ОБЩЕСТВЕНИК 237 ОБЩЕСТВЕНОЗНАЧИМ
отвърна машинално Методи Никое,.. — Кое е добре? Че са ги пребили в обществената ли? — промърмори инвалидът. М. Грубешлиева, ПП, 208. Обществена опасност на деянието. Юрид. Обективно качество на престъпление, което се свързва с увреждане или застрашаване на обществото, държавния строй или на личността и правата, интересите на гражданина. Обществени науки. Обобщено название на съвкупността от различни науки, които се занимават с въпросите и закономерностите за същността и развоя на обществото, като разглеждат неговите политически, правни, морални, религиозни, философски възгледи, обществената психика, идеологията и др. За четене на лекциите .. са привлечени .. и преподаватели по обществени науки. РД, 1950, бр. 205,
2. Обществено място. Място (улица и под., учреждение, културно заведение, транспор-тно средство и др.), предназначено за задоволяване на културни, политически и под. нужди и определено специално от обществото да се ползва (безплатно или срещу заплащане) от всички негови членове. — Културният човек трябва да бъде сдържан и учтив на обществено място. П. Вежинов, ДВ, 11. На обществени начала. 1. Обикн. за работа, труд — който се върши доброволно, без всякакво заплащане, обикн. в полза на цялото общество. До нея година читалищ-ната работа се вършеше на обществени начала. Но ето че дойде нареждане да се назначи секретар на читалището с цел да се подобри дейността на това културно огнище. Ем. Робов, ХВ, 7. Един от запалените му [на Манол] съмишленици беше Тодор Кавракиров, пенсионер, който работеше на обществени начала като заместник-кмет на града. Р. Михайлов, ПН, 76. 2. С участие на труд, средства и др. на много членове на обществото ( а не на държавата) без заплащане. Храмът се строи на обществени начала.
ОБЩЕСТВЕНИК, мн. -ци, м. Лице, което се занимава активно с обществена дейност; обществен деец (деятел). Образовани учители — общественици и книжовници — с високо гражданско съзнание .. застават начело на борбата за просвета. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 25. За да продължи живота си, карикатурата ни трябва да се подхрани с истински, действителни личности, общественици и познати на обществото лица. Ал. Гетман и др., СБ, 100. От неговия [на Ире-чек] дневник до нас достигат гласове, звучали преди половин век,.., ръкомахат родени общественици и политически дребосъци. А. Каралийчев, ПЧ, 209. — И аз съм малко общественик, и връзки имам, пък съми^кметувал. Г. Караславов, Избр. съч.
ОБЩЕСТВЕНИЦА ж. Рядко. Общест-веничка. Тая демократка, излязла от народа — учителката, писателката, обществе-ницата, — се повлиява от живота на новосъздадената аристокрация. М. Кремен, РЯ, 309.
ОБЩЕСТВЕНИЧКА ж. Жена общественик; общественици. Моята съпруга и сърдечна другарка стана общественичка съвсем неочаквано и без, така да се каже, моята мъжка благословия. П. Незнакомов, ХР, 143. Известна общественичка. Народна учителка и изтъкната общественичка.
ОБЩЕСТВЕНО нареч. 1. За нуждите, в полза на всички, обикн. на дадена група, селище и под. Веднъж поискахме камион от центъра да си услужим обществено. Г. Краев, ЛСП, 46. Земята, инвентарът, добитъкът в кооперативните стопанства се ползват обществено, а не лично.
2. Пред всички, от всички; публично. — Но нали хора като Самуилов трябва да се заклеймяват обществено, та да не могат да виреят. М. Марчевски, ТС, 79. — Внимавай и по-леко на завоите, че току-виж някоя от тия невинни душици, дето ги кепазиш обществено, търпи,.., па вземе и те халоса изневиделица. Ем. Манов, В, 70.
3. За, по отношение, с оглед на обществото. Недостигът в страната от мъжка работ-на сила позволява презразпределението на работните места между мъже и жени да се извършва и по други признаци, освен тежестта и вредността на труда, което не е обществено оправдано. Хр. Домозетов, ОР, 46. Капитанът не се поколеба .., той вярно прецени, че тази шумна тройка е много по-обществено опаснаь отколкото един тип, заспал на пейката. И. Попов, ББ, 14.
ОБЩЕСТВЕНО-. Първа съставни част на сложни прилагателни със значение: 1. За, на обществото (в 1, 2 и 3 знач.), с оглед на обществото (в 1, 2 и 3 знач.), напр.: обще-ствено-възпитателен, общественозначим, общественополезен и др.
2. Който се отнася до нещо, свързано с обществото, присъщо на обществото, напр.: общественокултурен, обществено-нравствени др.
ОБЩЕСТВЕНОВЪЗПИТАТЕЛЕН,
-лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан, служи за възпитание на обществото (в 1, 2 и 3 знач.). Войната е предмет на значителен дял от произведенията му [на Вазов]. Тия произведения имат различна художествена стойност и са играли различна обществе-новъзпитателна роля. Г. Цанев, СИБЛ, 179. Трябва веднъж завинаги да отхвърлим погрешната представа, че само положителното трябва да бъде обект на типизация,.. Това е едностранчиво разкриване на живота, това принизява огромната общес-твеновъзпитателна роля на изкуството. Вл. Каракашев, Т, 1954, кн. 4, 42.
ОБЩЕСТВЕНОЗНАЧИМ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е значим за обществото (в 1, 2 и 3 знач.). Толстой е искал да пренесе на
