Page:RBE Tom11.djvu/196

От Читалие
Версия от 17:17, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБСАДЙТЕЛ 196 ОБСЕБВАМ

Д. Линков, ЗБ, 23. За да се превъоръжи войската основно, да се снабди със съвременна щурмова и обсадна техника., бяха необходими поне пет години. А. Гуляшки, ЗВ,

117. Техните [на крепостите] полеви или обсадни оръдия били готови да обсипят с огън всеки, който би дръзнал да прекоси реката с лодки или със салове. Отеч., 1977, кн. 10, 17. Две години след това португалците след тежки обсадни боеве завладели напълно Малака и си отворили път кам Тихи океан. А. Бешков и др., ИГ, 62.

О Обсадно положение. Боен. Военно положение, въведено в населено място или в крепост, с оглед временна защита от внезапно появила се опасност. Веднага след започване на въстанието [в 1848 г.] Учредителното събрание разпуснало изпълнителната комисия, обявило Париж в обсадно положение и дало на генерал Кавеняк неограничени права за усмиряването му. Ист. X кл, 72.

ОБСАДЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Лице, което участва в обсада. Многобройни войски обсадили Търново. Мъжествено се отбранявал престолният град. Съвременник разказва, че тази твърдост вбесявала обсадителите. ТВ I, 135. Византийците няколко пъти нападаха, но защитниците, насърчавани от самия Ивайло, отблъскваха обсадителите. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 475-476. Градът се опира повече от един месец, но най-после падна в ръцете на обсадителите и претърпя всичките ужаси на разграбването. С. Бобчев, СОЙ (превод), 107.

ОБСАДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Обсаден. Пруските главни коменданти отделиха една голяма част от обсадителните войски при Парис и ги проводиха заедно с други войски., на помощ на ген. Бердера. Лет., 1872, 172. Направил всевъзможни обсадителни оръжия, стенобит-ни, огнехвърлителни.. и сякакъв род подвижни кули. Т. Шишков, ИБН, 125.

ОБСАДЯ. Вж. обсаждам.

ОБСАЖДАМ, -аш, несв.\ обсадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Воен. Поставям в обсада, обграждам с войски населено или укрепено място, с цел да го завладея; обкръжавам. Турските войски няколко пъти обсаждали Видин, но не успели да сломят неговата [на Пазвантоглу] сила и да го подчинят. Б. Пенев, НБВ, 37. Аскерът се спусна да обсажда селото и когато бе сключен живият обръч около малкото село, единят от мюлязимите тръгна с двайсетина войници да претърсва къщите. Д. Талев, Й, 449. Галите не успели да превземат крепостта и я обсадили. М. Марчевски, ТС, 75. Василий поведе войската си през Едрене и Пловдив, отдето се вдигна, та отиде да обсажда София. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 111.

2. Прен. Обкръжавам нещо от всички страни; обграждам, обикалям. Празникът предизвика необикновено суетене в града: ви-качи дърпат за ръкава минувачите в дюкяните.., тълпи просяци ви обсаждат, молейки за подаяние. ОФ, 1950, бр. 1898, 4. Обсадиха го носачи, които си предлагаха услугите. Д. Спространов, С, 333. Ако секи ден земледелец да би обсадил своите посеви откъм восточната страна барем с върбе, то и в такъв случай той би спасил отчасти своите ниви от убийствените суши. Знан., 1875, бр. 5, 73. обсаждам се, обсадя се страд. Трябва да ви кажа и това, че гората беше дотолкова голяма, щото не можеше да се обсади нито с 10 000 войника; а турските юнаци желаеха да я обиколят с 500 души. П. Хитов, МП, 49.

ОБСАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от обсаждам и от обсаждам се; обсада. Близо година продължи обсаждане-то на града.

ОБСАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обсада; обсаждане. Най-после след осмомесечно рбсаждение Александър завое-вал Тир. Г. Йошев, КВИ, 83. Първата му работа бе да премине планината в Сливенския Балкан и да обсади планинското укре-пение Копсис.. Цяла година са продължава обсаждението на този град. Т. Шишков, ИБН, 243.

ОБСЕБВАМ, -аш, несв.; обсебя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отнемам нещо от някого насилствено и без право и го правя свое притежание; присвоявам, заграбвам2. Кой ти дава право да се разпореждаш с чужда собственост? — Ничия собственост не обсебвам. А. Гуляшки, МТС, 163-164. Народните маси в града повеждат решителна борба и срещу чорбаджиите, които обсебили църковните и училищните имоти. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. Властта сложила ръка върху богатството на главатаря — 35-40 хиляди гроша. Тя не смогнала обаче да конфискува земята му, тъй като селяните вече я били обсебили, твърдейки, че била тяхна. В. Мутафчиева, КВ, 198. Смит не трябва да узнае нищо за дневника на Магелан.. Той ще разбере какво богатство е този дневник и ще го обсеби, за да го продаде един ден на оня, който му даде повече пари. М. Марчевски, ОТ, 247. Водителите на консервативната партия., продължаваха да стоят в кулисите, чакайки да тръгне новият режим и да се обезличи, и тогава без риск за себе си да обсебят управлението. С. Радев, ССБ I, 308.

2. Остар. Завладявам2; завземам, покорявам. Скоро те ще да нахълтат и в градищата да обсебват яките турски укрепления. НБ, 1876, бр. 11, 44. Мохамед проводи и други сердарин на имя Зинан Паша, та обсеби Златица, оттам нападна на Самоков, когото превзе след 7 месеца. Д. Войни-