ОГНЙЧАВ 329 ОГНИЩЕ
Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 422. Вечерта като ме метна една огница! Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. Г1. Росен, ВПШ, 110-111. Бързо излезе и скоро се върна с чаша топло мляко за болното дете. — Да си пийне и да се посгрее... Огница-та бяга от топлото. Д. Спространов, ОП, 53-54. Нарамила козия мях булята и си отишла. Бързала тя да занесе водица на изгарящите в огница пеленачета в селото.
H. Каралиева, ЗБ, 46. • Обр. Тресяла се е в огницата на революционната треска империята на Романовци. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 91.
О Треска огница. Диал. Блатна треска, малария. Имали две дечица и двете умрели от треска огница. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Черна огница. Диал. Чума, божа болест.
— Друга форма: й о г н й ц а.
ОГНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
I. Който има огница, който е обхванат, болен от огница. Огничав бивол.
2. Прен. Трескав, неспокоен. И стремленията на душата ги наследува.., едно загриж-вание настръхнало и огничаво, каквото страдат запрените зверове, които всякога остават наежени. П.Р. Славейков, ОЛ (превод), 14.
3. Като същ. огничавото, мн. няма, ср. Време, когато върлува огница (обикн. чума, тифус и под.).
О Огничаво биле; огничав бурен. Диал. Ог-ниче (във 2 знач.); огничище (Т. Панчев, РБЯд).
ОГНИЧАСАМ. Вж. огничасвам. ОГНИЧАСВАМ, -аш, несв.\ огничасам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Хваща ме болест огница.
2. Обхваща ме огница (във 2 знач.), вдигам температура. Детето беше огничасало от жегата. Т. Панчев, РБЯд, 235.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОГНИЧАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огничасвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОГНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Диво тревисто растение с високо стебло, нарязани жълтозелени листа и цветове като метлици с приятен аромат, широко разпространено по сухи места и като плевел. Chenopoaium botrys.
2. Растението срещниче, употребявано в на-родната медицина; огничаво биле, огничав бурен, огничище. Ajuga chamaepitys.
3.Диал. Делянка.
О Дребно огниче. Едногодишно тревисто растение от семейство игликови с дребни цветове на върха на разклонено стебло, разпространено рядко по влажни места и гори. Anagallis minimus.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОГНИЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Огниче (във 2 знач.); огничаво биле, огничав бурен. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГНИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Специално пригодено място в помещение (обикн. в кухня), където се кладе огън за отопление и готвене; оджак. Седнала до огнището, стрина Цонковица потиква огъня и реже в тиганя-та сланина за качамака. Т. Влайков, Съч. I,
10. Край огнището кипят гърнета с бял боб, чер боб и леща. Ил. Блъсков, С, 5. Те си направиха широка топла землянка, с огнище и комин в дъното. Елин Пелин, Съч.
11, 153. —Да вземеш да си събереш/ полска и горска въртига, /../ да сбереш, да ги ува-риш / на запустяло огнище, /../ па си кравата попръскай. Нар. пес., СбВСт, 4. // Разш. Камина. Огнището сякога е първото украшение на стаята. То бива покрито с бронза, с чиния или със скъп фарфор. Т. Икономов, Ч, 93.
2. Подобно място в парен локомотив, където се разпалват въглищата за затопляне на водата. Големият и тежък локомобил с не-запалвано още огнище,..ь стоеше като вързан и притихнал звяр. И. Йовков, Ж, 1920, 124.
3. Разш. Място, където гори или се кладе огън. Не зная дали пастирът има толкова стока в егреците, колкото огнища е разп-
ъснал по пасбищата. Лете огньовете це-
ят своя пушек край реките и пладнища-та. Й. Радичков, СР, 5о. Цветанчо в къщи се завърна/ и кротка майка го прегърна:/../ И тъй, под ябълката в двора/ приседнали, си те говорят./ Пред тях пламти, пламти огнище. А. Босев, СЦС, 78-79. • Обр. Потъмняват рой бухлати облаци в небето,/ а под пгях далече алено огнище свети. Мл. Исаев, ЯД, 91. Да възгорим в сърдечните огнища/ възторзите пред спомена велик,/ надеждата, живота що насища,/ и песента на бранния чилик! Т. Траянов, П, 42.
4. Място в ковашка работилница, където гори огън и се нагрява и топи металът. В бараката имаше ковашко огнище, наковалня и ковашки мях, разположен над огнището. Д. Спространов, С, 90. В дъждовно време,.., виждаме го не в дюгенът, но в дворът си под един покрив нарочно направен за това, дето има огнище, духало, наковалня, чукове, триони и пр. и той работи там със синовете си или с наемниците си работници да поправи нещо счупено. Ступ., 1875, бр. 4, 27. — Трак-чук, жан-жин, трака-чука! — наковалнята възглася/../ Гледай искри рой звездици/ От желязо нажежено,/ гледай огнени езици/ от огнище разжарено. П. Яворов, А, 7. // Спец. Примитивна пещ в леярна или част от съвременна металургична пещ, където с различни горива се създава висока температура за топене на руда и получаване на метал. Все по-често Матевски се отбива при двамата братя Велиганови — известните пловдивски леяри. Огнището им ден и
