ОГНИЩЕ 330 ОГНИЩЕ
нощ не гасне, а капакът на пещта е нажежен до бяло. К. Странджев, ЖБ, 54. Желязото се е получавало в огнища.. За тази цел започнали да използуват примитивни пещи — огнища, изкопани в земята или изградени от камък. В. Баум и др., МП, 845. Огнище за рафиниране на чугун.
5. Прен. Понякога с прил. домашен, семеен и (остар.) къщен. Дом, къща. По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила нарсякъде, проникнала е до всяко огнище. И. Йовков, Разк. II, 101. По-будните селски люде не можеха да търпят повече турското господство. Те изоставяха своите огнища и бягаха в града да търсят по-сигурен залък, по-сигурен живот. Д. Талев, ПК, 450. Какво нещо е сладост от семеен живот, от домашно огнище, на мене е непознато. Ив. Вазов, Съч. IX, 18. Животът на един българин, неговият имот,.., неговата колибка, честта на къщното му огнище,., са изложени на произволът на най-послед-ният мюсюлманин. НБ, 1876, бр. 38, 147. Чувала макя два сина, I .., / Доде ги макя очува, / големо тегло теглила,/ зиме по чужди огнища, / лете по чужди стърнища. СбВСтТ, 270. // Поет. Галъов. С прил. бащин, роден. Родна къща, роден дом. Ох, не за радост, не и за разтуха,/ при теб дойдох, о, бащино огнище. Ив. Вазов, Съч. II, 49. Но кажи какво да правя, / кат ма си, майко, родила/ със сърце мъжко, юнашко,/ та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Па намислих да остава/ бащино огнище. Л. Каравелов, Съч. I, 41. Нека навън зимата бушува/ и лудее,/ окол родното огнище обич/ топла грее. Елин Пелин, ПБ, 114. // Разш. Обикн. поет. Понякога с прил. роден. Родно място, роден край, родна страна; гнездо. Вън животът като бент отприщен/ спуснал се е млад и бързоход,/ и отново в родното огнище/ се повдига моя смел народ. Кр. Белев, ПЗБ, 64.
6. Прен. Поет. Обикн. с прил. семеен. Семейство. Тя беше понесена изцяло от своя женски копнеж по уреждане на свое собствено огнище. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Сериозно се замисли за свой човек, огнище. Г. Стаматов, Разк. I, 169. Горяните бягаха в планината, като изоставяха своите близки и семейните си огнища. Ив. Хаджимар-чев, ОК, 5. За него не знаеха никъде нищо — / къде бе се губил, отде бе дошъл,/ защо беше винаги мрачен и зъл,/ защо още нямаше дом и огнище. Д. Пантелеев, ТЗ, 77.
7. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. н а, з а. Средище, център, където се развиват, зараждат и разпространяват някакви идеи, прояви, почини или където владее определен дух, атмосфера; гнездо. Родният град на апостола на свободата е едно от големите огнища, които пробуждат общественото съзнание у поробените и онеправдани народни маси. Ив. Унджиев, BЛ, 32. Солунската гимназия е била огнище за българската просвета, разсадник на борци за българската народност и на революционери за освобождение на неосвободе-ните. Ехо, 1979, бр. 20, 4. Испания е била огнище на голяма и многостранна култура. Б. Шивачев, Съч. I, 117. Азия била пръвото огнище на образованието. Ив. Богоров, КГ, 206. Огнище на националното ни възраждане. Огнище на българщината. Огнище на война и размирици. • Обр. Какво бе ти [Испания] за мен? Огнище/ на някаква любов жестока,/ която диво се опива/ от кръв и блясък на ками. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 117.
8. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. н а. Място, откъдето започва, поражда се и се развива нещо (природно явление, стихия и др.). Мястото, където се поражда земетръсът,/ наричаме огнище на земетръса или хипоцентър. Той се намира на известна дълбочина под повърхността на земята. Геол. IX кл, 1951, 85. Тук-таме из гората,.., избухваха кълба мъгла. Някой сякаш кладеше огън и димът се вдигаше нагоре — тъй ясно се виждаха огнищата на мъглата. А. Дончев, ВР, 137. Почна да опипва бронята на купола — студена. Добре, че огънят не е обхванал целия купол. Но къде е огнището на пожара? А. Каралийчев, ТР, 52. Хвърляйки поглед върху уредите, Лю Чен констатира: — Повишена радиация! Това не може да бъде нищо друго освен огнище на интензивно радиоактивно разпадане. К, 1963, бр. 1, 9. Често пъти скорците ограничават и ликвидират най-различни огнища от вредители. Ст. Дончев, ПНД, 31. // Място в организма на живо същество, което става източник за разпространение на болест, зараза, някакво състояние, явление; гнездо. Гной от туберкулозни лимфни възли,.., а също и продукти, добити от туберкулозно болни животни, са огнища на зара
за. РД, 1958, бр. 10, 2. Отраженията се възприемат от електронен осцилограф и по интензитета на трептенията се съди за наличието на раково огнище. ВН, 1959, бр. 2542, 4. Индиферентният дразнител (миризмата на храната) образува огнище на възбуда в кората на главния мозък. ОБиол. X кл, 1965, 57. Болестно огнище.
9. Физ. Фокус. Земята се движи около слънцето по една елипса, в едно от огнищата (фокусите) на която се намира слънцето. ПН, 1933, кн. 5 и 6, 68. Успоредно на главна-та оптична ос на вдлъбнатото огледало-модел пускаме група от три снопчета лъчи. Последните се отразяват така, че минават през една обща пресечна точка .. Тази точка се нарича огнище или фокус на огледалото. Физ. X кл, 1951, 118. Всичките мисли трябва да са съсредоточени в предмета, когото учиш, както щеше да съсредоточиш слънчевите лъчи в огнището
