ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ 238 ОБЩЕСТВЕНОСТ
сцената общественозначими явления: разврата в града и селото, разлагането на бита на помешчиците. Н. Лилиев, Съч. III, 187. Общественозначима тема в поезията на Вапцаров. Общественозначима дейност.
ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ,
-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до икономиката на човешкото общество и свързаните с нея производителни сили и производствени отношения. Обществено-икономически връзки.
О Обществено-икономическа формация; обществено-икономически строи. Истор. Тип организация на обществото, който се основава на определен начин на производство и свързаната с него определена форма на социални отношения и който исторически се изменя. {
ОБЩЕСТВЕНОКУЛТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до културата на обществото (в 1, 2 и 3 знач.). В тоя първоначален вид, в какъвто сега имаме Бай Ганя, неговата худжествена цена не е голяма, но затова пък общественокултур-ното му значение за нас е едно от най-големите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 150. През тази година в Букурещ ще започне строежът на редица важни обществено-културни сгради: национален театър, опера и op. ВН, 1961, бр. 2979, 1. Обществено-културна дейност.
ОБЩЕСТВЕНОНРАВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нравствеността на обществото (в 1, 2 и 3 знач.). Ние с внимание следихме всичко, каквото се писа по вестниците за съдението и осъжда-нието на бившите министри и досега не сме удовлетворени от написаното. Според нас, досега още не е обърнато нужното внимание върху общественонравственото значение на процеса. Пряп., 1903, бр. 17, 1.
ОБЩЕСТВЕНООПАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е опасен за обществото (в 1, 2 и 3 знач.). Престъпление е само онова деяние (..), което е общественоопас-но. Мор. пр VIII кл, 93. Ние смятаме, че е време да се квалифицира като обществено-опасно престъпление разпиляването и краденето на хорското време.
ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е полезен за обществото (в 1, 2 и 3 знач.). Иска ти се да се намерят начини и средства да се осмислят още повече,.., последните години на все по-нарастващата армия от стари хора,.. Да се уверят те на практика, че все още могат да бъдат общественополезни. П. Незнако-мов, Отеч., 1977, кн. 11, 41. — Мъжът ми е все зает,.., а аз искам, доколкото силите ми позволяват, да бъда и общественополезна. Н. Стефанова, ОС, 100. Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд. Мор. пр VIII кл, 67. Общественополезна дейност.
ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТЙЧЕСКИ, -а,
-о, мн. -и, прил. Който се отнася до обществени и политически проблеми, дейност. Той е человек модерен, той пуща платната на лодката си по всеки нов вятър, който лъха въз обширното блато на нашия обществено-политически живот. Ив. Вазов, СНЖ, 33. — Човек трябва да започне карикатурата с обществено-политически въпроси. Ал. Гетман и др., СБ, 167. Ролята, която се пада на журналистиката и частно на политическата преса в една страна е .. да въз-действува възпитателно върху гражданите на тая страна, .. осветлява и коментира всеки обществено-политически момент в нейния културен развой. Пряп., 1903, бр. 21, 3. Обществено-политически условия.
ОБЩЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Съвкупността от лица, граждани на някоя страна или населено място, обикн. като активни свидетели или участници в нещо. Блестящият [художник] биде веднага назначен за завеждащ галерия,.., ежегодно изненадваше обществеността с нови изложби. Р. Ралин, ВМ, 49. Открито, задълбочено и принципно се разглеждат проблемите, чието цялостно изяснение ще стане на самия конгрес. Така обществеността и литературните среди се подготвят за творческа работа през време на конгреса. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Обществеността носи отговорност за правилното възпитание, без с това, разбира се, да се освобождава семейството. НК, 1958, бр. 6, 1. // Обикн. със съгл. опред. Съвкупността от лица, граждани, които влизат в групата, назована от определението. Обществеността в Стокхолм заговори за България още вечерта след мача. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. Стоян Загорчинов беше един от редакторите на вестник „Литературен фронт“. Новата писателска общественост го изтласкваше в първите свои редици там, където бе неговото истинско място. Е. Каран-филов, Б Ш, 214. Васил съзерцава стъкълцето и страда. Пред очите на квартална-та общественост страда. Г. Друмев, УКР,
7. Тя [Зорка Йорданова] ще представлява българската театрална общественост на тържествата по случай откриването на новата сграда на Бургтеатър във Виена. ВН, 1955, бр. 244, 2. Културна общественост. Научна общественост.
2. Книж. Качество, способност да се откликва на нуждите, изискванията на обществото (в 1, 2 и 3 знач.) и да се поддържа непрестанна връзка с него. Изникват и музеите като най-голямо доказателство за обществеността на изкуството през всички епохи на човешкото развитие. Ал. Гетман и др., СБ, 79. Никой няма онази жива връзка с нашия народ, която намираме при един П. Р. Славейков, Хр. Ботев,., и др. Много прав
