ОГНЯН 332 ОГОЛВАМ
ви изделия, които се донасяли от Божи гроб като подарък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГНЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Огнен. Евреите излязоха из Египет на число около шест- стотин хиляди мъжи освен децата и жените. Пред тях са носеше облачен стълп дене и огнян стълп ноще като водач. Н. Михайловски, ССИ (превод), 39. То [столчето] е като изгоряло от електричеството, което е текло наоколо както огнян бързей. И. Богоров, КП, кн. V, 1875, 22. По едно време казаха, че бил отишъл на воденица, чак на Балеевата, защото е огняна и прави хубаво брашно. И. Радичков, В, 153. Нашите наричат огняна воденица валцовата мелница. И. Радичков, В, 183. През гората язди кон огнян/ есента. Ем. Попдимитров, ПМ, 37.
О Огняна Марина. Диал. Третият ден от го-рещниците (Т.Панчев, РБЯд). Огняна Мария. Нар.-поет. Света Богородица. Ой, юбава Огняна Мария!/ Каде пойде, каде че да идеш?/ Отговаря Огняна Мария:/ Че да идем при милаго Бога. Т. Панчев, РБЯд, 203. Нито гърми, ни се земя тресе,/ нито стадо за ягнища блейе,/ току плаче Огняна Мария/ и сос нея света Магдалена. СбАИ, 322.
огнянйк, мн. -ци, след числ. -ка, м. Нар.-поет. Епитет на змей, който бълва огън; огнен змей, змей огнянин. Рада на вода ходила/ на змеевите кладенци,/ ходила и се връщала;/ среща й идат два змея,/ два змея, два огняника. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 331.
ОГНЯНИН. мн. няма, м. В съчет.: Змей огнянин. Нар.-поет. Епитет на змей, който бълва огън; огнен змей, огненик. — Леле змею, леле горянине, / горянине, змею огня-нине; / я не смеем, змею да те гледам / а то нели, змею, да те любим! Нар. пес., СбНУ XLIII, 276.
ОГНЯНИЦА ж. 1. Диал. Мелница, която работи с електричество; огнена (огняна) мелница, валцова мелница. — Далеко са водениците — обяснява той. — Е-е доле, към Горна бяла речка. Тук имаше една огняни-ца, ама вече не работи. П. Велков, СН, 411.
2. Остар. Железница (Ст. Младенов, ЕПР).
ОГНЯНКА ж. Диал. Тифус; огница, огненица. После войни, вдовици, емигранти... Смърт от охтика, тетанус, треска и огнянка. Ст. Поптонев, ОБЛ, 313.
ОГНЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който поддържа горенето на пещ, парен котел (в парен локомотив, на кораб, за отопление и под.). После пипна широката лопата, която побираше цяла кофа въглища и започна да хвърля сръчно, но внимателно.. Огнярят хвърляше така, че да се получи равномерен пламък навсякъде. Ив. Бурин, ПНП,
41. Цяла нощ не стихваше шумът на гарата.. Някъде огняр отваряше вратата на пещта, за да я напълни с въглища. С. Кра-левски, ВО, 41. За парния котел беше необходим огняр. Кр. Велков, СБ, 41. Той беше огняр -/ пренасяше с коша кюмюр. Н. Вап-царов, Избр. ст. 1946, 22.
ОГНЯРКА ж. Рядко. Жена огняр.
ОГНЯРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от огняр. Огнярска професия. Огнярска лопата.
ОГОЙКА ж. Дива жълта тиква.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГОЙНИЦИ мн., ед. (рядко) огойница
ж. Диал. Кръвеници; гойници, гнойници.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГОЛ неизм. прил. Обикн. в съчет. Огол гол. Диал. Съвсем, напълно гол; гол-голеничък (Н. Геров, РБЯ). Коа отвори торбата, виде.., пилето и погачата: —1 А-а, рече, чекай да му се гостам.. Изеде сабайле-то се и се наруча арно и се елече огол-гол. Нар. прик., СбНУ XV, 91. i i
— Вср. от тюрк. от монг. огоо, огоот 'съвсем,; изцяло' (М. Москов, Наречия от тюркски произход. Сб. Доклади. Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на Българската държава и 10—годишнината на ВПИ. 20-22. X, 1982,17,123—127). Друга форма: огул.
ОГОЛВАМ, -аш, несв.; оголя, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Отстранявам, махам нещо (дреха, коса и под.), което покрива обикн. човешкото тяло или негова част, така че да останат голи; разголвам, заголвам1. Аргиров свали каскет и оголи малка, белезникава глава. Д. Вълев, 3, 303. Оголвам рамото си. Оголвам гърба на болен за преглед. Оголвам крака. /Г Разш. Давам възможност да се види (част от тялото), като обикн. преставам да я закривам. Правите му коси, сресани нагоре, оголваха върха на широко чело и откриваха двете дъги на слепоочните кости. Ем. Станев, ИК I и II, 44. Късите и тесни ръкави на сакото му се смъкнаха чак до лактите и оголиха жилестите му ръце. Г. Райчев, ЗК, 55. На Матиното лице се появиха канелени петънца. Устните й оголваха печално долния бял ред на зъбите. Д. Вълев, 3, 209. В суровите очи на офицера блесна жестоко пламъче, широките му ноздри потръпнаха, устата му оголи равни зъби под късите мустаци. Той блъсна с юмрук гимназиста и изтръгна верижката от ръката му. Ем. Станев, ИК I и II, 107.
2. Огризвам, обелвам кората или месото, хранителната част на нещо и го оставям голо. Оголвам кокала. Оголвам дървото. Н. Геров, РБЯ, III, 331.
з. Премахвам, отстранявам нещо, което покрива някакъв предмет, площ, и правя те да станат открити, видими, голи. Макар да бе едва началото на (февруари, снеготопежът напредваше бързо, оголваше равнината. П. Вежинов, ЗЧР, 132. Разравяхме с крака шумата и като зърнехме някой пън, по-щаст-
