Page:RBE Tom11.djvu/328

От Читалие
Версия от 17:22, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОГНЙВЕЦ1 328 ОГНЙЦА

миров, А, 8. Един огнив кон хвърли пред очите на младата графиня., по-малкия брат на графа. Б. Горанов, ЖГС (превод), 93. —Додето такива огниви чувства пламтят из отечеството, Дориовците ще стоят непокътнати. Ч, 1875, кн. 15, 21.

ОГНЙВЕЦ1, мн. -вци, м. Спец. Поставка, място, където се поддържа огън за запалване на огнеметни съоръжения при бой. Двамата седяха в кулата, до тях пращеше и хвърляше безопасни искри огнивеца с раз-жарени дървени въглища, през отвора на бойницата долиташе снежен прах и съскаше върху огъня. Д. Добревски, БИ, 237. А на галерата всичко бе готово за бой, бяха постлали палубата с мокри стари платна, против запалване. Бяха разгорили огнивци-те и край тях бяха наредени на купчини запалителните факли. Д. Добревски, БИ, 35.

ОГНЙВЕЦ2, мн. няма, м. Кремък1. Нечист халцедон е и кремъкът (огнивец), който се намира., из някои варовити скали — например у нас в Никополско, Врачанско., и др. Геол. IX кл., 1951, 99. Флинт или кремък (огнивец). Това са гъсти белезникави или сивожълтеникави кремъчни скали, срещащи се най-често във варовиците. Ст. Бо-шев и др., ГГ, 47.

ОГНИВО, мн. -а, ср. В миналото — уред за палене на огън, използван и като точило, направен от извита или правоъгълна стомана, която при удар върху кремък предизвиква искри, възпламеняващи фитил, прахан или други запалителни материали (обикн. прикрепени към стоманата). По ония времена хората нямаха кибрит, а си кладеха огъня с огниво и прахан. А. Каралийчев, ПС I, 187. Су со бие с огниво върху кремък, за да хване огън и запали цигарата си. Й. Радичков, БФ, 65. Дохождаше уж да си купи тютюн, фитил за огнивото,.., поръчваше си само една чашка ракия и все бързаше да си ходи. Й. Йовков, ВАХ, 157. За да ся улови огън с тръкание дръво о дръво, иска ся много повече труд, отколкото кога ся цве-ка с огниво о кремик. Лет., 1875, 174. Други имали широки пояси, в които стърчели ножове, големи огнива или ключове. Н. Райнов, КЧ, 45.

ОГНЙВО. Остар. Нареч. от огнив; огнено, пламенно, страстно. — Не видяхте ли как огниво целуваше откритата й ръка? Ч, 1875, кн. 14,7.

огнйвост, -тта, мн. няма. ж. Остар. Качество на огнив; огненост, пламенност, страст. Яростта на това чувство накара да избухне за пръв път писмовната й огни-вост в катадневното й дописвание с приятелите. Б. Горанов, ЖГС (превод), 60. Андрея Дория, генуезски дожд. Осъмдесетго-дишен старец. Има остатъци от огни-вост. Ч, 1875, кн. 14, 5.

ОГНЙВЦЕ, мн. -а, ср. Диал. У мал. от огниво; огнилце. Узел огнивцето, па секнул да си запали лулуто. СбНУ ХЫ, 459.

ОГНЙВЧЕ, мн. -та, ср. Едногодишно или двугодишно диво растение от семейство игликови с оранжевочервени или сини цветове, което расте на влажни и тревисти места и се използва в народната медицина, както и за упойки в медицината. А^аИв агуеп818. Макар че огнивчета сини/ край млаки сега не цъфтят,/ дъхът им след толкоз години/ изпълва пак моята гръд. А. Муратов, ХД, 114.

ОГНЙЛО, мн. -а, ср. 1. Рядко. Запалителна съставка върху главичката на кибритена клечка, обикн. от фосфор. — Девето-класничката,.., пишела [до вестник] за обичта си към неин съученик,.., за стрито огнило от кибритени клечки, което могло да бъде изгълтано. Б. Болгар, ОП, 89.

2. Диал. Огниво; чакмак. Дервишът събра куп сухи съчки, измъкна едно огнило и накладе огън. Св. Минков, ПШ, 44. Кременни камъне, които издават искри, кога ги удряме с огнила. Д. Мутев, ЕИ, 124. — Аз ще заколя ягнетата, отговори Бекир баба, който се случи на двора; аз съм стар касапин, само ми ги дайте". Извади си ножа и взе да го заглажда с огнилото си. Ц. Гинчев, ГК,

254. Извади луличка, огнило и прахан,/ о кремъка три пъти секна, и искри / изкокна-ха бързо. Ем. Попдимитров, Сьбр. съч. V, 18-19. Криво, криво шило,/ шило и острило — /в огъня ся вило/ и в вода студило —/../ Без огън и огнило — / поле пожарило. У,1871, 360.

ОГНЙЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от огнило (във 2 знач.); огнивце. — Загубих си деца огнилцето, та си го тража. СбНУ X,

163.

ОГНЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Искрящ. В кабаретата и дансингите, омотани в спирали от дива музика, звъняха чаши с огнисто вино и ехтеше безгрижният смях на охолни веселяци. Св. Минков, Избр. пр, 73-74. Тате гонеше вече петдесетте, но изглеждаше много по-стар. Бе висок, слаб и сух, с яки жилави ръце и огнисти очи. В. Турийски, Д, 8.

ОГНЙЦА ж. Диал. 1. Тежка болест, съпроводена с треска и висока температура (тифус, малария, пневмония и др.); огнени-ца, огневица. Старецът., започна цял да се тресе като болен от огница. Ст. Загорчи-нов, ДП, 53. Като излезе от съборището, доде в къщата на Симона, дето изцери тъща му от силна огница. Н. Михайловски, ССИ (превод), 117. —Да даде Господ Дра-гано,/../ огница да те улови/ косата да ти окапе. СбВСтТ, 385. Хваща ме огница.

2. Висока температура; огън, треска. — И Ивайло не бил добре — намеси се Тодор. — Лежал от два дни в безпаметство с огница.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл