кл, 1951, 88. Намиращата се в земните дълбочини огнетечна маса носи наименованието магма, поради което и вул-канското огнище можем да наречем още магмено огнище. Геол. IX кл, 88. Знаете ли, приятели, какво нещо е волкан? Една гора, която има в сърцето си и под себе едно безкрайно огнище. С. Бобчев, ПОС (превод),

О На огнището ти трева да изникне; да ти сеят ряпа на огнището. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш, да ти запустее домът. Не оставям/ оставя ни пепел на огнището; огребвам и пенела от огнището някому. Диал. Ограбвам някого безжалостно, вземам му всичко. Търся огън на ланско (старо, пусто) огнище. Разг. Ирон. Върша нещо безсмислено, безплодно, от което не може да има резултат. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандардисва да се запиша в партията им. Търси огън от старо огнище човекът. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Угасям/ угася огнището някому. Диал. Унищожавам, опропастявам, съсипвам някого. — Бре безсовестний... Ти мя съсипа, ти мя опропасти: угаси ми огнището. П. Р. Славейков, ЦП I, 61.

— Друга (диал.) форма: о г н й ш ч с.

ОГНЙЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил.

1. Който се отнася до огнище (в 1,2,3,4,8 и 9 знач.) Освен огнищния светлик, там светеха и две газеви ламбици — разкош тая вечер. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. Гляданието, за да бъде чисто и ясно, требува мрежата да ся нахожда точно на фокусното (огнищ-ното) разстояние на изображението. Ч, 1871, кн. 24, 755.

2. Мед. За инфекция, заболяване — който се развива в определени центрове, участъци, огнища (в 8 знач.), а не в целия орган. Различните огнищни инфекции у болните,.., следва да се лекуват навреме от лекар. Н. Тонкин, НЗЛ, 43. Бронхопневмонията се нарича още .. огнищна пневмония, тъй като., при нея възпалителният процес обхваща .. само отделни участъци. М. Василев и др., ВБ, 69. Огнищен нефрит.

огнйщно. Мед. Нареч. от огнищен (във 2 знач.) Противоп. дифузно. Болес-тотворният агент може да засегне миокарда в отделни участъци — огнйщно — и в такива случаи много често., се появяват различни смущения. М. Василев и др., ВБ, 200.

огнйщност, -тта, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от огнищен (във 2 знач.). Характерно за полиомиелита е неговата ог-нищност. Н. Манчева, ЛФ, 275-276.

ОГНЪСЯ СЕ. Вж. огнъсявам се.

ОГНЪСЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; огнъся се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Погнусявам се, отвращавам се от нещо, някого. — Ела со мене, за да ти кажам кай да и раздаиш милостина, да те прости Господ, чунки се сети и се огнъси от сите лоши работи, що си., сторил досега. Нар. прик., СбНУ XIV, 109.

ОГНЪСЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огнъсявам се; погнусяване, отвращаване.

ОГНЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съ-чет.: Огньово рогче. Диал. Корали, корало

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл